Решение № 2715 от 25.10.2019, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 167/2019
- Вид
- Решение № 2715
- Подписан
- 25.10.2019
- В сила
- 30.06.2020
- Състав
- ИВАН ГЕОРГИЕВ ДЕЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.224 · Кодекс на труда
- чл.224, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.228, ал.3 · Кодекс на труда
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2715 25.10.2019г. гр.Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХХ граждански състав на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕЧЕВ при секретаря Ани Стоянова като разгледа докладваното от съдията Иван Дечев гр. дело № 167 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от С.К.Г.,
ЕГН **********,*** против ”Креатизмо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ 39, ет.3, представлявано от управителя Д.
Н. П. за осъждане на ответника да заплати сумата от общо 7223.59 лева, представляваща сбор от дължими трудови възнаграждения, обезщетение за неползван платен годишен отпуск и лихви върху тях.
Твърди се в исковата молба, че на 09.02.2016г. ищецът е постъпил на работа при ответния работодател на длъжност “*******“, с възнаграждение от 640 лева. С допълнително споразумение от 04.04.2016г. месечното му възнаграждение е увеличено на 3087.38 лева. Възнаграждението е трябвало да се заплаща ежемесечно до 15-то число на месеца, следващ месеца на положения труд. Работодателят не е изплащал редовно и в срок дължимите работни заплати или е изплащал сумите на части и след падежа. Заплатата в нетен размер е била 2500 лева и е получавана по банков път. На 10.08.2018г. ищецът е подал предизвестие за прекратяване на трудовия договор, а на 12.09.2018г. работодателят е прекратил правоотношението с надлежна заповед. След прекратяване на договора ответникът на четири пъти е заплатил част от дължимите възнаграждения в общ размер от 3475 лева, като са останали още непогасени задължения. Твърди се, че не е заплатена заплатата за април 2016г. от 2500 лева, заплатата за август 2018г. от 2253 лева и тази за септември от 973 лева. Отделно не е заплатено обезщетението за неползван годишен отпуск в размер на 286.44 лева и лихви за забава върху всички възнаграждения за периода от април 2016г. до септември 2018г. и върху обезщетението по чл.224 КТ. Моли се исковете да се уважат.
Ответникът е подал отговор, в който е оспорил претенциите. Твърди, че е изплатил всички заплати, като платеното дори надхвърля реално дължимия размер на възнаграждението.
Начислени са за процесния период общо 74798.60 лева, а са платени 75960.31 лева, като последното плащане е извършено на 03.12.2018г. Възнаграждението за февруари 2018г. е заплатено в брой срещу подпис. Плащането на сумите се потвърждава от протокол на Инспекцията по труда от 05.03.2019г., съставен след извършена проверка. Оспорва се и претенцията за заплащане на лихви върху възнагражденията. Твърди се, че работодателят принципно плаща възнагражденията на своите служители до 20-то число на месеца, следващ този, за който се отнася плащането. Не е основателно твърдението на ищеца, че следвало да му се плаща до 15-то число. При подписването на анекс към договора срокът за заплащане на възнагражденията не е запазен, поради което те не е следвало да се плащат до 15-то число, ето защо исковете за лихва са неоснователни. Прави се възражение за прихващане със сумата от общо 1667.53 лева, представляваща стойността на отпуснат от ответника и невъзстановен от ищеца заем за закупуване на самолетни билети и нощувка за периода от 15.05.2018г. до 21.05.2018г. Сумата е заплатена от ответника по устна договорка с ищеца, но в последствие не е възстановена от него.
Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Няма спор, че страните са били свързани в трудово правоотношение, породено от сключен трудов договор от 09.02.2016г. Съгласно договора, месечната заплата на Г. е 640 лева, като ще се заплаща след изтичане на текущия месец до 15-то число на следващия. В последствие трудовото правоотношение е изменено с допълнително споразумение от 05.04.2016г. /подписано и от двете страни/, с което трудовото възнаграждение на ищеца е увеличено на 3077 лева в брутен размер. След подадено от ищеца предизвестие, трудовото му правоотношение е прекратено със заповед № 8/12.09.2018г., считано от 12.09.2018г.
По исковете за трудови възнаграждения:
С исковата молба се търси възнаграждение за април 2016г. в размер на 2500 лева, частично възнаграждение за август 2018г. в размер на 2253 лева и възнаграждение за септември 2018г. /за 7 работни дни/ в размер на 973 лева.
