Решение № 4150 от 20.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4150 гр. София, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20221110139483 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: АДРЕС срещу Д. Р. И., ЕГН ********** с адрес:

АДРЕС с която се моли съда да приеме за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 4000 лева главница част от общо дължима сума в размер на 6050,30 лв., ведно със законната лихва от 28.06.2019 г. до изплащане на вземането,за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №37306/2019 г. на СРС.

Ищецът твърди, че на 26.07.2012 г. в гр. София между „БАНКА“ АД (с настоящо наименование „БАНКА“ АД), ЕИК ******* в качеството му на кредитор и Д. Р. И., ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № FL648311. По силата на договора кредиторът предоставил на кредитополучателя паричен кредит в размер на 6460 лв. /шест хиляди четиристотин и шестдесет лева/. Сочи се, че сумата е усвоена от кредитополучателя, с банково бордеро № 1331584/26.07.2012 г.

Предоставената в заем сума се олихвява с лихвен процент, подробно определен в чл. 3 от Договора. С подписването на договора ответникът се е задължил да погасява задължението си по кредита на 120 месечни вноски с краен падеж 26.07.2022 г., съгласно чл. 4, чл. 6 и чл.

7 от договора.

Сочи се, че на 18.01.2016 г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания между „ФИРМА“ ЕООД и „БАНКА“ АД (с предишно наименование „БАНКА“ АД), по силата на който задължението на Д. Р. И., ЕГН **********, произтичащо от Договор за потребителски кредит № FL648311 от 26.07.2012 г., било изкупено от „ФИРМА“ ЕООД, за което длъжникът бил уведомен.

Било постигнато съгласие за доброволно уреждане на отношенията във връзка с прехвърленото вземане, което съглашение било обективирано в Споразумение за разсрочване на парично задължение от 29.09.2017 г. Задължението на длъжника към момента на подписване на споразумението било в размер на 8149,34 лв. Било договорено погасяване на задължението на 7 месечни вноски, от които 6 вноски по 150 лева, като последната вноска била изравнителна и се равнявала на остатъка от задължението в размер 1 на 7249,34 лв. и чийто размер можело да бъде предоговорен от страните преди настъпване на нейния падеж. На 04.07.2018 г. бил сключен Анекс към споразумение, с който общо дължимата сума към този момент в размер на 6649,16 лв. била разсрочена на 12 вноски от по 150 лева и една последна изравнителна вноска в размер на 4849,16 лв. Длъжникът признал своето задължение и се съгласил да извършва редовни месечни погасявания при условията на споразумението, но не е изпълнил поетите задължения, като понастоящем във финансово - счетоводната система на „ФИРМА“ ЕООД не са постъпвали, респ. не са отразени негови плащания от 25.10.2018 г. - дата на последното плащане. На основание чл. 4 от Споразумение за разсрочване на парично задължение от 29.09.2017 г., същото е прекратено поради едностранно неизпълнение от страна на длъжника.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна, е депозирала отговор на исковата молба, с която се оспорва иска като неоснователен. Сочи се, че с че с подписването на Споразумението за разсрочване на парично задължение от 29.09.2017г. и Анекс към него от 04.07.2018г. не е уговорено ново, различно по предмет задължение, различно от описаното в него задължение по Договор за кредит от дата 26.07.2012г., сключен между БАНКА АД, цедиран от цедента БАНКА АД на цесионера „ФИРМА“ЕООД. Поддържа се, че споразумението не представлява обективна новация, а е уговорено само разсрочване на изпълнението на задължението, чрез уговаряне на нов срок за плащане. Сочи се, че за ответника не съществува задължение за плащане към „ФИРМА“ ЕООД, основано на Споразумението за разсрочване на парично задължение от 29.09.2017г. и Анекс към него от 04.07.2018г.

