Решение № 274 от 14.08.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Костинброд, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20251850100929 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, предявена от ищеца – „Топлофикация С.” ЕАД ЕИК ***, седалище/адрес на управление: гр. С., ул. ”Я.”, № 23Б, с която иска да бъде признато за установено по отношение на ответника – М. С. Г., ЕГН **********, че му дължи сума в общ размер от 1 044.88 лева, от които 841.07 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2022 г. до 30.07.2023., ведно със законната лихва от 15.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 176.65 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2023 г. до 12.05.2025 г., както и суми за дялово разпределение: 20.90 лева - главница за периода от 01.05.2022 г. до 31.07.2023 г., ведно със законната лихва от 15.05.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, и 6.26 лева - лихва за периода от 16.07.2022 г. до 12.05.2025 г.

Твърди се в исковата молба, че ответницата е клиент на ищеца, в качеството на собственик/ползвател на топлоснабден имот – гр. С., п.к. 1387, обл. С., ****, като отношенията възникват по силата на Общи условия, като заплащането на топлинната енергия е по правилата за дялово разпределение, което е извършвано от лице, с което е сключен договор от страна на ЕС в сградата, където се намира имота на ответника, а именно това разпределение е осъществявано от трето лице „Далсия Елвеко“ ЕООД /до 16.01.2024 г. с наименование „МХ Елвеко“ ООД/, като плащанията са определяни по прогнозни сметки, след приключване на отоплителния сезон се изготвят изравнителни сметки.

Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация С." АД на потребители в гр. С., 1 одобрени с решение на ДКЕВР в сила от 10.07.2016 г., съгласно които ответника дължи заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Твърди, че ответника е използвала доставяната от ищеца ТЕ през процесния период, като не е погасил задължението си, дължимо до 45 дни от публикуване на общата фактура за отоплителния сезон.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Писмено иска гледане на делото в негово отсъствие, като по негово искане са допуснати съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи. Претендира разноски, като представя списък.

В срока за отговор ответника подава такъв, чрез упълномощен представител адвокат Х. Н., като оспорва предявените претенции.

Твърди, че коректно е заплатила дължимите суми преди продажба на имота на 04.08.2023 г., като твърди две плащания – сума от 1 694.15 лева на 19.06.2023 г. и сума от 36 лева на 31.07.2023 г. Твърди, че в имота няма радиаторни ребра от 2000 г.

В съдебно заседание ответникът не се явява, като се представлява от упълномощения представител, като поддържа направените възражения. По негово искане е допусната допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. Иска присъждане на разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Далсия Елвеко“ ЕООД представя главни отчети, документи, удостоверяващи дата на връчване на изравнителните сметки на представител на Етажната собственост, изравнителни сметки и сертификати за дялово разпределение, като счита иска за основателен и доказан. Твърди, че дяловото разпределение е извършвано съгласно нормативните изисквания.

Исковата молба е подадена при условията и в срока по чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. ал. 4, вр. чл. 422 от ГПК след като по ч. г. гр. д. № 733/2025 г. по описа на съда, е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за идентични суми и основание. Заповедта е връчена на длъжника, като в срок е подадено възражение и след даване на указания, в срока по чл.

415 от ГПК ищецът е предявил разглежданата искова молба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени представените по делото писмени доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Искът е допустим, като в проведеното заповедно производство е издадена заповед за изпълнение за сумите, по отношение на които са предявени настоящите установителни искове, като в срок е подадено възражение, поради което в интерес на ищеца е да образува производство за установяване на претендираните вземания.

По същество е изцяло основателен.

Облигационната връзка между ищеца и ответника е възникнала на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съгласно която клиент на услугата доставка на топлинна енергия е собственик жилище на адрес в гр. С., ****, в сграда - етажна собственост, присъединено към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Налице са доказателства – договор за 2 продажба от 1991 г., съгласно който имота е придобит от ответницата /с друго фамилно име, но идентично ЕГН/.

Налице е и нотариален акт от 04.08.2023 г., с който ответницата продава имота на трето лице, като следва да се отбележи, че претенцията на ищеца обхваща само период до 30.07.2023 г.

Представен от ищеца e протокол за общо събрание, в което участие е взела праводателката на ответника и договор с фирма за дялово разпределение, което дава основание за несъмнен извод, че имота се намира в сграда с ЕС. Конкретно за процесния период действащи са ОУ от 2016 г., като са представени доказателства за одобрението им, както и за публикуването им, съгласно изискванията на закона за енергетиката.

От заключение на ВЛ по СТЕ се установи, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато топлоснабдяване в процесния период и с топломер, преминал метрологичен контрол, и последващата проверка /13.06.2021 г. и 23.08.2023 г./, съответно със заключение, че отговаря на изискванията /поради което е без значение надхвърлянето на срока за валидност на проверката от две години/.