За да прецени дали заплатите са платени, БРС съобрази приетата по делото съдебно-икономическа експертиза в нейния първи вариант, изготвен въз основа на представените банкови извлечения и ведомостта за плащане за м.02.2018г. Експертизата е установила, че платените суми на ищеца, наредени от служителя Н. П., син на управителя на ответното дружество, са осчетоводени в счетоводството на ответника като изплатени възнаграждения. Независимо, дали основанието при плащането по банков път е посочено като “възнаграждение“ или “захранване“, явно е, че се касае все за плащане на трудово възнаграждение, доколкото няма данни страните да са имали други взаимоотношения, по които да се налага плащане. Ето защо БРС напълно кредитира извода на експертизата, че всички суми, преведени по банков път, са платени за заплати.
Неоснователно е твърдението на ищеца, че на 14.05.2016г. и на 20.05.2016г. са му платени суми от общо 2500 лева, които обаче не са за заплати, а са били върнат заем, който Г. е дал на Н.
П., син на управителя. Това твърдение не е подкрепено с доказателства по делото. Впрочем единственото доказателство, ангажирано във връзка с този въпрос, са показанията на св.П., приятелка на ищеца, която бегло е заявила, че е трябвало да се издължат някакви пари на С., които му били платени на по-късен етап. Свидетелката не споменава нито за каква сума става дума, нито дали парите се дължат по договор за заем и кога е следвало да се върне сумата. Не е присъствала на ситуация, при която С. е дал заем на Н.. Други доказателства няма ангажирани, поради което съдът намира, че процесните 2500 лева са били платени от работодателя именно за заплата, а не на основание сключен заем.
Според експертизата, на ищеца са начислени за получаване нетни трудови възнаграждения от общо 74798.60 лева за периода от февруари 2016г. до септември 2018г. За същия период са изплатени общо 75960.31 лева, т.е. повече от дължимите, поради което експертизата е направила заключение, че няма неизплатени суми. БРС обаче съобразява, че в общия сбор участва и сумата от 2513.31 лева, платена по ведомост за февруари 2018г.
Представената ведомост формално съдържа подписа на ищеца, поради което вещото лице е стигнало до извод, че сумите са платени в брой.
По делото обаче бяха изготвени две графологични експертизи – първоначална и повторна, които дадоха заключение, че подписът по ведомостта за заплати не е изпълнен от С.Г.. Следователно трябва да се приеме, че сумата от 2513.31 лева не е заплатена на ищеца.
Впрочем ищецът в исковата си молба е заявил, че за същия месец – февруари 2018г. му е платена заплатата по банков път. Това заявление обаче няма значение при преценката какви суми са му платени за целия период като глобално число – съдът трябва да изследва платените суми, като ако се окаже, че има неплатени възнаграждения, следва да се приеме, че тези възнаграждения са най-новите, чийто падеж настъпва най-късно във времето.
След като сумата от 2513.31 лева по ведомостта за заплати не е получена от ищеца, тя следва да бъде извадена от общата заплатена сума от 75960.31 лева.
Ето защо се получава сумата от 73447 лева, която е била платена на ищеца по банков път за процесния период /75960.31-2513.31/. От друга страна, начислени са 74798.60 лева за заплати. По този начин остават дължими 1351.60 лева. БРС намира, че заплатата за април 2016г. е заплатена на ищеца, тъй като платените от Н. П. общо 2500 лева са платени именно на това основание, а не на основание заемни правоотношения. Ето защо възнаграждение за април 2016г. не се дължи, поради което искът е неоснователен и трябва да бъде отхвърлен.
Претендират се възнаграждения за август 2018г. от 2253 лева и за септември 2018г. от 973 лева. БРС счита, че неплатената сума от общо 1351.60 лева обхваща цялото възнаграждение за септември 2018г. от 973 лева и 378.60 лева възнаграждение за август 2018г.
/възнаграждението за август е по-старо и се погасява с плащанията преди това за септември/. В тези размери се дължат посочените възнаграждения.
