Решение № 223 от 15.03.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. София , 15.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на осми март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Диана Коледжикова

Камелия Първанова

Димитър Мирчев при участието на секретаря Елеонора Т. Михайлова като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20201000504046 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение 2795 от 05.05.2020 г. по гр.д. 9954/2017 г. по описа на СГС, I-16 състав, „Евроинс“ АД е осъден да заплати поотделно на всеки един от ищците А. Е. С. и П.

Х. С. на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата от по 150 000 лв. (сто и петдесет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - душевни болки и страдания от смъртта на К. П. Х., причинена в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 12.06.2016 г., около 18.30 ч., по път I-2, км. 94 + 480 м., в района на разклона за с. Тервел, по вина на Ф. Я. О., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управление на лек автомобил „БМВ“, с рег. № *******, ведно със законната лихва, считано от 01.05.2017 г. до окончателното й изплащане, като са отхвърлени исковете за разликата до пълния предявен размер от по 200 000 за всеки ищец, като неоснователни. Със същото решение, „Евроинс“ АД е осъден да заплати на Е. П. Х., действаща със съгласието на майка си А. Е. С. на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата от 20 000 лв. (двадесет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 12.06.2016 г., около 18.30 ч., по път I-2, км. 94 + 480 м., в района на разклона за с. Тервел, по вина на Ф. Я. О., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управление на лек автомобил „БМВ“, с рег. №№ *******, ведно със законната лихва, считано от 01.05.2017 1 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 65,19 /шестдесет и пет лева и деветнадесет стотинки/ лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.05.2017г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 60 000 лв., като неоснователен. Съдът се е произнесъл и по въпроса за отговорността за разноски /чл. 78 ГПК/, присъдил е възнаграждение на процесуалния представител на ищците /адв. П. К. от САК/ при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата /ЗАдв/, като решението е частично изменено в частта за разноските с Определение от 26.08.2020 г. по реда на чл. 248 ГПК и във връзка с молба на адв. П. К..

Първоинстанционното решение е оспорено със самостоятелни въззивни жалби, както от застрахователя, така и от тримата ищци.

В жалбата на ищците се изразява неудовлетворение от прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като се счита, че обезщетенията за неимуществени вреди били занижени. От САС се иска увеличаването им до претендираните пред първата инстанция пълни размери. Търси се възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.

Оплакванията в жалбата на „Евроинс“ АД са свързани също с неправилното прилагане на чл. 52 ЗЗД, като се счита, че присъдените обезщетения били завишени и не кореспондирали с принципа на справедливостта. Изразява се несъгласие с виждането на СГС, че нямало съпричиняване, като навежда доводи за това, че нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следвало да се приложи и съпричиняването било 90%. Изразява несъгласие с началния момент на определяне на лихвата за забава върху присъдените обезщетения. Нямало основание и присъждане на обезвредата за имуществени вреди, тъй като не била доказана връзката на направените разходи с претърпените от ПТП травми. Изразява становище, че справедливите обезщетения били 70 000 лв. за ищците А. Е. С. и П. Х. С., както и 5000 лв. за Е. П. Х., а претенцията за имуществени вреди трябвало да се отхвърли цялостно. В този смисъл прави и исканията си до САС – за отмяна на първоинстанционното решение за посочените суми, като се търсят и сторените разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

Писмен отговор по чл. 263 ГПК е депозиран само от адв. К., която оспорва жалбата на застрахователя като неоснователна и счита, че същата трябва да се отхвърли.

Постъпила е също така и частна жалба от адв. П. К. от САК против Определение от 26.08.2020 г. по гр.д. 9954/2017 г. по описа на СГС, I-16 състав. Счита, че същото е неправилно и се е стигнало до неправилно изчисление на разноските от първостепенния съд, като прави искане до САС да се отмени определението, както и да се присъди допълнително възнаграждение по чл. 38 ЗАдв за първата инстанция съобразно изложеното в искането по чл. 248 ГПК до първоинстанционния съд и в частната жалба до САС.

2

Няма изразено становище по частната жалба от страна на „Евроинс“ АД.

Пред апелативния съд не са искани и не са събирани нови доказателства.

САС намери следното от фактическа и правна страна:

По делото са предявени преки искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди против застраховател по реда на чл. 432, ал. 1 КЗ. Това е така, защото застрахователната полица, от която произтича отговорността на „Евроинс“ АД е със срок на валидност, считано от 04.01.2016 г. до 03.01.2017 г., при което приложим се явява сега действащия Кодекс за застраховането. В този смисъл, неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че приложим се явявал отменения КЗ, респ. чл. 226, ал. 1 от същия. Изводът е неточен, защото се базира на датата на сключване на застрахователния договор – 28.12.2015 г. Ищците твърдят, а застрахователят не е оспорил обстоятелството, че полицата, макар и сключена на 28.12.2015 г., е със срок на валидност - 04.01.2016 г. до 03.01.2017 г. Не е спорно, че има разлика между момента на сключване на договора и момента, в който той започва да се изпълнява, разглеждан като съвкупност от взаимни права и задължения по съглашението. Тези два момента могат да съвпадат, но това не е задължително. Така е и в случая, договорът е сключен на 28.12.2015 г., но страните са се съгласили, срокът на неговото действие да не е от деня на подписване на договора, а от един по-късен момент – от 04.01.2016 г. до 03.01.2017 г.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК, по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК - т.1.

