Решение № 414 от 29.05.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 414 гр. гр. Хасково, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА Д. ПАШОВА при участието на секретаря Калина Ст. Христова като разгледа докладваното от ДИАНА Д. ПАШОВА Гражданско дело № 20235640102747 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от Д. К. Д., ЕГН **********, против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 200599406, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че сключеният между страните договор № 1172355 за предоставяне на потребителски кредит е нищожен поради противоречие със закона и, при условията на евентуалност, в случай, че не бъде уважен първия иск, иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, че клаузата на чл. 5 от сключеният между страните договор № 1172355 за предоставяне на потребителски кредит е нищожна поради противоречие със закона.

Ищецът твърди да е сключил с ответника на 21.06.2022г. договор за предоставяне на потребителски кредит № 1172355, съгласно който договор да е приложим ЗПФУР. Твърди с договора страните да са се съгласили ответникът да предостави на ищеца заемна сума в размер на 2500.00 (две хиляди и петстотин) лева, а ищецът да се е съгласил да върне предоставената сума в срок от 12 месеца чрез 12 погасителни вноски, заедно с лихва от 23,00 % или 575.00 лв. /или общо 3075,00 лв./. Твърди да са се уговорили размерът на ГПР да е 49.11%. Твърди в чл. 5 от Договора да е уговорено кредитът да се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Ferratum Bank“ в полза на ответника. Твърди в договора да не е уговорен размер на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. Твърди след като е усвоил сумата от 2500 лв., да е установил, че без нейно съгласие 1 ответникът да й е начислил сума от 93% от размера на главницата – такса за обезпечаване с поръчителство от партньор на „Фератум България“ ЕООД в размер на 2325.00лв.

Твърди процесният договор да е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма.

Твърди договорът да съдържа само процент на ГПР, но да не съдържа начин на изчисляване на ГПР и да липсва яснота как е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него (чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК). Твърди, че за да бъде сключен договора за кредит, кредиторът е изисквал да му бъде предоставен поръчител, за което се дължало допълнително възнаграждение. Развива съображения с това допълнително плащане за поръчител да се покриват разходи във връзка със задължението за плащане на сумата и разходът за възнаграждение на поръчителя да трябвало да бъде включен в ГПР, при което ГПР по договора щял да надхвърли законоустановения минимум. Твърди посоченият в договора годишен процент на разходите и обща дължима сума да не отговарят на действителните такива. Твърди посочените в договора за заем стойности, които не включвали възнаграждението за поръчител, да представляват невярна информация, която да подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията па чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК и да не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Твърди, че в случай, че бъде включен разходът за предоставяне на поръчител към ГПР, размерът на действителния ГПР ще надхвърли законоустановения размер. Твърди, че поради това, че посочения в договора размер на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя не съответствала на действително уговорените, е налице неяснота при определяне на ГПР, което води до недействителност на договора /чл.22 ЗПК/. Счита клаузата на чл.5 от договора за предоставяне на потребителски кредит № 1172355 да е нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 ЗПК. Претендира и съдебни разноски по делото, включително адвокатско възнаграждение.

Ответникът признава обстоятелството между него и ответника е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 1172355 от 21.06.2022г. Признава обстоятелството, че с клаузата на чл. 5 от договора е уговорено обезпечаване на задължението на ищеца да върне получената заемна сума ведно с възнаградителна лихва чрез поръчителство, предоставено от Фератум Банк. Твърди вземането по договора за кредит да е прехвърлено на Most Finance на 06.11.2023г. Твърди да не е надлежна страна в процеса, т.к. на 06.11.2023г. вземането по договора за потребителски кредит №1172355/21.06.2022г., сключен между ищеца и ответника, е прехвърлено на 2

Most Finance.

По възражението за недопустимост на исковете против ответника, съдът се е произнесъл с Определение №503/08.04.2024г. за насрочване на делото като е приел възражението за неоснователно: Целта на предявените искове за нищожност на договора или на отделни негови клаузи е постановеното по делото решение да обвърже със сила на присъдено нещо страните по договора относно съществуването или не на твърдяната нищожност. Решението, с което тези искове бъдат уважени ще установи със сила на присъдено нещо несъществуването на договорното правоотношение, а оттам и липсата на права и задължение, а в случаите по чл. 26, ал. 4 от ЗЗД страните ще са обвързани от измененото съдържание на договора. Поради това, надлежни страни по тези искове са страните по възникналото от договора материално правоотношение. Въз основа на договора за всяка една от страните възникват вземания спрямо насрещната страна. Тези вземания са последица от договора и не се приравняват на него. С договора за прехвърляне на вземане по чл. 99 от ЗЗД се прехвърля само възможността цесионера да получи дължимата се от длъжника престация по договора, а в случай на неизпълнение – да събере същата по установения за това ред. Въз основа на този договор, обаче, цесионерът не става страна по договора, въз основа на който е възникнало вземането, поради което не може да иска или срещу него да се иска обявяването му за нищожен, унищожаването му или развалянето му поради неизпълнение от насрещната страна /длъжника/. При наличие на правен интерес, длъжникът може да предяви и иск за прогласяване нищожността на първоначалния договор, от който произтича прехвърленото на цесионера вземане, или на отделна негова част, но само срещу цедента, който е страна по същия, освен ако не докаже конкретен правен интерес от предявяване на иска и срещу цесионера (в т.см. Решение № 127 от 30.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1103/2017 г., II т. о., ТК, докладчик съдия Ваня Алексиева).

