Решение № 853 от 29.11.2022, Районен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 853 гр. Кюстендил, 29.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Андрей Н. Радев при участието на секретаря Цветанка В. Александрова като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело № 20221520100611 по описа за 2022 година

A. И. М., ЕГН ********** от гр. С., ул. „С.“ № ** и Й. Р. С., ЕГН ******** от гр. П., ул. „Р.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. № **, съдебен адрес: гр. К., ул. „Д.“ № ***, са предявили против Д. К. С., ЕГН ********** от с. Ш., К. област, обективно съединени искове да бъде осъден ответникът да им остъпи собствеността и предаде владението на дворно място, състоящо се от 1800 /хиляда и осемстотин/ кв.м., извън регулация, находящо се в с. Ш., К.област, в местността „Над селото“, ведно с построените в имота масивна жилищна сграда, паянтов яхър и два навеса, и да бъде осъден да им заплати общо сумата от 8037,00 лв. (спр. протоколно определение от 23.11.2022г.), по 4036,50 лв. на всеки, представляваща обезщетение за това, че са били лишени неоснователно от ползването на имота за последните 60 - шестдесет месеца преди завеждане на исковата молба, а именно – за периода 03.04.2017г. – 03.04.2022 г. (по 135,00 лв. месечно), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска (08.04.2022 г.) до окочателното й изплащане.

В срока за отговор ответникът изразява становище, че искът е допустим, но неоснователен, не спори по част от фактическите обстоятелства, на които се основава исковата претенция.

В съдебно заседание ищците, посредствам процесуалния си представител, поддържат исковата молба, а ответникът я оспорва по 1 съображенията в отговора.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.

12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното на л. 23 и 24 от делото заверено копие на Разделителен протокол от 27.02.1947 г., съставен по ч.гр.д. № 142/946г. на Кюстендилски околийски съд е, че в дял и изключителна собственост на М.

Сп. В. - по мъж Ст., е поставен имот, представляващ овощна градина, находяща се в землището на с. Ш., местност „Над селото“, около 1,3 дка при посочени в същия съседи.

От представеното заверено копие на Удостоверение за наследници № 207/20.11.2008г., издадено от Кметство с. Ш. е установимо, че М. И. П. е починала на 06.01.1985 г. като е оставила за законни наследници две дъщери – Й. И. и К. П. – понастоящем починали. Последните две на свой ред са оставили наследници по закон – дъщеря и син - ищци в настоящото.

С декларация за идентичност на лице с различни имена, ищцата М. е декларирала под страх от носене на наказателна отговорност, че имената М.

Сп. В. (от Разпределителен протокол от 27.02.1947г.) и М. И. П. (от Удостоверение за наследници изх. № 207/20.11.2008г. на Кмета на с. Ш., общ.

К.) са такива на едно и също лице – наследодателка на ищците по делото.

На 20.06.1996г. с Нотариален акт за собственост на недвижим имот № **, том VI, дело ***/** год. на нотариус при Кюстендилски районен съд А. и Й. са признати за собственици на следния недвижим имот: дворно място, състоящо се от 1800 – хиляда и осемстотин кв. м., извън регулация, находящо се в с. Ш., общ. К., в местността „Над селото“, ведно с построената в този парцел масивна жилищна сграда, паянтов яхър и два навеса, при граници и съседи: асфалтов път, имот на Ст. Н., имот на наследниците на Сп. и Ел. В., напоителен канал (спр. л. 5 от делото).

На 06.01.2010 г. ищцата била упълномощена от втория ищец да се разпореди с процесния недвижим имот посредством продажба на същия (л.

6).

На 20.02.2013г. между А. М., в качеството й на продавач, и Д. С., като купувач, се сключил предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот, ведно с построената в имота сграда, два навеса и паянтов яхър, с уговорена между страните продажна цена от 12000,00 лв., платима, както следва: 1300,00 лв. при подписването на предварителния договор и остатъкът от 10700,00 лв. – платими в деня на нотариалното прехвърляне на имота. В чл. 3 от процесния предварителен договор страните се уговорили владението върху имота да бъде отстъпено на ответника „след подписването на договора пред нотариуса“.

С Анекс от 29.06.2013г. към посочения предварителен договор А. М., действаща лично и като пълномощник на Й. С. и Д. С., като купувач, 2 уточнили, че сума в размер на 6000,00 лв. е платена в изпълнение на задълженито на купувача по предварителния договор като остатъкът от 4700,00 лв. се договорили да бъде изплатен до 31.12. 2013г. пред нотариус Б.

А..

За неизпълнението на задължението на С. по предварителния договор за покупко-продажба и анекс към него от 29.06.2013г. М. сезирала прокуратурата, която постановила отказ досежно искането за образуване на досъдебно производство поради гражданско-правния характер на спора между страните.

С нотариална покана, отправена от А. М., действаща лично и като пълномощник на втория ищец, ответникът бил поканен в седмодневен срок от получаването й, да заплати остатъка от продажната цена за процесния имот от 4700,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.01.2014г., в противен случай засегнатите лица ще реализират правата си по съдебен ред.