Сочи се, че по делото няма доказателства за сключване на договор между „БАНКА“ АД и ответника. Оспорва се основанието и размера на претендираната сума от 4000лв., от общо дължима сума в размер на 6050лв., която да е дължима по Договор за кредит от дата 26.07.2012г. като се сочи, че не е ясно вземане за главница, договорна лихва или др. по цедирания договор за кредит ли представлява претендираната сума или нещо друго.

Прави се възражение за изтекла погасителна давност като се поддържа, че няма валиден отказ от погасителна давност.

Поддържа се, че при липса на доказателства за обявена от кредитора предсрочна изискуемост на вземанията по кредита, признатата за дължима сума не съответства на реално дължимата такава към дата 29.09.2017г. и 04.07.2018г.

Твърди се, че част от клаузите по Договор за потребителски кредит са неравноправни и поради това нищожни. Сочи се, че с клаузи от договора е уредена възможност за банката да изменя едностранно размера на дължимата годишна лихва (респ. размера на дължимите месечни погасителни вноски) чрез промяна на БЛП, която не подлежи на договаряне между страните и така да увеличи уговорената цена, без да сочи конкретен фактор за промяната и без потребителят да има право да се откаже от договора. Тази уговорка покрива признаците на чл. 143, т. 10 и 12 ЗЗП.

Претендират се разноски.

Като съобрази доказателствата по делото и закона, съдът намира следното:

Предявени са искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. чл.

430, ал. 1 и 2 ТЗ във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 99 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК.

Установява се от приложеното ч.гр.д.37306/2019 по описа на СРС, че по заявление от „ФИРМА“ ЕООД, против ответника е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 02.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение за сумите: 4000 лева- частично вземане от общо дължимата сума от 6050.30 лева -главница, ведно със законната лихва от 28.06.2019 г. до изплащане на вземането – дължими суми на основание Договор за потребителски 2 кредит №FL648311 от 26.07.2012 г., сключен между „БАНКА“ АД и длъжника Д. Р. И., Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 12.01.2016 г. , сключен между БАНКА“ АД и „ФИРМА“ ЕООД и Споразумение за разсрочване на парично задължение от 29.09.2017 г. и Анекс от 04.07.2018 г., сключени между „ФИРМА“ ЕООД и длъжника Д. Р.

И..

По заповедното производство е представен Договор за потребителски кредит № FL648311 от 26.07.2012 г., сключен между „БАНКА“ АД- банка и Д. Р. И.кредитополучател, с който договор банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 6400 лева за пълно предсрочно погасяване на предходен кредит FL450154, като кредитополучателя се задължава да върне ползвания кредит заедно с дължимите лихви в сроковете и условията на договора.

Съгласно чл. 3.1 от договора за усвоения кредит, кредитополучателят дължи на банката през първите девет месеца от срока на издължаване на кредита променлива годишна лихва, формирана от сбора на базовия лихвен процент на БАНКА АД за потребителски кредити в лева (БЛП) за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на минус 8.20 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП е 13.2 %. Посочен е ГПР в размер на 13.89 %. Съгласно чл.8 от договора, при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва (неустойка) за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва.Към договора е приложен погасителен план, видно от който падежът на месечните вноски е 26-то число, а крайния срок на договора е на 26.07.2022 г. – датата на последната погасителна вноска.

Представено е копие на Договор за прехвърляне на вземания (цесия) между „БАНКА“ АД–цедент и ФИРМА“ ЕООД –цесионер, с който „БАНКА“ АД е прехвърлила на „ФИРМА“ ЕООД вземането си към различни длъжници, индивидуализирани с приложение №1. Видно от същото, извадка от която се намира на л. 16-18 от делото е цедирано вземане под по договор FL450154 с длъжник Д. Р. И. за главница в размер на 6231.01 лева и лихви в размер на 1918.33 лева.