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и като прецени представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е прието за безспорно установено между страните, а и се установява от доказателствата по делото, че между ищеца, като заемател, и ответника, като заемодател, е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 1172355 от 21.06.2022г. Не е спорно по делото, че договорът е сключен по реда на ЗПФУР.

Не се спори по делото и се установява от приложените доказателства, че ответникът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 2500 лв. (чл. 1 и чл. 3, б. а от договора), а ищецът се е задължил да върне за срок от 12 3 месеца чрез 12 погасителни вноски (чл. 2 от договора) общо сума в размер на 3075 лв. (чл. 3 от договора), включваща заемната сума от 2500 лв., заедно с лихва от 23,00 % или 575.00 лв. (чл. 2, чл. 3, б. а от договора) Установява се страните да са уговорили, че размерът на ГПР е 49.11% (чл. 4 от договора).

Не е спорно между страните, че ответникът е изпълнил задължението си да предостави заемната сума, а ищецът – да я е усвоил.

Ищецът е физическо лице, на което на осн. сключения договор е предоставена заемна сума. Не се твърди от страна на ответника, а и от събраните по делото доказателства не се установява заемът да е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност. Следователно, същият имат качеството потребител по см. на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ответникът е търговец по см. на пар. 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Следователно, заемателят има правата на потребител, влизайки в договорните си отношения с търговеца - ответник, доколкото действа непрофесионално и за собствени нужди.

По делото е прието за безспорно установено между страните, а и се установява от доказателствата по делото, че съгласно чл. 5 от договора страните са договорили кредитът да се обезпечава с поръчителство, предоставено от Фератум Банк p.l.c. в полза на „Фератум България“ ЕООД.

Съгласно чл. 5, изр. второ от процесния договор със сключването на договора кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото да посочи както физическо лице, така и юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит.

Кредитополучателят декларира, че е запознат, че всеки одобрен от кредитора поръчител дава еднаква възможност на кредитополучателя да получи кредит при едни и същи условия. От тази разпоредба следва, че осигуряването на поръчител, който да бъде предварително одобрен от заемодателя е условие за предоставяне на заема, както и, че преди сключване на процесния договор дружеството Фератум Банк p.l.c. е сключило договор за поръчителство с ищеца и е било предварително одобрен от ответника за поръчител.Не е спорно между страните и се установява от приложените доказателства, че Съгласно чл. 1.5 от договора за гаранция, сключен на 21.06.2022 г. между ищеца и поръчителя „Фератум Банк“ p.l.c., Малта, поръчителя т предоставя гаранция като се задължава да обезпечи изпълнението на задълженията, произтичащи от договора за потребителски кредит, включително и от Общите условия, които са неразделна част от този договор. Съгласно чл. 1.6 от договора за гаранция ищецът дължи сума в общ размер на 2325 лв., дължима от клиента за предоставяне на гаранцията.

Установяването на задължение в тежест на длъжника да осигури 4 поръчител, който да бъде одобрен от заемодателя е в разрез с добрите нрави и основание за обявяване на нищожността на клаузата на чл. 5 от договора съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Освен това, клаузата е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя (чл. 143, ал. 1 ЗЗП). Тежестта за доказване, че клаузата е индивидуално договорена е за ответника, който въпреки указанията на съда, не е посочил доказателства, че клаузата е индивидуално договорена. При липса на доказателства за противното, съдът приеме, че клаузата не е индивидуално уговорена. Изготвена е предварително от ответника и ищецът не е имал възможност да влияе върху съдържанието й. Следователно, процесната клауза е нищожна, защото е неравноправна и не е индивидуално уговорена (арг. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 143 ЗЗП).

Обстоятелството, че предоставянето на заемната сума, с изпълнението на което задължение от страна на заемодателя, договорът за заем поражда своето действие, е обусловено от задължението на заемателя да сключи договор за поръчителство, изключва приложението на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, от което следва извода, че нищожността на чл. 5 от договора влече нищожност на целия договор.

На следващо място, в разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и клаузите, които следа да съдържа. В чл. 11, ал. 1, т. 10 е предвидено, че договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно § 1, т. 2 ДР на ЗПК „Обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.