По исковете за мораторни лихви:
Според чл.2, ал.2 от основния трудов договор, възнаграждението се заплаща ежемесечно, след изтичане на текущия месец до 15-то число на следващия. Следователно падежът на плащане е ясно определен, като не се споделят възраженията на ответника, че падежът бил на 20-то число, каквото било установеното фактическо положение. Налице е трудов договор, с падеж на 15-то число, като тази уговорка не е дерогирана от подписаното в последствие допълнително споразумение и съответно обвързва страните.
Лихвата за забава върху възнаграждението за април 2016г. съдът изчисли, като съобрази, че това възнаграждение е платено на два пъти – 1000 лева на 14.05. и 1500 лева на 20.05.2016г. Работодателят е изпаднал в забава за сумата от 1500 лева, като периодът на забавата е от 15.05.2016г. до 20.05.2016г. Изчислена по реда на чл.162 ГПК, мораторната лихва е в размер на 2.50 лева.
За останалите лихви съдът взема предвид изчисленията на експертизата по приложение № 2. Експертизата е възприела платежните дати, посочени в исковата молба, които са и реалните платежни дати и така е изчислила дължимите лихви.
Лихвата за забава върху възнаграждението за май 2016г. съдът изчисли, като съобрази, че това възнаграждение е платено на два пъти – 1500 лева на 13.06. и 1000 лева на 04.07.2016г.
Работодателят е изпаднал в забава за сумата от 1000 лева, като периодът на забавата е от 15.06.2016г. до 04.07.2016г. Експертизата е изчислила, че дължимата лихва е в размер на 5.56 лева, колкото се търси и с исковата молба.
Лихвата за забава върху възнаграждението за юни 2016г. съдът изчисли, като съобрази, че това възнаграждение е платено на два пъти – 1500 лева на 06.07. и 1000 лева на 21.07.2016г. Работодателят е изпаднал в забава за сумата от 1000 лева, като периодът на забавата е от 15.07.2016г. до 21.07.2016г. Експертизата е изчислила, че дължимата лихва е в размер на 1.94 лева, колкото се търси и с исковата молба.
Лихвата за забава върху възнаграждението за юли 2016г. съдът изчисли, като съобрази, че това възнаграждение е платено на два пъти – 1000 лева на 02.08. и 1500 лева на 19.08.2016г. Работодателят е изпаднал в забава за сумата от 1500 лева, като периодът на забавата е от 15.08.2016г. до 19.08.2016г. Експертизата е изчислила, че дължимата лихва е в размер на 2.08 лева, колкото се търси и с исковата молба.
Лихвата за забава върху възнаграждението за август 2016г. съдът изчисли, като съобрази, че това възнаграждение е платено на два пъти – 1000 лева на 14.09. и 1500 лева на 27.09.2016г. Работодателят е изпаднал в забава за сумата от 1500 лева, като периодът на забавата е от 15.09.2016г. до 27.09.2016г. Експертизата е изчислила, че дължимата лихва е в размер на 5.42 лева, колкото се търси и с исковата молба.
Лихвата за забава върху възнаграждението за септември 2016г. съдът изчисли, като съобрази, че това възнаграждение е платено на два пъти – 1000 лева на 13.10. и 1500 лева на 28.10.2016г. Работодателят е изпаднал в забава за сумата от 1500 лева, като периодът на забавата е от 15.10.2016г. до 28.10.2016г. Експертизата е изчислила, че дължимата лихва е в размер на 5.83 лева, колкото се търси и с исковата молба.
Лихвата за забава върху възнаграждението за октомври 2016г. съдът изчисли, като съобрази, че това възнаграждение е платено на два пъти – 1500 лева на 15.11. и 1000 лева на 24.11.2016г.
Работодателят е изпаднал в забава за сумата от 1000 лева, като периодът на забавата е от 15.11.2016г. до 24.11.2016г. Експертизата е изчислила, че дължимата лихва е в размер на 2.78 лева, колкото се търси и с исковата молба.
Лихвата за забава върху възнаграждението за ноември 2016г. съдът изчисли, като съобрази, че това възнаграждение е платено на два пъти – 1000 лева на 14.12. и 1500 лева на 28.12.2016г. Работодателят е изпаднал в забава за сумата от 1500 лева, като периодът на забавата е от 15.12.2016г. до 28.12.2016г. Експертизата е изчислила, че дължимата лихва е в размер на 5.83 лева, колкото се търси и с исковата молба.
Разпечатката съдържа 41 от 167 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cb656910-ef47-411a-8c9f-7ceee41647ed