Решение № 167 от 11.05.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Петрич, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20251230101908 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от адв. Д. В. М. от АК-П., с адрес на кантора и съдебен адресат в гр. П., ул. “П.“ № 3б, ет. 2, ап. 5, в качеството му на пълномощник на Д. Г. З., ЕГН: **********, с адрес с. Я., ул. „П.“ № 18 и съдебен адресат гр.

П., ул. “П.“ № 3б, ет. 2, ап. 5, срещу „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК: 202073629, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, представлявано от В. М. В., Г. А. А., заедно и поотделно.

Сочи се в исковата молба, че ищцата е страна по Договор за заем Microcredit № 905200198837/08.10.2024 г., сключен с ответното дружество, съгласно който договор същата трябва да върне сумата по кредита в размер на 2 465,04 лева, при сума на получаване в размер на 2000 лева, при ГПР 48.90 %, фиксиран лихвен процент 40.47 %, при срок на кредита от 12 вноски. Посочва се, че наред с този договор ищцата е сключила и Договор за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit № 9052-00198837/08.10.2024 г. с ответното дружество, съгласно който ищцата следва да заплати и сумата в общ размер на 1 698,24 лева, наименувана пакет „Комфорт“, разпределена на 12 месечни вноски по 141,52 лева.

Твърди се, че Договор за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit № 9052-00198837/08.10.2024 г. е нищожен поради противоречието му с добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

Релевира се, че процесният договор е нищожен поради накърняването на добрите нрави, тъй като нарушава принципа за добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения и принципа за справедливост и несправедливо облагодетелстване на едната страна за сметка на другата, както и че е налице не еквивалентност на насрещните престации.

Навежда се, че допълнителните услуги по процесния договор за кредит са част от възнаграждението за предоставения заем, като същите водят до заобикаляне ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, установяващо лимит на годишния процент на разходите и са в явно противоречие с разпоредбата на чл.10а от ЗПК. Посочва се още, че с процесните допълнителни услуги в полза на кредитора са уговаря още едно допълнително 1 възнаграждение, в размер близък до размера на отпуснатия кредит, като клаузите предвиждащи заплащането на допълнителни услуги са неравноправни по смисъла на чл.

143, т. 5 от ЗЗП,, тъй като същите са необосновано високи и водят до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя.

Излага се, че с предвиждането на заплащане на допълнителни услуги се заобикаля закона, тъй като последните не са включени в ГПР по кредита и последният не съответства на действително прилаГ.я такъв от кредитора, което представлява заблуждаваща търговска практика. Сочи се още, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като с уговорката за заплащане на допълнителни разходи по допълнителните услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да приеме, че Договор за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit № 9052-00198837/08.10.2024 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и поради противоречието му с добрите нрави.

Претендират се сторените по делото разноски.

В законоустановения едномесечен срок за отговор на исковата молба, такъв е постъпил от ответната страна, в който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на ищцовата претенция. Твърди се, че процесният договор отговаря на всички изисквания на ЗПК и ЗЗП, като моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като неоснователен.

В проведено съдебно заседание страните не се явяват и представляват, като от процесуалните представители на същите са постъпили писмени становища. Ищцовата страна поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен, ответната страна оспорва предявената искова претенция и моли същата да бъде отхвърлена.

По делото са събрани писмени доказателства.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От приетите по делото доказателствени материали се изяснява, че между ответника „Микро Кредит“ АД (като заемодател) и ищцата Д. Г. З. (като заемател) е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за заем Microcredit № 905200198837/08.10.2024 г., по силата на който на ищцата е предоставена сума в размер от 2 000 лв. /л. 7/. Отразеният в договора фиксиран лихвен процент е 40,47 % и ГПР в размер на 48,90 %.

Във връзка с възникналото кредитно правоотношение, между страните е сключен и процесният Договор за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit № 905200198837/08.10.2024 г.

Съобразно чл. 3 от Договора за допълнителни услуги, на ищеца - заемател се предоставят следните услуги: Пакет „Комфорт“, за който се заплаща ежемесечно сума в размер от 141,52 лв. за срок от 12 месеца (видно е, че сумата се дължи ежемесечно и от приложения към допълнителното споразумение „график на плащанията към договори за заем и услуги“ - л. 10 от делото).

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

От изложеното от фактическа страна е видно, че между „Микро Кредит“ АД като заемодател и Д. Г. З. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 2 000 лв. Неразделна част от договора за кредит е и процесният Договор за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit № 905200198837/08.10.2024 г.

Изясни се, че заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК . Сключеният договор за паричен заем, по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - Закон за потребителския кредит. Посоченият нормативен акт е приложим и към 2 свързаният с кредитното правоотношение Договор за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit № 9052-00198837/08.10.2024 г.

По отношение на отразеното в чл. 3 от договора за допълнителни услуги вземане в размер от 141,52 лв. месечно за пакет „Комфорт“, съдът счита, че същото е договорено в нарушение на норматата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Прочитът на клаузата на чл. 3 от договора за допълнителни услуги налага разбирането, че кредиторът задължава ищеца (длъжник по договора) да му заплати възнаграждение за услуги, които на практика влизат в кръга на обичайната му дейност ( доколкото ответникът предоставя кредитно финансиране по занятие). Дейностите по услугата по чл. 3 от договора за допълнителни услуги, касаещи „безплатно предоговаряне и разсрочване на заема“, „разглеждане до минути“, „преференциално обслужване“ и „безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на Клиента по банковата сметка на Микро Кредит АД“са такива, свързани с усвояването и управлението на кредита и са присъщи за ответното дружество. Несъстоятелно от правна гледна точка е кредиторът да изисква заплащане на месечна база за услуга по „внасяне на вноските от името и за сметка на Клиента по банковата сметка на Микро Кредит АД“ и да обозначава същата като „безплатна“. Дейностите по предоговаряне, разсрочване на заема и разглеждането на кредитната заявка са директно свързани с усвояването на главница и последващото управление на кредита (доколкото преди да се отпусне съответният финансов ресурс, то по необходимост длъжникът следа да подаде заявка за кредитиране). Що се касае до предоставената с пакета „Комфорт“ допълнителна услуга по „право за участие в специални промоции“, то същата е напълно неясно формулирана и не съдържа каквато и да било конкретика – нито е посочено какво е естеството на промоциите, в които участва потребителят, нито периодът, в който се провеждат. Абстрактният начин, по който е формулирана тази услуга на практика води до заключение, че на потребителя не се предоставя каквато и да било услуга.

Съобразно императивната норма на чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК, е нищожна. Единствената цел, с която е сключен процесният Договор за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit № 9052-00198837/08.10.2024 г. е да натовари потребителя с допълнителни финансови задължения и то за „услуги“, които са пряко свързани с дейността на кредитора – ответник (а по отношение на услугата даваща „право за участие в специални промоции“ и лишена от основание). Предвид това, Договор за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit № 9052-00198837/08.10.2024 г. се явява в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК („Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита“) и на основание чл. 10а, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК е цялостно недействителен.

За яснота и пълнота на изложението, съдът счита за нужно да отбележи и следното: от прочита на договора за кредит и свързаният с него договор за допълнителни услуги се извежда заключение, че кредиторът не включва вземането за допълнителни услуги при формиране на приложимия към договора за кредит ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси“.

Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му включване в разходите по кредита), то 3 той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора. Впрочем, невключването на вземането за „пакет Комфорт“ по договора за допълнителни услуги към разходите по договора за кредит, следва да се окачестви като нелоялна и по-специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО ( директивата адресира нелоялните търговски практики ), тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.