Вещото лице по СТЕ посочва, че дяловото разпределение от третото лице е извършвано съгласно изискванията на Наредба за топлоснабдяването, както е спазена методиката за дялово разпределение. Установено е също така, че в имота няма отоплителни тела, като радиаторите са свалени през 2011 г. /налице е протокол за това, представен от топлинния счетоводител/, както и че претендираните суми са формирани само от начислена БГВ /топла вода/ и сградна инсталация. Месечните сметки са изготвяни по прогнозни резултати. Вещото лице посочва, че изравнителната сума за процесния период е в общ размер на 880.69 лева, като са приспаднати 29.46 лева за получаване, при което дължимата главница за топлинна енергия е в размер на 851.23 лева.

Според заключението на ВЛ по извършената съдебно-счетоводна експертиза общата дължима сума за главница за процесния период е в размер на 851.24, като няма отчетени плащания за задълженията през процесния период, като законната лихва е в размер на 220.48 лева, която сума не може да бъде възприета като достоверна, след като е опредЕ. за период от 01.05.2022 г. до 12.05.2025 г., а претенцията на ищеца е за лихва в периода 15.09.2023 г. до 12.05.2025 г. С помощта на общодостъпен електронен калкулатор за законна лихва съдът изчисли, че размерът й върху дължимата сума за топлинна енергия за процесния период е в размер на 192.57 лева, което е повече от претендираното от ищеца и предвид диспозитивното начало следва да бъде присъдено само претендираното. С идентични аргументи съдът присъжда в полза на ищеца и главницата за ТЕ в претендирания размер, който е по-нисък от определения по цитираните експертизи.

Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и дължимите годишни такси за извършваната от „Далсия Елвеко“ ЕООД услуга за дялово разпределение, чиято стойност за процесния период се равнява на 20.90 лева за периода от 01.05.2022 г. до 31.07.2022 г., който размер съдът приема за доказан по основание, а за 3 размера приема за съответстващ на предоставената услуга, ведно със лихвата за забава върху тази сума в размер на 6.26 лева, начислена за периода от 16.07.2022 г. до 12.05.2025 г..

По основание съдът приема за доказана тази претенция за дялово разпределение, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от общите условия на договорите между „Топлофикация С.“ ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда етажна собственост, тези разходи се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.

По делото ищеца не е ангажирал доказателства за направено конкретно плащане към третото лице за осъщественото дялово разпределение и то конкретно за тази услуга за жилището на ответника, но съдът приема това за трудно предвид многобройния брой клиенти в гр. С. и силно вероятното превеждане на общи суми без отбелязване в тях на отделните клиенти и сумите за всеки от тях.

Неоснователно е възражението на ответницата за заплащане на дължимите суми, след като от допълнителното заключение на ВЛ по допусната допълнителна съдебносчетоводна експертиза се установи, че тези две плащания в общ размер на 1 694.15 лева, извършени на 19.06.2023 г. касаят задължения за период прехождащ процесния, като за тези задължения е било образувано гражданско производство пред СРС, в хода на което са платени, а без съществено значение е посоченото от ищеца обстоятелство, че са били образувани две отделни изпълнителни дела за дължими суми за периоди преди процесния, като цитираните от ответницата плащания касаят едно от тях.

Поради това съдът приема, че искът доказан по основание, а за размера съдът се ползва от разпоредбата на чл. 162 от ГПК, считайки, че сумата, претендирана от ищеца съответства на предоставената от третото лице услуга.

По делото не са ангажирани плащания от страна на ответника, които да обосноват погасяване на предявената сума, поради, претенцията на ищеца за цена на услуга за дялово разпределение следва да се приеме за доказана в горепосочения размер.

Всяка една от посочените по-горе суми за топлинна енергия и за дялово разпределение следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.05.2025 г. до окончателното им заплащане.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски в производството по ч. гр. дело № 733/2025 г. по описа на РС Костинброд, както и в исковото производство. За заповедното производство следва да бъде присъдена сумата от 12.78 евро за дължима ДТ и сумата от 25.56 евро за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК. За исковото производство следва да бъде присъдена сумата от 89.48 евро за ДТ, сумата от 511.30 евро за внесени депозити за възнаграждение на ВЛ и сумата от 100евро за адвокатско възнаграждение, или общо за двете дела разноски в размер на 739.12 евро.

4

Предвид всичко изложено съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ ОТВЕТНИКА М. С. Г., ЕГН **********

ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА - „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД ЕИК ***, следните суми: Сумата от 430.03 евро /841.07 лева/ – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2022 г. до 30.07.2023 г.; Сумата от 90.32 евро /176.65 лева/ - мораторна лихва за забава от 15.09.2023 г. до 12.05.2025 г.; Законна лихва върху тази главница от датата на подаване на заявлението – 15.05.2025 г. до изплащане на вземането; Сумата от 10.69 евро /20.90 лева/, представляваща главница – за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 31.07.2023 г.; Сумата от 3.20 евро /6.26 лева/, представляваща лихва по тази главница за периода от 16.07.2022 г. до 12.05.2025 г.;

Законна лихва върху тази главница от датата на подаване на заявлението – 15.05.2025 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 356/04.08.2025 г. по ч.гр.д. /кратък/ № 733/2025 г. по описа на РС Костинброд,