Определение № 17064 от 07.05.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17064 гр. София, 07.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110107454 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на Глава XIII ГПК

Производството е образувано по искова молба с вх. № 88926/20.03.2026 г. от А. Н. Ч., ЕГН: ********** с постоянен и настоящ адрес в пк. 1000, обл.

София, гр. С* срещу „Н*" ООД, ЕИК: *, гр. София, ул. „Л* (Ли*), ет.10 обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация, както следва:

1. положителен установителен иск с правна квалификация чл.22 ЗПК, с който се иска да се обяви за недействителен Договор за потребителски кредит № 202212120108140058, г., сключен между А. Н. Ч., ЕГН:

********** и „Н*" ООД, ЕИК: *, на основание чл.10а, ал.1, чл.11, ал.1, т.9-20, чл.19 ЗПК.

2. При условията на евентуалност, положителен установителен иск с правна квалификация чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД противоречие със закона), с който се иска да се обяви за недействителен чл. 6, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 202212120108140058, г., сключен между А. Н. Ч., ЕГН: ********** и „Н*" ООД, ЕИК: *.

3. При условията на евентуалност, положителен установителен иск с правна квалификация чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД (накърняване на добрите нрави), с който се иска да се обяви за недействителен чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 202212120108140058, г., сключен между А. Н. Ч., ЕГН: ********** и „Н*" ООД, ЕИК: *.

4. Осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД , с който „Н*" ООД, ЕИК: * да бъде осъден да заплати на А. Н. Ч., ЕГН:

********** сумата от 639.11 евро, заплатена без правно основание ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба (19.03.2026 г.) до окончателното й заплащане

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните, е сключен 1 договор за потребителски кредит. Твърди, че договорът е недействителен на основание чл.22 ЗПК. С пакета от застраховка, гаранцията, обезпечението и неустойката се нарушава размера на ГПР по чл.19 ЗПК, заобикаляло се законът, не е ясно как е сформиран ГПР, нарушава се чл.10а ЗПК и чл.11, ал.1, т.9-20 ЗПК и чл.143, ал.1 ЗЗПотр. Твърди, че уговорената лихва противоречи на добрите нрави и закона. Твърди, че не е предоставил обезпечение. Твърди, че ищецът е погасил изцяло заема, а заплатеното от него по недействителния договор подлежи на връщане като платена без основание.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски в исковото с ДДС.

Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Моли съда ако отхвърли исковете да не се присъждат разноски, тъй като нарушава принципа за ефективно упражняване на права. Моли делото де се гледа в негово отсъствие. Моли съдът да постанови неприсъствено решение.

Представя и моля да бъдат приети следните доказателства: 1. Договор за потребителски кредит № 202212120108140058. 2. Общи условия към Договор за потребителски кредит № 202212120108140058. 3. Справка за регистрация по ДДС на адвокат А. Д.;

Моли съда основание чл. 190 от ГПК да изискате от ответника: 1.1.

Справка за всички заплатени суми от кредитополучателя по Договор за потребителски кредит № 202212120108140058 и тяхното разпределение по пера, за да се установи дали има надплатени суми в по-голям размер от 639.11 евро.;

Моли да се назначи съдебно-счетоводна експертиза по делото, в която вещото лице да отговори на следните въпроси: 2.1. Какъв е размерът на годишния процент на разходите (ГПР) по Договор за потребителски кредит № 202212120108140058, когато в него се включат всички разходи по кредита, включително неустойката, за да се установи дали в този случай ГПР по договора надвишава законоустановения максимален праг? 2.2. Какви са заплатените суми от кредитополучателя по Договор за потребителски кредит № 202212120108140058, за да се установи дали има надплатени суми в по-голям размер от 639.11 евро?

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Счита, че искът е недопустим, тъй като може да се предяви осъдителен иск. Твърди, че между страните са налице 10 дела с предмет прогласяване нищожността на договори за кредит/прогласяване на отделни клаузи в същите. Моли съда да ги обедини, на основание чл.213 ГПК. Не е посочена банкова сметка по чл.127, ал.4 ГПК.

Признава сключването на договора с параметрите, като изцяло оспорва твърдението договорът да е недействителен. Оспорва да е налице заобикаляне на закона и нарушение на чл.19 ЗПК.

Моли съда до отхвърли исковете. Претендира 100 евро юрисконсултско възнаграждение. Посочва банкова сметка.

Моли съда да задължи ищеца да представи платежни разписки за плащания по процесния договор за кредит, на основание чл.190 ГПК.

Моли делото да се гледа в негово отсъствие. Моли за неприсъствено решение. Моли книжата да се връчват чрез ССЕВ. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

2

Представя и моля да бъдат приети следните доказателства: 1. Решение № 1301/05.02.2026 г. по адм. д. № 11835/2025 г. по описа на ВАС;

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява АДВОКАТ А. Д., със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. София, р-н „С*, тел. *, със съдебен електронен адрес за призоваване: [email protected], като изразява изрично съгласие да получава връчване по реда и условията на чл. 38 и чл. 38а във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК на посочения електронен адрес., която представителна власт важи за всички инстанции (л. … от делото).

Ответникът се представлява от юрисконсулти на основание чл.30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 25.56 евро ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 25.56 евро, интересът трябва да е 639.11 евро.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 639.11 евро, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 25.56 евро, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 639.11 евро, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 25.56 евро. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 639.11 евро. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на исковете е над 639.11 евро – 4832.00 лева или това е 2470.56 евро Ето защо чл.72, ал.2 ГПК не приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното им съединяване (арг. чл.72, ал.1 ГПК).

По главния установителен иск държавната такса е в размер на 98.82 евро. Тъй като евентуалните защитават същия интерес, то за тях не се събира държавна такса.

По осъдителния иск държавната такса е в размер на 25.56 евро.

Дължимата държавна такса за иска е 124.38 евро.

Налице е документ по чл.128, т.2 ГПК (л.22 от делото).

По редовността на ИМ

На този етап, съдът приема, че исковата молба е частично редовна.

Съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. На основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, съдът приема, че следва да бъде изготвен проект за доклад на делото.

3

Следва да се остави без движение само по отношение на посочване на банковата сметка по чл.127, ал.4 ГПК.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на предявения установителен иск. Правния интерес се обуславя от изложените в исковата молба обстоятелства. Това, че са налице възможности за два иска – установителен и осъдителен е факт, който ще се кредитира по чл.78 ГПК, но не и по допустимостта.

Съдът следва да обяви на страните, че служебно ще приложи императивна правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК

С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са представени по делото и на които страните се позовават.

Следва да се укаже на ответника, че не сочи доказателства, че договорът е индивидуално сключен, на основание чл.146, ал.2 ГПК.

С оглед направеното възражение на ответника, след служебна справка в ЕИСС съдът установи следното:

№

Дело №

Предмет

1

7454/2026 - настоящото 202212120108140058/12.12.2022 г.

2

7451/2021

202210081042130059/08.10.2022

3

7440/2026