Решение № 100 от 26.03.2026, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Смолян, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20255440101479 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на П. Ф. Л. против „*т“ АД, в която се твърди от ищеца, че на 29.01.2021г. ищеца е сключил с „*т“ АД Договор за потребителски кредит „*т Карта” № * при ГПР 49.9442% и фиксирана лихва за периода на заема в размер на 378.63лв. Кредитополучателят заплаща и такса разглеждане в размер на 15лв. С подписването на процесният договор „*т ” АД е предоставил на ищеца кредит в размер на 500.00, чрез кредитна карта № *, а Кредитополучателят се задължавал да го ползва и върне на 36 вноски, с размер на вноската 24.41лв. Разпоредбите на договора за кредит, предвиждат следното: При неизпълнение на задължението на кредитополуччателя за плащане на дължимата сума (главница, такса кандидатстване и лихва за ползване) или на част от нея в сроковете, посочени в договора,кредитополучателят дължи на дружеството обезщетение неустойка за забава в размер 15 лева плюс законната лихва върху забавената сума за дните на забавата, чийто размер към датата на сключване на договора възлиза на 10.00% годишно /ОЛП+10 пункта/.

Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/. Съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези: 1/ при нарушение на добрите нрави ; 2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя ; 3/ при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната 1 правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства. Затова, следва да се извърши проверка налице ли е основание за нищожност на договора според твърденията описани по-долу в отговора на ИМ и в кръга на описаните, за които съдът, дори и без довод по предявения иск, следи служебно.

Ищецът счита, че не дължи изпълнение на вземанията за неустойка и договорна лихва, тъй като те намират своето основание в нищожната кредитна сделка. Процесният договор е нищожен поради изначалната недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл.11, ал. 1. т. 9 от ЗПК - договорната лихва, която не е породила валидни правни последици на основание на нейното противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД/, поради значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, водеща до злепоставяне на интересите на потребителя на финансовите услуги на ответника с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

Кредиторът не изпълнил и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК да разпише в съдържанието на договора размера и условията за прилагане на възнаградителната лихва Договорът се явява нищожен и като сключен при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 10, ал. 1, във вр. с чл.19, ал. 1 и ал. 2 във вр. е чл. 21 и с чл. 22 от ЗПК, тъй като е неточен и подвеждащ, защото в него не е включена скритата под формата на неустойка/такса договорна лихва. Кредиторът не изпълнил и изискването да посочи кои компоненти формират размерът на ГПР. Приложения в кредитното правоотношение ГПР е подвеждащ и е различен от посочения в договора, кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 49.9442 % е заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и е заобиколил изискванията на чл. 11, ал.

1, т.11 от ЗПК. Поради неравноправността на уговорката на ГПР и съгласно чл. 21 ЗПК клаузата за ГПР е нищожна, с произтичащите правни последици по чл. 22 от ЗПК, нищожност на цялата кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. II, ал.1,т. 10 от ЗПК. По силата на чл. 19. ал. I ЗПК. Нищожна е клаузата, с която се предвижда неустойка за просрочено задължение, размерът на която нараства с всеки ден забава. Макар вземането да е наименувано „неустойка“, то срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а точно обратно - изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. При това става ясно, че това не е никаква неустойка, защото не се дължи заради извършени разходи, а самото наименование прикрива истинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата. В действителност неустойката нараства с всеки ден забава, като нейното начисляване не е свързано е извършване на каквото и да е действие или разноски. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал.1 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Такова обезщетение за забава обаче вече има предвидено в договора и това е лихвата за забава. По изложените съображения процесната клауза преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. По тази причина тя влиза в пряко противоречие с императивната разпоредба на чл.ЗЗ, ал.1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е и в пряко противоречие на забраната за неоснователно 2 обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща извън присъщите й от закона функции, поради което се явява нищожна. Оттук следва недължимост на претендираното вземане за неустойка за забава в размер 15 лева плюс законната лихва върху забавената сума за дните на забавата . Следва да се отбележи, че съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Предвид на това, в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза по договора обуславя недействителността на целия договор.

В обобщение, счита че сключеният между страните Договор за потребителски кредит „*т Карта” № * следва да бъде прогласен за нищожен, на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради противоречие със закона. От всичко гореизложено следва, че са нарушени разпоредбите на чл.11, т.10, чл.Юа, ал.1 и чл.10, ал.1 от ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК. когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.