По делото е представено и едно уведомително писмо г. с адресат Д. Р. И., с които заемодателят „БАНКА“ АД чрез „ФИРМА” ЕООД го уведомява за извършеното на 18.0.2016 г. в полза на „ФИРМА“ ЕООД прехвърляне на вземанията си по договора за паричен заем. Ответникът е удостоверил получаването на писмото на 29.09.2017 г. с полагането на подпис върху същото.

Със споразумение за разсрочване на парично задължение от 29.09.2017 г. „ФИРМА” ЕООД-кредитор и ответника-длъжник са установили, че длъжникът има задължение към кредитора, което към датата на подписване споразумението не е погасено и към 29.09.2017 г. същото възлиза на стойност от 8149.34 лв. Задължението произтича от Договор за кредит от дата 26.07.2012 г., сключен с БАНКА АД и е цедирано от цедента БАНКА АД на цесионера „ФИРМА“ ЕООД с договор за цесия от дата 18.01.2016г. С подписване на споразумението длъжникът признава задължението по основание и размер и се задължава, считано от датата на подписване на споразумението да погаси задължението си на месечни вноски в размери съгласно погасителния план, представляващ Приложение №. Длъжникът се задължава да внася ежемесечно на договорените в същото приложение падежи до изплащане на задължението и изравнителна вноска, представляваща остатъка от задължението, след приспадане на направените вноски, която подлежи на разсрочване при условията на споразумението.

С Анекс №1 от 04.07.2018г. към споразумение за разсрочване на парично задължение от 29.09.2017 г. Страните са договорили да разсрочат остатъка от задължението след приспадане на направените вноски от длъжника. Задължението към 04.07.2018г. е в размер на 6649.16 лв. Длъжникът се задължава да внася на договорените в Приложение №1 падежи, 3 вноски до изплащане на задължението и изравнителна вноска, която може да бъде разсрочена. . С подписване на анекса длъжникът на основание чл.113 ЗЗД упражнява правото си на отказ от последиците по чл.110 и чл.111 ЗЗД, настъпили до датата на подписване на АНЕКСА.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която – Л. Б. е представил писмено заключение, поддържано в съдебно заседание и прието по делото.

Вещото лице е посочило, че банковата сметка на кредитополучателя Д. Р. И. с IBAN:*****************, по която е обслужван кредита, е заверена със сумата на предоставения кредит в размер на 6 460 лв. на 26.07.2012 г., с която е погасено задължението по предходен кредит, като по този начин кредитът е изцяло усвоен.

Кредитополучателят е извършил плащания към „БАНКА"АД общо в размер на 773,51 лв., с които са погасени следните задължения:

-Главница - 228,99 лв.

-Договорна лихва - 539,24 лв.

-Лихви за забава - 5,28 лв.

Към датата, на която вземанията са прехвърлени с договори за цесия на „ФИРМА“ ЕООД, непогасените задължения към „БАНКА“ са общо в размер на 8 188,25 лева, включващи непогасена главница в размер на 6 231,01 лв. и лихви в размер на 1 957,24 лв. С представения по делото Договор за прехвърляне на вземания от 16.01.2016 г. и Приложение № 1 към него са прехвърлени вземания от „БАНКА“ АД на „ФИРМА" ЕООД общо в размер на 8 149.34 лева, включващи непогасена главница в размер на 6 231,01 лв. и лихви в размер на 1 918,33 лв.

Вещото лице е установило, че ответникът е заплатил по Споразумението от 29.09.2017 г. общо суми в размер на 1 500,18 лв. и по Анекса към него от 04.07.2018 г. - 598,86 лв.

Всичко по кредита са заплатени суми от ответника към „ФИРМА“ ЕООД в размер на 2 099,04 лв. Към датата на завеждане на исковата молба и към датата на изготвяне на експертизата - 02.03.2023 г. задължението на Д. Р. И., ЕГН ********** по процесния договор за кредит е в размер на 6050.30 лв.-непогасена главница.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Районен съдСофия достига до следните правни изводи: