Определение № 4263 от 17.10.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4263 гр. София, 17.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В. В. А. като разгледа докладваното от В. В. А. Наказателно дело от общ характер № 20241110205589 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК Постъпило е искане от Председателя на НБПП за присъждане на разноски за възнаграждение на служебен защитник по настоящото дело.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, исканията и доводите на страната, намира от фактическа страна следното:

Производството по НОХД № 5589/2024 г. по описа на СРС, НО, 94 състав е образувано по обвинителен акт по ДП № 1108/2023 г. по описа на 08 РУ - СДВР, пр. пр. № 51530/2023 г. по описа на СРП по обвинение против Ц.

Ц. М., ЕГН **********, за извършено престъпление по чл. 343б ал. 2 НК. С определение, постановено в о.с.з. на 22.05.2024 г., влязло в сила на същата дата, съдът е одобрил споразумение, с което М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б ал. 2 НК. С протоколно определение от същата дата съдът се е произнесъл и по реда на чл. 306 ал. 1 т. 1 НПК вр. чл. 27 НК. Срещу определението по чл. 306 ал. 1 т. 1 НПК вр. чл. 27 НК е постъпила въззивна жалба от служебния защитник на подсъдимия – адв. Ц. И. от САК, въз основа на която е образувано производството по ВНЧД № 3744/2024 г. по описа на СГС, НО, XIII въззивен състав. С решение № 726/18.11.2024 г. по ВНЧД № 3744/2024 г. по описа на СГС, НО, XIII въззивен състав, съдът е потвърдил първоинстанционното определение.

С постановление на водещия разследването от 07.11.2023 г. на 1 основание чл. 94 ал. 1 т. 6 НПК на осъдения е предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство.

С постановление от 07.11.2023 г. за служебен защитник на осъдения М. е назначен адв. Ц. И. от САК.

С Решение № СФ – 11381-17665/09. 07.2024 г. на Председателя на НБПП на адв. Ц. И. на основание чл. 16 т. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ е определено възнаграждение за осъществяваната правна помощ в съдебното производство по НОХД № 5589/2024 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, в размер на 260, 00 лева, което е заплатено на защитника. С Решение № СФ – 13391-30769/24.01.2025 г. на Председателя на НБПП на адв. Ц. И. на основание чл. 22б от Наредбата за заплащането на правната помощ е определено възнаграждение за осъществяваната правна помощ в съдебното производство по ВНЧД № 3744/2024 г. по описа на СГС, НО, XIII въззивен състав, в размер на 170, 00 лева, което е заплатено на защитника.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Искането се явява процесуално допустимо, като подадена от активно легитимирано лице. Същото е депозирано в надлежна форма.

Разгледано по същество, искането се явява основателно.

Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 4 от 19.02.2010 г., постановено по тълк. дело № 4/2009 година на ОСНК на ВКС в случаите на служебна защита, когато подсъдимият бъде признат за виновен, на осн. чл. 189, ал. 3 НПК, разноските за служебен защитник следва да бъдат възложени в негова тежест и да бъдат присъдени в полза на НБПП. В допълнение, в цитираното тълкувателно решение е изрично посочено, че адвокатско възнаграждение се дължи от осъдения подсъдим във всички случаи на задължителна защита, когато тя е била осъществявана от служебен защитник, т. е. независимо от материалното положение на обвиняемия/подсъдимия. Ето защо съдът намери, че в случая осъденият дължи възстановяване на разноските за предоставената правна помощ.

Определеното и изплатено на защитника възнаграждение е в границите, предвидени в чл. 16 и чл. 22б от Наредбата за заплащането на правната помощ (редакция, ДВ. бр.74 от 7 септември 2021 г.). Предвид горното Ц. Ц. М. следва да бъде осъден да заплати в полза на НБПП сумата от общо 430, 00 лева за 2 предоставената правна помощ.

В случая не е налице хипотезата по чл. 23 ал. 2 от Закона за правната помощ, тъй като правна помощ на осъдения в досъдебното производство е предоставена на основание чл. 94 ал. 1 т. 6 НПК, а не на основание чл. 94 ал. 1 т. 9 НПК. Видно от материалите по делото, в съдебната фаза на производството по отношение на М. не е било налице основанието на чл. 94 ал. 1 т. 6 НПК, но отново е била налице хипотеза на задължителна защита предвид на диференцираната процедура, по която се е развило съдебното производство, и разпоредбата на чл. 384 ал. 2 НПК. Във въззивното производство отново е била налице хипотеза на задължителна защита /чл. 94 ал. 1 т. 8 НПК/, доколкото същото е протекло в отсъствие на осъдения.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА Ц. Ц. М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на НБПП сумата от 430, 00 лева /четиристотин и тридесет/ лева за предоставена правна помощ по НОХД № 5589/2024 г. по описа на СРС, НО, 94 състав и по ВНЧД № 3744/2024 г. по описа на СГС, НО, XIII въззивен състав.

Определението подлежи на обжалване и/или протест пред СГС в 7дневен срок от съобщаването му на СРП, на осъдения и на неговия защитник.

Препис от определението да се връчи на СРП, на защитника и на осъдения.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3