Решение № 375 от 16.06.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 375 гр. София, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на едИ.десети юни през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

ГълъбИ. Генчева

Наталия Неделчева при участието на секретаря Нели Й. Първанова като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20258002102968 по описа за 2025 годИ.

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.

С решение №1145/13.11.2024г. по гр. дело №20241000501051 по описа за 2024г. на Апелативен съд – София, постановено при участието на трето лице ЗАД „ОЗК – застраховане“ - помагач на ответника, е потвърдено решение №5641 от 06.11.2023г., постановено по гр.д.№14654/2021г. по описа на Софийски градски съд, с което са уважени предявените от Г. Г. В. против УМБАЛО „Проф. Б. Б.“ ЕАД искове с правно основание чл.49 от ЗЗД за сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания, вследствие извършена некачествена оперативна интервенция по смяна на лява коленна става, ведно със законната лихва от 06.02.2017г. до окончателното изплащане, както и сумата от 6 193 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, ведно със законните лихви от 04.05.2018г. върху сумата от 523 лева и от 23.07.2018г. върху сумата от 5 670 лева, до окончателното изплащане, като исковете са отхвърлени до пълните размери, съответно от 35 000 лева /за неимуществените/ и от 7 277.29 лева.

Срещу въззивното решение, потвърждаващо първоинстанционното в частта, с която е отхвърлен искът за присъждане на неимуществени вреди за горницата над 20 000лв. до претендираните 35 000лв., и за имуществени вреди-за горницата над присъдените 6193лв. до претендираните 7 277.29 лева, е постъпила касационна жалба от Г. В., чрез адв. С.. Според касаторката в тази част решението е необосновано, неправилно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и с константната съдебна 1 практика. Моли се жалбата да бъде допусната дo касационно обжалване, след което решението да бъде отменено в обжалваната част като неправилно, а на негово място да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени в цялост. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставените въпроси. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник. Претендира се и присъждане на направените разноски.

Чрез постъпилия отговор, ответникът по касационната жалба „Университетска специализирана болница за активно лечение по ортопедия „Проф. Б. Б.“ ЕАД, [населено място] оспорва същата. Счита, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, тъй като не е формулиран нито един въпрос, отговарящ на селективните критерии по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В случай, че жалбата бъде допусната дo касационно обжалване, се моли въззивното решение в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В о.с.з. жалбата се оспорва.

Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АК, чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез пълномощника си също оспорва касационната жалба, като моли касационно обжалване да не бъде допускано, тъй като въззивното решение в обжалваната му част е правилно, законосъобразно и постановено при спазване на материалния и процесуалния закон.

Постъпила и насрещна касационна жалба от „Университетска специализирана болница за активно лечение по ортопедия „Проф. Б. Б.“ ЕАД, чрез адв. В. срещу въззивното решение, потвърждаващо първоинстанционното в частта, с която предявените срещу него искове за присъждане на имуществени и неимуществени вреди са частично уважени.

Чрез депозирания писмен отговор, ответникът по насрещната касационна жалба Г. В. оспорва същата.

Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АК, чрез депозирания писмен отговор излага становище за допустимост и основателност на насрещната касационната жалба, като моли въззивното решение да бъде отменено в обжалваната му част като неправилно и незаконосъобразно.

С определение №1818/07.04.2026г., постановено по настоящото дело на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на Г. В. само в частта му досежно претендираните неимуществените вреди за преценка дали разрешението на въззивния съд по поставения втори въпрос не е в противоречие с разясненията в Тълкувателно решение №1 от 9.12.2013г. на ВКС по тълк. д. №1/2013г., и посоченото от касатора решение №60163/09.02.2022г. по гр. д. №1368/2021г. по описа на ВКС.

По допуснатия до касационно обжалване въпрос, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното:

Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 на ТР №1 от 09.12.2013г. по т. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е 2 свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. На поставения правен въпрос е даден отговор в множество постановени по реда на чл.290 ГПК и други решения, включително сочените от касатора.

Възприето е, че съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правните доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл.263, ал.1 ГПК.

Доколкото по настоящото дело се претендират вреди от лекарска грешка, то следва да се има предвид и утвърдената практика на Върховния касационен съд, обективирана в решение №264 от 12.02.2015г. по гр.дело №6457/2013г., според която степента на вероятност едно събитие да настъпи, или да е настъпило се определя от връзката между установен и неустановен по делото факт. За възприемането или изключването на определена вероятност е от значение конкретното, свързано с установен по делото факт обяснение, а не абстрактно - теоретичното възприемане на вероятността. Затова при обследване на оперативна интервенция, когато вещото лице по назначената медицинска експертиза борави с вероятности и стига до противоречиви изводи, от значение е причинно-следствената връзка между фактите. Значение има конкретното, свързано с установен по делото факт обяснение, а не друго възможно обяснение, ако същото не се основава на поне един установен по делото факт в причинно-следствения процес. Съдът формира извод за доказана причина съобразно приетите за установени обстоятелства, след като обсъди всички доказателства и поради това не следва да възприема медицинското заключение при противоречива преценка на вероятности, без да изгради свои изводи кои обстоятелства са доказани и кои не, свои изводи за връзка между фактите, съобразявайки кои от тях са предмет на специални /в случая медицински знания/, съответно за кои взаимовръзки следва да приложи опитните правила и логиката. Заключението на медицинска експертиза, което предлага вероятностни и не достатъчно категорични отговори, също следва да се обсъди във взаимна връзка с станалите доказателства, и трябва да намери място в мотивите на съда.

По основателността на касационната жалба:

Въззивното решение е валидно и допустимо, но неправилно предвид постановяването му в отклонение от цитираната практика на ВКС и дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, в който смисъл са и поддържаните с касационната жалба доводи. В процеса на причинно доказване, въззивният съд e изключил вероятност, която при съвкупно обсъждане на всички доказателства е следвало да бъде възприета като напълно 3 възможна. Апелативният съд не е обсъдил задълбочено изложеното от микробиолога в заключението на комплексната СМЕ, както и обясненията на двете вещи лице, дадени в о.с.з.

Поради това касационната жалба е основателна досежно оплакването за съществено нарушение на съдопроизводствени правила при обсъждането и оценката на събраните по делото доказателства, както и за необоснованост на крайните изводи на съда.

Правилно въззивният съд е установил, че на 06.02.2017г. на ищцата е била извършена планираната операция в ответната болница, по време на която поставили изкуствена коленна става, след което на 13.02.2017г. била изписана. Правилно е приел, че според кредитираното заключение на комплексната съдебно-медицинска експертиза, в ответното лечебно заведение чрез оперативната интервенция, на ищцата е поставена ендопротеза в отклонение на тибиалната компонента от 15 градуса, извън допустимите 5 градуса, спрямо хоризонталната равнина, което е довело до болки от неправилно натоварване на долния ляв крайник, както и, че извършената на 27.06.2017г. реоперация не е довела до облекчаване на състоянието, тъй като поставеният по- дебел пластмасов инлей не е коригирал отклонението, въпреки очакванията на лекуващия екип. Според в.л. д-р С. причината за този неуспех е възпалението, предизвикано от бактериалната инфекция.

От показанията на свидетеля М. Н., дъщеря на ищцата, преценени при условията на чл.172 от ГПК, въззивният съд е приел за установено, че поради остра нужда от смяна на двете коленни стави, майка й провела първа операция при ответника в началото на февруари 2017г., но две седмици след нея, при рехабилитациите плачела от болки. Според рехабилитаторите това не било нормално, но операторът - д-р П. не бил на това мнение и го считал за нормално, защото пациентката била с наднормено тегло. От рехабилитацията я изписали с болки, влачела крака си, а лекарствата били само болкоуспокояващи - аналгин.

При домашното лечение болките продължили, като всяка седмица майка й ходела при д-р П. за съвет, а той предписал втора рехабилитация в болницата, но ефектът бил нулев. За накриво поставената протеза свидетелката разбрала един месец по-късно, при подготовка на документите за ТЕЛК. Ортопедът, който видял рентгенографията, се учудил на допуснатата грешка. Казал, че протезата е поставена накриво. Майка й отишла при д-р П., който заявил, че причината за изкривяването е теглото на пациентката и дори да го има, това не би трябвало да й причинява болки. Тъй като силните болки на майка й продължили, д-р П. направил реоперация, а на следващия ден им казали, че са оставили същата става, защото е много здраво поставена и няма нужда от нова. Силните болки пораждали у ищцата суицидни мисли и свидетелката се принудила да крие болкоуспокояващите. Тъй като д-р П. не обърнал внимание на оплакванията на майка й и след операцията през юни 2017г., свидетелката потърсила помощ от друг лекар. При консултация в МБАЛ „Полимед“ поради съмнения за бактериална инфекция, лекарите решили да направят изследвания, които потвърдили наличието на такава. След тежката и продължителна операция, докторът казал, че протезата не е била поставена здраво, а е излязла лесно, тъй като е изгнила. Два месеца след тази трета поредна операция, майка й лежала неподвижна. Приемала антибиотици за справяне с бактериалната инфекция. При четвъртата операция й поставили друга, по-скъпа протеза със 4 специални пластини. След това се възстановила. Оперирали и втория й крак и към момента нямала проблеми с протезите.

Настоящият състав счита, че изводът на въззивния съд за липсата на пряка причинна връзка между изолираната Chryseobacterium propinquum през март 2018г. и заразяването на ищцата при някоя от оперативните интервенции през 2017г. в ответната болница не кореспондира на комплексния анализ на всички събрани по делото доказателства, направен е в противоречие с правилата на причинно -следственото обследване, като не са изложени аргументи, последователно изключващи най-вероятната причина за настъпването на факти, установени по делото в причинна връзка.