Решение № 3372 от 26.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3372 гр. София, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Михаил Малчев

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221100501228 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Районен съд – Пловдив, представляван от председателя

И.Г.К., срещу решение

№

20200445/19.10.2021 г. , постановено по гр. дело № 74089/2016 г. по описа на СРС, II-ро ГО 69 състав, с което е отменено наложеното на В. Б. П. със заповед № 1423/17.10.2016 г. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ и на ищеца са присъдени разноски.

Жалбоподателят намира, че атакуваното съдебно решение било неправилно и незаконосъобразно. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а вместо това – предявеният от ищеца иск по чл. 357, ал. 1, вр. чл.

188, т. 1 КТ да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът не е депозирала писмен отговор на въззивната жалба. В хода на въззивното производство оспорва същата като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

1

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение на въведените във въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:

Съдът приема за установено от представените по делото писмени доказателства, а и като безспорно между страните, че че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е бил назначен на длъжност "призовкар" при Районен съд – Пловдив, както и че със Заповед № 1423 от 17.10.2016 г. на председателя на съда на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

За законното налагане на дисциплинарно наказание работодателят трябва да спазва точно процедурата предписана в чл.193, 194 и чл.195 от КТ.

Работодателят е длъжен преди да накаже работника да поиска писмените или устните му обяснения. Необходимо е работодателят да разполага с надеждни доказателства относно искането на обяснения. Те трябва да са поискани по повод допуснатото нарушение и налаганото наказание. Непоискването на обяснения е основание за отмяна като незаконно на наложеното дисциплинарно наказание като съдът не разглежда съдебния спор по същество. Налагането на наказанието трябва да е станало в сроковете по чл.194 от КТ. Ако сроковете са пропуснати, наложеното наказание е незаконно. Работодателят е длъжен в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да впише всички реквизити по чл.195 от КТ. По повод спазването на процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, работодателят е необходимо да поиска и се снабди с предварителна правна консултация.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че законосъобразното развитие на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, а именно дисциплинарно уволнение, е при спазването на определен ред, който да обезпечи и правото на защита на уволнения служител, както предписва правната норма, регламентирана в чл. 193, ал. 1 КТ. Първото процесуално действие след установяване на нарушителя и неговото нарушение, което работодателят е длъжен да извърши, представлява задължението му преди да наложи съответното дисциплинарно наказание да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения. Чрез тази законоустановена процедура се дава възможност на субекта на дисциплинарна власт да прецени по - точно и отношението на служителя към нарушението, от една страна, както и обезпечава възможността на служителя да се защити в рамките на тази опростена дисциплинарна процедура. Обясненията на работника, които работодателят е длъжен да изиска, съгласно чл. 193 ГПК, трябва да са достигнали до субекта на дисциплинарната власт преди налагане на дисциплинарното наказание. По делото не е спорно, а и се установява от писмените доказателства, че на служителя са изискани писмени обяснения, които са достигнали до работодателя.

Правилно е посочено, че съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Това изискване към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание е съществено и неспазването му има 2 за последица признаване на наложеното наказание за незаконно само на формално основание. В разглеждания случай, съдът, който следи за спазването на императивни материалноправни норми и служебно, правилно е преценил, че атакуваната заповед е мотивирана в достатъчна степен по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ, издадена в преклузивния срок по чл. 194 КТ и има годен предмет на съдебен контрол.

Налагането на дисциплинарно наказание е право на работодателя. Но той трябва да го упражнява законно: да налага наказание, което да е съответно на допуснатото нарушение от работника. В случай, че за леко нарушение работодателят е наложил по-тежко дисциплинарно наказание, то наказването е незаконно и може да бъде отменено от съда. Съотвествието на наказанието на нарушението подлежи на съдебен контрол.

От събраните по делото в първоинстанционното производство гласни и писмени доказателства, не се е установило нарушение на трудовата дисциплина и неспазване на установения вътрешен ред от ищеца по делото.

Правилно е отбелязано, че никъде в приетите като писмено доказателство по делото Вътрешни правила за връчване на призовки и съдебни книжа в Районен съд – Пловдив и Правилник за вътрешния трудов ред в Районен съд – Пловдив не е регламентирано правило за вземане от призовкаря само на книжа, изведени с дата от предходния ден, както се твърди в процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание. В тази връзка цитираните от ответника разпоредби на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Вътрешни правила за връчване на призовки и съдебни книжа в Районен съд – Пловдив касаят книгите за призовки и съдебни книжа в електронен формат. По този начин чл.

28, т. 10, чл. 51, т. 5, чл. 71, ал. 1 и ал. 2 и чл. 72, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за вътрешния трудов ред в Районен съд – Пловдив не регламентират задължение за ищеца да получава под опис и срещу подпис единствено призовки, изведени с дата от предходния ден. Ето защо, при носена от работодателя тежест за пълно и главно доказване, изрично указана му с доклада на делото пред първоинстанционния съд, е следвало да установи в процеса твърдяното в заповедта нарушение на трудовата дисциплина, а по делото не са били събрани доказателства в тази насока.

Законът поставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи спазване на преклузивни срокове, изслушването на служителя, мотивиране на заповедта и др. Тежестта на доказване относно спазването на тези изисквания е за работодателя.

Предвид нормата на чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно о т 1 година от извършването му. Краткият срок тече от откриване на нарушението - узнаването му от субекта на дисциплинарна власт. Откриване на нарушението по смисъла на чл. 194, ал. 1 КТ означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт за нарушението на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение. Именно в рамките на двумесечния срок от откриването на 3 нарушението, т. е. от установяване на посочените съществени елементи от конкретния негов фактически състав, работодателят следва да извърши, ако прецени за необходимо, съответните необходими допълнителни проверки за пълното изясняване на случая. Той е длъжен и да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, за да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание и да определи вида му.

По горните мотиви първоинстанционното решение, като правилно, на основание чл. 272 ГПК следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Предвид изхода на делото пред въззивната инстанция право на разноски има въззиваемата страна – ищецът В. Б. П.. Същата претендира разноски и в полза на въззиваемата страна разноски се следват - 200 лв. за адвокатско възнаграждение.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20200445/19.10.2021 г. , постановено по гр. дело № 74089/2016 г. по описа на СРС, II-ро ГО 69 състав.

ОСЪЖДА Районен съд - Пловдив да заплати на В. Б. П., с ЕГН ********** сумата от 200,00 лв. представляваща дължимо адвокатско възнаграждение в минимален размер пред въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4