Решение № 450 от 19.12.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 450 гр. Велико Търново, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ при участието на секретаря ПЕТЯ П. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ Административно наказателно дело № 20254110201030 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ПАРАЛЕЛ“ ЕАД, ЕИК 203548655със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. „Стара Планина“ № 175 със законен представител - *** – изп. директори, подадена чрез пълномощника адв. Р. М. - САК против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8505184610, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се представлява. Подадено е писмено становище. Претендират разноски.

Въззиваемата страна, не се представлява. Подадено е писмено становище. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендират разноски.

Съдът, след като обсъди приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Обжалваният електронен фиш № 8505184610 е издаден за това, че на 1

02.03.2022 г., в 10,08 часа, в Община В.Търново, за движение по път I-4, км.

133+194, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено нарушение с ППС товарен автомобил Мерцедес 315 ЦДИ Спринтер с рег. № *** с технически допустима максимална маса 3880, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 4, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването – квалифицирано като нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, като на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на дружеството - жалбоподател е наложена "имуществена санкция" в размер на 2 500 лева.

Нарушението e установено с устройство № 40291, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

От представената по делото справка от история на обработка на нарушение е видно, че обжалваният електронен фиш е издаден на дата 21.02.2024 г., когато е бил подписан с КЕП.

С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е основателна.

Съдът приема, че обжалваният Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата е издаден в нарушение на законоустановения по чл.34, ал.3 от ЗАНН срок.

Това е така защото съобразно Тълкувателно решение № 4/29.03.2021 г. на ВАС на Република България - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 3/2019 г., се приема, че "откриването" на нарушителя е налице, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира нарушителя. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушението, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените 2 му признаци от обективна и от субективна страна. В настоящия казус нарушението е станало известно на наказващия орган още на датата на извършването му и неговото заснемане – на 02.03.2022 г., в 10,08 часа.

Съдът приема, че нормите на чл.34 от ЗАНН, конкретно ал.3 са приложими и по отношение на обжалвания електронен фиш, тъй като с чл.189ж от ЗДвП е предвидена възможност при установяване на нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП да се издаде електронен фиш. В предвидената по ЗДвП процедура по издаване на електронен фиш за посочените нарушения не са предвидени норми по отношение на давностните срокове за започване, провеждане и приключване на административнонаказателното производство.

Следва да се приеме, че в производството по издаване на електронни фишове се прилагат общите разпоредби за давностните срокове предвидени в ЗАНН, тъй като съгласно чл.1 от ЗАНН той определя общите правила за административните нарушения и наказания, реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания и осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите. Следва да се приеме, че по правно значение и последици издаването на електронния фиш е аналогичен с издаването на наказателното постановление, тъй като представлява властнически акт на администрацията с който се реализира административнонаказателната отговорност на нарушителя – налага се административно наказание или имуществена санкция. Производството по издаване на електронният фиш започва от установяване на нарушението, като това става по силата на закона с факта на заснемането му с техническо средство. В този смисъл електронният фиш следва да бъде издаден в сроковете на чл.34 от ЗАНН, а именно в шестмесечен срок от започване на производството със заснемане на нарушението.

В настоящия казус обжалваният фиш е издаден на дата 21.02.2024 г., значително след изтичане на давностния срок по чл.34, ал.2 от ЗАНН, тъй като нарушението е било заснето на 02.03.2022 г., в 10,08 часа. Съгласно императивната разпоредба на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление, респективно електронен фиш в шестмесечен срок от съставянето на акта, респективно установяване на нарушението с 3 техническо средство

(заснемане), а според т. 1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОС на Втора колегия на ВАС сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на административнонаказващия орган. За тези срокове съдът следи служебно.

Освен това съдът счита, че е налице и противоречие с правото на Европейския съюз, а именно:

Нарушение на задължението за уведомяване (Регламент (ЕС) 2020/204) Издаденият акт е в пряко противоречие с чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. Цитираната норма императивно задължава доставчиците на Европейска услуга за електронно пътно таксуване (ЕУЕПТ), какъвто в широкия смисъл се явява и АПИ като администратор на системата, да: а) информират незабавно ползвателите за всеки случай на недекларирана пътна такса; б) им предложат възможност за отстраняване на нередността, преди да се предприемат принудителни мерки.

Целта на регламента е да се избегне автоматичното санкциониране при технически грешки или пропуски, които могат да бъдат коригирани доброволно. В настоящия случай жалбоподателят не е бил уведомен за установеното незаплащане на пътна такса и не му е предоставена възможност да отстрани нередовността преди издаването на обжалваният електронен фиш.

Доколкото Регламентите на ЕС имат директен ефект и примат над националното право, неспазването на тази процедура е самостоятелно основание за отмяна на фиша.

Непропорционалност на санкцията (Решение по дело C-61/23 на СЕС) Наложената санкция е незаконосъобразна и поради противоречие с принципа на пропорционалност, закрепен в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО. С Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/23, Съдът на Европейския съюз (СЕС) даде задължително тълкуване на посочената директива по преюдициално запитване от български съд. СЕС постанови, че изискването за пропорционалност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата за заплащане на пътни такси, независимо от техния характер и тежест. Българският закон (чл. 179, ал.

3б от ЗДвП във вр. с чл. 187а, ал. 2, т. 3) предвижда фиксирана глоба от 2500 4 лв., която не подлежи на индивидуализация от съда. Тази санкция се налага еднакво както за пълно избягване на плащането, така и за частично незаплащане поради грешно декларирани обстоятелства. Липсата на механизъм за отчитане на конкретната тежест на нарушението (степен на вина, размер на неплатената сума) прави националната норма несъвместима с правото на ЕС. Националният съд е длъжен да остави без приложение националната разпоредба, която противоречи на правото на ЕС. Тъй като санкцията е фиксирана и непропорционална, тя не може да бъде изменена (намалена) от съда под законовия минимум, поради което единствената възможност е отмяна на издадения акт.

Като окончателен се налага изводът, че незаконосъобразен и като такъв следва де се отмени. обжалваният

ЕФ е

Предвид изхода на делото на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН в полза на жалбоподателят следва да се присъдят направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 550 лева, който според съда съответства на предоставената правна защита и вида на делото.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8505184610, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, с който на „ПАРАЛЕЛ“ ЕАД, ЕИК 203548655със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. „Стара Планина“ № 175 със законен представител - *** – изп. директори за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева.

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София да заплати на „ПАРАЛЕЛ“ ЕАД, ЕИК 203548655със седалище и адрес на управление гр.

Севлиево, ул. „Стара Планина“ № 175 със законен представител - *** – изп. директори направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева.

5

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 6