Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 35794 от 01.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 40209/2025
Вид
Определение № 35794
Подписан
01.10.2026
В сила
01.10.2026
Състав
ИВО НИКОЛАЕВ ПЕТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35794 гр. София, 01.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО Н. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20251110140209 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Съдът намира възражението на ответника за недопустимост на производството поради наличие на идентичност между предмета на настоящото производство и предмета на други съдебни производства за неоснователно. От представените с отговора на исковата молба доказателства не се установява идентичност между предмета на настоящото производство, съобразно исковата молба и уточняващата молба на ищеца, и предмета на сочените от ответника съдебни производства, поради което предявените искове са процесуално допустими.

Съдът намира искането на ответника за привличане на *** като трето лице – помагач за неоснователно. Макар ответникът да обосновава искането с евентуално възникване на право на обезщетение срещу посоченото лице при уважаване на предявените искове, предметът на евентуално бъдещо производство между тях е различен от предмета на настоящия спор. В него ще подлежат на установяване различни правнорелевантни факти относно евентуалната имуществена отговорност на посоченото лице, поради което постановеното по настоящото дело решение няма да има обвързващо значение за тези правоотношения. Ето защо съдът намира, че не е налице правен интерес по смисъла на чл. 219, ал. 1 ГПК от привличането на *** като трето лице – помагач.

Представените от страните писмени доказателства са допустими, относими и необходими за правилното решаване на правния спор, поради което следва да бъдат приети.

Следва да бъде приложено за послужване ч. гр. д. № 73253/2024 г. по описа на СРС, 124 състав.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

1

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за привличане на *** като трето лице – помагач.

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

ДА СЕ ПРИЛОЖИ за послужване ч. гр. д. № 73253/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 124 състав.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.10.2026 г. От 14.00 часа, за когато да се призоват страните.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 11 449,60 лв., представляваща вземане, предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 73253/2024 г. по описа на СРС, 124 състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че между страните е бил сключен Договор № 502603043/23.01.2017 г., по силата на който на ответника са предоставяни електронни съобщителни услуги, както и устройства по договори за продажба на изплащане. Поддържа, че за отчетния период 23.08.2021 г. – 22.09.2021 г. ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане на начислените суми, поради което в негова полза е възникнало вземане в общ размер 11 449,60 лв., формирано както следва:

10 582,78 лв., представляващи неплатена цена на предоставени електронни съобщителни услуги за периода 23.08.2021 г. – 22.09.2021 г., начислена по Договор № 502603043/23.01.2017 г., приложенията към него и Общите условия, подробно индивидуализирана по отделни мобилни номера, отчетни периоди, начислени месечни абонаментни такси, потребление и фактури в уточняващата молба на ищеца;

866,82 лв., представляващи неплатени вноски по договори за продажба на изплащане на устройствата Apple iPhone 11 Pro Max 256 GB Silver, Apple iPhone XS Max 256 GB Space Grey, Huawei P40 Lite Black, Huawei P40 Lite Pink, Apple iPhone 12 Pro Max 128 GB Blue, Apple iPhone 11 Pro Max 256 GB Gold, Apple iPhone 11 Pro Max 256 GB Silver, Apple iPhone 11 Pro Max 256 GB Midnight Green и Apple iPhone 11 Pro Max 256 GB Space Gray, подробно индивидуализирани в уточняващата молба.

Ищецът твърди, че всички процесни приложения към договора са подписани от името на ответника от ***, действаща като негов пълномощник, съобразно нотариално заверено 2 пълномощно, както и че след предоставяне на услугите и устройствата процесните суми не били заплатени в договорените срокове. Поради подадено възражение срещу издадената заповед за изпълнение предявява настоящите искове и претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като недопустими, евентуално – като неоснователни. Ответникът поддържа, че между страните е налице висящ спор относно процесните вземания. Прави възражение за погасяването им по давност. Оспорва наличието на твърдяното от ищеца договорно правоотношение, както и възникването на претендираните вземания. Поддържа, че през исковия период между страните е действал различен договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги, по който всички задължения са били изпълнени. Оспорва обвързващото действие на представените от ищеца приложения към договора, приемопредавателни протоколи и договори за продажба на изплащане, като твърди, че подписалото ги лице – ***, е действало извън предоставената му представителна власт, а ответникът своевременно е уведомил ищеца, че не потвърждава извършените от нея действия. Оспорва предоставянето на процесните услуги и устройства и претендира разноски.

По предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на твърдяното облигационно правоотношение между страните, предоставянето на процесните електронни съобщителни услуги и устройства, размера и изискуемостта на претендираните вземания.

В тежест на ответника е да докаже фактите, на които основава възражението си, че процесните договори и приложения не го обвързват, включително че *** е действала извън предоставената представителна власт, както и че след узнаване за извършените от нея действия своевременно им се е противопоставил и е уведомил ищеца, че не ги потвърждава.

С оглед наведеното възражение за погасяване на вземанията по давност, в тежест на ищеца е да докаже факти, водещи до спиране или прекъсване на давността, ако твърди такива.

ПРИКАНВА страните към спогодба, като им указва, че при постигането държавна такса е в половин размер. дължимата

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора чрез медиация.

Препис от определението да се връчи на страните, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3