САС намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, макар и при погрешна правна квалификация – чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вместо правилната чл. 432, ал. 1 КЗ, но този пропуск може да се отстрани от въззивния съд.

Между страните не се формира спор за принципната основателност на предявените искове, тъй като решението на СГС се обжалва само частично. Въззивният съд следва да се произнесе само по оплакванията в двете въззивни жалби, след което да провери правилността на определението по чл. 248 ГПК, постановено от градския съд.

По делото не се спори между страните пред САС, че са доказани противоправното поведение при процесното ПТП на 12.06.2016 г. на застрахования при „Евроинс“ АД водач на л.а. БМВ“ с рег. № ******* Ф. Я. О., при което е починала К. П. Х.

3

/дъщеря на ищците А. Е. С. и П. Х. С./ и е била лично увредена като пътуваща в същия автомобил третата ищца Е. П. Х. /действаща със съгласието на майка си А. Е. С./, която е сестра на К. П. Х.. Не са спорни вината на водача, наличието на застрахователна правоотношение по застраховка „ГО“ и наличието на вреди, които са необезщетени при тримата ищци.

По делото е безспорно, че на 12.06.2016 г., в района на разклона за с. Тервел, с посока на движение от Шумен към Разград, се движи лек автомобил „БМВ“, управляван от Ф. Я.

О.. Поради несъобразена с пътните условия скорост, на ляв завой водачът губи контрол върху автомобила, излиза извън пътното платно, вляво по посока на движението и се бута в крайпътно дърво. В резултат на произшествието, на място са починали водача О. и К. П. Х., а ищцата Е. П. Х. е получила травматични увреди. Сочат, че във връзка със случая, е образувано ДП № 63/2016 г. по описа на РУП - Шумен, пр. пр. № 1312/2016 г. по описа на Окръжна прокуратура – Шумен. А. Е. С. и П. Х. С. са родители на починалата К. П. Х., докато Е. П. Х. претендира обезщетения за имуществени и неимуществени вреди във връзка със собствените си болки и страдания при гореописания пътен инцидент.

Ищците А. Е. С. и П. Х. С. молят съда да осъди ответното застрахователно дружество, да им заплати сума в размер на 200 000 лв. за всеки един, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им К. П. Х.; ищцата Е. П. Х., действаща със съгласието на майка си А. Е. С., моли да и бъде присъдена сума в размер на 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на процесния деликт, изразяващи се претърпени болки и страдания от травматичните увреждания, както и сумата от 65.19 лв., представляващи имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение. Претендират законна лихва върху всяка една от сумите, от 01.05.2017 г. – датата, на която изтича срока за произнасяне на „Евроинс“ АД по заведената претенция, до окончателното изплащане на сумата. Претендират разноски, включително и за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗАдв, заедно с начислен ДДС.

Ответникът „Евроинс“ АД оспорва исковете за неимуществени вреди по основание и размер, като оспорва механизма на пътнотранспортно произшествие и наличието на деликт.

Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между него и водача на лекия автомобил „БМВ“, причинил деликта. Оспорва наличието на неимуществени вреди. Твърди, че не са представени достатъчно доказателства за наличието на родство и духовна връзка между починалото лице и страните по делото. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата К. П. Х., като твърди че не е използвала предпазен колан, което е довело до свободно движение на тялото й и съприкосновение с вътрешния интериор на купета на моторното превозно средство, както и до евентуалното му изпадане. Твърди, че К. П. Х. се е качила и пътувала в лек автомобил, управляван от водач употребил алкохол.

От извършените в досъдебното производство химически експертиза се установява, че към 4 момента на настъпване на инцидента, както водача, така и починалата са били алкохолно повлияни. Оспорва размера на претенцията за неимуществени вреди на родителите, като счита че е значително завишен. По отношение на иска за неимуществени вреди на пострадалата Е. П. Х. оспорва твърдените травматични увреждания и последвалите във връзка с тях негативни последици от здравословно, битово, емоционално и психологическо естество. Ответникът релевира възражение за съпричиняване, като твърди, че пострадалото лице не е пътувало с предпазен колан, както и че е знаело, че водачът на лекия автомобил, е употребил алкохол. Оспорва изцяло и иска за имуществени вреди, като сочи че е неоснователен. Моли да му бъдат присъдени сторените разноски, включително и за възнаграждение за юрисконсулт.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по въпросите, касаещи правилността на акта, е ограничен от посоченото в жалбите. След извършена служебна проверка на първоинстанционното решение, настоящата въззивна инстанция намира, че то е изцяло валидно и допустимо.

Преценявайки правилността на обжалваното решение, както и като взе предвид оплакванията в жалбите, настоящият състав на съда намира следното: