Решение № 311 от 17.07.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 311 гр. Плевен, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Н. В. Д. като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно гражданско дело № 20254400500415 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 268/04.03.2025г. по гр.д. № 2265/2024г. на РС гр.Плевен /ПлРС/ съдът е осъдил „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, гр.София, ЕИК *** да заплати на П. Н. Н. с ЕГН ********** на оснтование чл.405 ал.1 КЗ сумата от 3 818,56лв., представляваща неизплатен остатък от застрахователно обезщетение, дължимо по сключен на 12.07.2023г. Договор за имуществена застраховка „Комфорт за дома“, за който е издадена застрахователна полица №111223141005225, което обезщетение се дължи за вреди, причинени в резултат на настъпило на 26.11.2023г. застрахователно събитие - пожар, ведно със законната лихва, считано от 17.01.2024г. до окончателното изплащане.

Със същото решение на основание чл.78, ал.1 от ГПК ПлРС е осъдил „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, гр.София, ЕИК *** да заплати на П. Н. Н., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер в размер на 1 705,76 лева, предвид уважената в цялост искова претенция, от която сума 155,76 лева представляват заплатена държавна такса, 500,00 лева представляват заплатен депозит за вещо лице по съдебно - пожаротехническа 1 експертиза, 400,00 лева представляват заплатен депозит за вещо лице по съдебно-оценителна експертиза и 650,00 лева представляват заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Недоволно от постановеното решение е останало Застрахователното дружество „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“АД, гр.София, ЕИК ***, което чрез юрк.В. И. го обжалва в законния срок, като в жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на постановеното решение.

Навеждат доводи, че ищецът не е представил валиден застрахователен Договор, ведно с Общи условия и така не е изпълнил указанието на съда, че в кръга на доказателствената тежест на ищеца е доказването на валиден Договор за имуществена застраховка.

Твърдят, че неправилно съдът е кредитирал заключението на вещото лице по пожаро-техническата експертиза и е приел, че процесното събитие не следва да бъде квалифицирано по клауза „Д 15 – Късо съединение“, а по клауза „ А – пожар“, без да са представени пред съда Общите условия, определящи обема на покритие по тези клаузи, което е довело до постановяване на необосновано решение.

Оплакват се, че ПлРС не е отчел като доказателство изготвен опис на увреденото имущество, който е изготвен от независимо вещо лице, назначено от застрахователното Дружество, след като застрахованото лице е подписал документа без възражения. Въпреки представянето на този документ съдът е приел за обезщетение размер на площи, който е значително по-голям от описаният такъв, като е дал вяра на твърдението на ищеца, че е подписал описа, защото вече е изпратил снимки, от които очаквал да бъде видимо какъв е размера на уврежданите площи.

От застрахователното Дружество молят съда да разгледа събраните по делото доказателства и като съобрази аргументите, изложени във въззивната жалба да отмени изцяло постановеното съдебно решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли предявения иск изцяло като неоснователен и да присъди направените във връзка с водене на делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемият П. Н. Н., ЕГН **********, чрез адв.К. К. от ПлАК, в отговор навежда доводи, че подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без 2 уважение, а решението на първоинстанционният съд да бъде потвърдено.

Твърди, че в хода на първоинстанционното производство от страна на застрахователното Дружество – ответник по иска пред ПлРС, не е оспорено сключването на валиден Договор за имуществена застраховка, както и в отговора на исковата молба не са направени възражения относно действителността или обхвата на сключеният Договор, което прави наведените възраженията във въззивната жалба преклудирани, доколкото не са своевременно направени пред първата инстанция.

В отговор на направеното възражение за определяне на обема на покритието, след като не са представени Общи условия на хартиен носител посочват, че в случая възражението не жалбоподателят е неоснователно, защото Общите условия са общодостъпни, след като са публикувани на сайта на ответното застрахователно Дружество.

Твърди, че заключението на пожаро-техническата експертиза не е оспорено от ответника, а същото е било допуснато с цел да се установи техническата квалификация на застрахователното събитие и според вещото лице е напълно изключена възможността събитието да е причинено от късо съединение.

В случая в отговора се заявява, че във връзка с обема на щетите и справедливостта на обезщетението съдът е кредитирал не само заключението по назначената пожаро-техническа експертиза, но и това по оценителната експертиза, от която е видно, че вложеният труд и материали за възстановяване на помещението след пожара възлиза на 7 811,95 лева при застрахователна сума от 70 000,00 лева.

Моли въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба на застрахователното Дружество и да потвърди изцяло обжалваното решение на ПлРС, както и да им присъди направените във връзка с водене на въззивното производство разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и следва да бъде разгледана.

3

По същество ВЖ е неоснователна.

Спорни по делото са въпросите извършена ли е правилна преценка на събраните в първата инстанция доказателства при формиране на извода, че на основание чл.405 от КЗ въззивното застрахователно дружество дължи заплащане на застрахователно обезщетение по Договор за застраховка „Комфорт на дома“ и отказът им правомерен ли е.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

С други думи на изследване, установяване и отговор подлежат единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба, защото обжалваното решение и валидно и допустимо.

За да уважи предявения иск ПлРС е приел, че между страните на 12.07.2023г. е сключена застраховка "Комфорт на дома" за периода от 15.07.2023г. до 14.07.2024г. за къща с РЗП 120 кв.м. и гараж с РЗП 50кв. м., в с.

П., община Д.Д., ул. „П.А.“ ***, при договорена застрахователна сума от 70 000лв., за домашно имущество при договорена застрахователна сума от 7 000лв., за гараж при договорена застрахователна сума от 10 000лв. и огради при договорена застрахователна сума от 2 000 лева.

Застрахователната полица за къщата и гаража покрива застрахователни събития по клаузи "А", А1", "Б", "Д2" и "Д15" от ОУ. Клауза "А" от ОУ осигурява застрахователна защита срещу рискове, сред които и пожар.

Видно от сметка № 23071218881411/12.07.2023г. застрахователната премия по горепосочената полица е заплатена за периода от 15.07.2023г. до 14.07.2024г.

Видно от уведомление за щета № 11122132308024 от 01.12.2023г. /л.116 от делото/ по процесната полица ищецът е съобщил на застрахователя за настъпване на застрахователно събитие – пожар на 26.11.2023г.

В опис на увредено имущество по щета № 11122132308024 /л.119 от делото/ е описано и увреденото имущество вследствие на застрахователното събитие. Страните не спорят, че на 17.01.2024 г. на застрахования ищец е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2 654,12 лева.

За установяване механизма на пожара и причините за неговото 4 възникване по делото е назначена пожаротехническа експертиза. Видно от заключението по експертизата след обстойно изследване вещото лице е стигнало до извод, че причина за възникналото застрахователно събитие не е получило се късо съединение, а високата температура на димоотводната метална тръба, нагрята от напускащите камината газове и свързваща камината с коминното тяло.

Приел също така, че вещото лице е изяснило, че е започнало тлеене в горимите дървени части на тавана, в резултат на което е възникнало и пламъчно горене, разпространяващо се по повърхността и в дълбочина на дървените елементи на таванската конструкция, като огнището на възникване на пожара е в таванския дървен гредоред в областта на камината. Вещото лице изключва късото съединение като възможна причина и поради данните, че не е имало напрежение в цялото село, не само в имота, като заявява, че посоченият от него механизъм е единствената възможност за настъпване на пожара.

От заключението по изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза, което кредитирал в цялост, намерил, че се установява, че стойността, необходима за пълно възстановяване на помещението след пожара възлиза на 7 811,95лв.

Видно от писмо изх. № 0-92-3669/06.03.2024г. /л.78 от делото/ застрахователят е оценил щетите по къщата на обща стойност 2 654,12 лева, както и допълнителна сума в размер на 338,78 лева за полагане на кабели и монтаж на 6 бр. лампи лунички.

По делото не са налице данни, нито са направени твърдения, че тази сума от 338,78 лева е изплатена на ищеца.

Приел също така, че от показанията на свидетеля Т.Д. се установява, че действително събитието е настъпило на 26.11.2023г., като свидетелят сочи, че според него пожарът е тръгнал от осветително тяло. Имало е обгорели греди на тавана, разтопена вата, върху ламината имало следи от огън. Били са взети мерки за спиране на пожара.

От показанията на свидетеля А.А.П. се установява, че датата на събитието е била 26-ти, като същият се е включил в гасенето на пожара.

Нямало е вода и ток в цялото село. Участниците са гасили активно избухналия 5 пожар с налични средства. След това са уведомили застрахователя за събитието, като вещо лице обаче не е дошло. Свидетелят сочи, че от ответното дружество са ги уведомили, че вещото лице е заето. Минали са два - три дни без да се появи вещо лице от застрахователя. Свидетелят разказва, че щетите, които е забелязал, са били целият таван, гредите, падали са дъски върху ламината, които са изнесли, защото са тлеели и горели. Падали са и в камината, между камината и изолацията. Всичко било изкъртено, включително и камината.

При горните данни стигнал до изводите, че предявеният иск за заплащане на застрахователно обезщетение е с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ, който за да бъде уважен трябва да е осъществен следният ФС: 1/между страните да е сключен застрахователен договор; 2/да е настъпило застрахователно събитие; 3/застрахованият да е уведомил в срок застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, както и да е представил поисканите от застрахователя документи, пряко свързани с установяването на събитието и размера на вредите; 4/да не е заплатено застрахователно обезщетение в срока по чл.108 ал.1-3 или ал.5 от КЗ ; 5/ да е доказан размерът на иска.

Приел, че от представената по делото застрахователна полица №23071218881411/12.07.2023г. се установява, че между страните на 12.07.2023г. е сключена застраховка "Комфорт на дома" за периода от 15.07.2023г. до 14.07.2024г. за къща с РЗП 120кв.м. и гараж с РЗП 50кв.м., в с.П., община Д.Д., ул.„П.А.“ *** при договорена застрахователна сума от 70 000лв., за домашно имущество - при договорена застрахователна сума от 7 000лв., за гараж - при договорена застрахователна сума от 10 000лв. и за огради - при договорена застрахователна сума от 2 000лв.

Застрахователната полица за къщата и гаража покрива застрахователни събития по клаузи "А", А1", "Б", "Д2" и "Д15" от ОУ. Клауза "А" от ОУ осигурява застрахователна защита срещу рискове, сред които и пожар.

От сметка № 23071218881411/12.07.2023г. застрахователната премия по горепосочената полица е заплатена за периода от 15.07.2023г. до 14.07.2024г.

От доказателствата по делото – свидетелски показания, кореспонденция между ответника и ищеца, пожаро-техническа експертиза, намерил, че се установява, че на 26.11.2023г. е настъпило застрахователно събитие – пожар, 6 като вещото лице е категорично, че причина за застрахователното събитие не е късо съединение, а същото попада именно в хипотезата на пожар, доколкото е настъпило вследствие на високата температура на димоотводната метална тръба, нагрята от напускащите камината газове и свързваща камината с коминното тяло, което е довело до тлеене в дървените части на тавана и впоследствие до пламъчно горене.