12, ал. 1, т. 7 - 9,във вр.с чл.26,ал.1 от ЗЗД договорът за потребителски кредит е недействителен. Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за 3 потребителски кредит „*Т КАРТА” № * е нищожен на основание осн. чл.26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл.22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Твърди, че действително между дружеството представлявано от мен и ищеца има сключен договор за заем, но това категорично не е договорът представен с исковата молба, оспорваме същия и молим да бъде изключен от доказателствения материал.

Представеният договор е бланков и съдържа само основните клаузи на същия, качен е на официалната страница на „*т“ АД и всеки има достъп до него и точно поради тази причина представеният договор е неподписан от ищеца и както се вижда е заверен с печат Вярно с оригинала, което означава, че и оригинала е неподписан. Заявява, че всички техни договори са индивидуално договорени, с клиентите, и съдържат различни клаузи и условия в зависимост от профила и индивидуалните желания на потребителите. С настоящия отговор на искова молба, прилага заверено копие на сключения индивидуален договор за потребителски кредит, „*т карта“, за срок от 48 месеца, между ответното дружество и ищеца, като твърди, че същия отговоря на всички изисквания на закона и добрите нрави.

Действително в договорите, които сключваме с нашите клиенти включваме и клауза за неустойка, тъй като, евентуално неизпълнение в срок на задълженията по договора, води до невъзможността да събираме допълнителни плодове от нашето имущество, а именно парите, 3 които предоставяме в заем. Не изпълнението в срок на вноските по договорите ни лишава от възможността да предоставяме заеми на други лица, каквато е всъщност нашата дейност.

Трайната и последователна съдебна практика приема, че неустойката представлява обезщетение за претърпените от неизпълнението на договорното задължение вреди и има санкционен характер. Неустойката не е такса и не се заплаща за да се ползва услуга, тя не може да се предвиди от кредитора, тъй като всеки сключва договор с идеята, че същия ще се изпълнява добросъвестно именно този принцип е залегнал в чл. 8 от Закона за задълженията и договорите „Лицата се ползуват от правата си, за да задоволяват своите интереси“. В интерес на кредитора по договор за заем е да предостави договорената сума в заем, за да ползва плодовете (лихвите), а в интерес на заемополучателя е да върне парите в уговорения срок, за да не търпи санкции. От представения от нас договор може да се види, че уговорената неустойка за забава е в размер на законната лихва, което напълно съответства на закона, а именно с чл. 33, ал. 2 от Закона за потребителския кредит, която разпоредба въвежда ограничение в горната граница на обезщетението за забава. По отношение на лихвата: считаме, че договорената лихва не противоречи на добрите нрави и не е налице нееквивалентност на насрещните престации. Годишната лихва по сключения дог овор между ищеца и ответното дружество е в размер на 30 %, Съгласно установена съдебна практика, противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, което би се равнявало на годишна лихва над 30 %, което в настоящият случай не е така. Ясно и точно в договора за кредит е посочен точния размер на възнаградителна лихва, която следва да се заплати за целия срок на договора. Ясно и точно в договора е посочено, че Годишния процент на разходите включва заплатената такса в размер на 15 лева за посещение от наш служител в извънработно време, каквато практика в нашата дейност нямаме и това е услуга, която предоставяме изрично и само по искане на клиент, когато същият не е в състояние да посети наш офис в работно време. Тази такса е уговорена индивидуално и страните са се съгласили с нея. Таксата не е свързана нито с усвояване, нито с управление на кредита, а е за конкретно уговорена услуга, която не е характерна за дейността на дружеството и поради това считаме, че не противоречи на чл. 10а от ЗПК. В договора също така е посочено, че Годишния процент на разходите включва също и възнаградителната лихва. Следва да се отбележи, че по договора няма други такси или неустойки, които да са заплатени предварително или, които да са били известни към момента на сключване на договора. Изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК са спазени и Годишния процент на разходите е посочен коректно, като са взети в предвид всички известни плащания, които заемателят е трябвало да направи, към момента на сключване на договораа именно таксата в размер на 15 лева, главницата- 500 лева и лихвата 364 лева за целия срок на договора. При изчисляване на Годишния процент на разходите са взети предвид всички разходи посочени в чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Неустойката предвидена в нашите договори, не е разход свързан с кредита, а има санкционен характер, за не изпълнение на поети договорни задължения, а не за да се получи конкретна услуга. Не са нарушени изискванията и на член 33 от ЗПК, там се посочва, че при забава от страна на потребителя, кредиторът има право на обезщетение- само на лихва върху неплатената сума, но в алинея втора изрично е уточнено, 4 че се касае за законна лихва, за да се разграничи от договорената такава по договора, която лихва е възнаградителна, а не законна и не лихва за забава. Неустойката уговорена в конкретния договор е именно в размер на законната лихва върху забавената сума.