Поканата е връчена на С. на 17.09.2014г. (спр. гърба на л. 11).

С нотариална покана, отправена от А. М., действаща лично и като пълномощник на втория ищец, ответникът бил поканен, поради обявяване развалянето на процесния предварителен договор с оглед виновното неизпълнение на задълженията на С., последният да предаде ключовете от процесния имот, който владеел неправомерно от м. април 2013г. на 12.03.2018г. пред нотариус Е. П., както и да им заплати сумата от общо 7200,00 лв., представляваща обезщетение за ползването на имота за три години /36 месеца по 200,00 лв./.

От представения на л. 13 протокол се установява, че ответникът не се е явил пред нотариуса в уреченото време – 11,00 часа на 12.03.2018г.

Видно от заверено копие на Комбинирана скица № 15-45110/18.01.2022г. за пълна или частична идентичност на границите на поземлен имот с идентификатор *** в землището на с. Ш., общ. К., обл. К. на **** на СГКК – К., с последно изменение по кадастралната карта и кадастралните регистри от 18.01.2022г., с адрес на поземления имот с. Ш., местност „НАД СЕЛОТО“, целият с площ от 1547 кв.м. с номер по предходен план 136, е че като собственици на посочения имот с идентификатор *** са посочени ищците в настоящото при равни за тях права (по ½ ид.ч.) на осн.

Нотариален акт № ***, том **, дело *** от 20.06.**г., издаден от Кюстендилски районен съд.

И в Комбинирана скица № 6376/10.12.2010 за пълна или частична идентичност на границите на поземлен имот с идентификатор *** в землището на с. Ш., общ. К., обл. К. на н. на СГКК като собственици на имот с посочения идентификатор, находящ се в с. Ш., месност „НАД СЕЛОТО“, целият с площ от 1547 кв.м., като собственици са отразени ищците в настоящото при равни за тях права.

Видно от преводно нареждане за сума в размер на 6000,00 лв., е че такава е 3 преведена от ответника по сметка на ищеца С. на 10.05.2013г.

За изясняване на делото от фактическа страна са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Кл. Т.. От показанията на последния е установимо, че ответникът С. живее в имота в с. Ш. „някъде от средата на 2013г.“. Преди това къщата била на А. М., като впоследствие разбрал, че е продадена.

Експертът по допуснатата и приета без възражение съдебно-икономическа експертиза е установил размер на средномесечния пазарен наем за процесния недвижим имот за последните 60 месеца, предхождащи депозирането на исковата молба, на 135,00 (сто тридесет и пет) лева.

Останалите доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което не се налага подробното им обсъждане.

При така установените фактически обстоятелства, съдът приема от правна страна следното:

Фактическите констатации на страните определят правната квалификация на заявеното спорно право като такава по чл. 108 от Закона за собствеността, обективно съединена при условията на кумулативност със субсидиарната претенция за неоснователно обогатяване по см. на чл. 59 от Закона за задълженията и договорите, както и с акцесорен иск за заплащане на законна лихва по см. на чл. 86 от ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 108 от ЗС:

С петиторния осъдителен иск по чл. 108 от ЗС законодателят е предоставил възможност на ищеца да иска от съда със сила на пресъдено нещо да установи спрямо владелеца или държателя на спорната вещ, че правото на владение като правомощие от сложното право на собственост върху нея принадлежи на ищеца и въз основа на това установяване да се допусне по отношение на ответника, който я владее или държи, без да притежава правно основание за това, да предаде фактическата власт върху спорната вещ на собственика.

За да е основателна ревандикационната претенция е необходимо да се е осъществил фактическият състав на материалната норма, който включва установяване правото на собственост на ищците върху процесния недвижим имот, както и че ответникът го владее или държи без правно основание, противопоставимо на ищците.

В случая, както съдът посочи, установимо от представените писмени доказателства е, че ищците в настоящото са наследници по закон (по право на заместване по см. на чл. 10 от Закона за наследството) на М. Сп. В. - по мъж Ст., на която с Разделителен протокол от 27.02.1947 г., съставен по ч.гр.д. № 142/946г. на Кюстендилски околийски съд, е поставен в дял и изключителна 4 собственост имот, представляващ овощна градина, находяща се в землището на с. Ш., местност „Над селото“, около 1,3 дка при посочени в същия съседи.

След смъртта на наследодателя си и с Нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***, том **, дело ****/** год. на нотариус при Кюстендилски районен съд А. и Й. са признати за собственици на процесния недвижим имот.

В действителност, досежно последния е сключен предварителен договор с ответника за прехвърляне собствеността му посредством покупко-продажба.

Липсват обаче каквито и да е данни по делото, че някоя от страните е упражнила потестативното си право по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, а именно – да иска обявяването му за окончателен такъв, съотв., че такъв е бил сключен в изискуемата се по чл. 18 от ЗЗД нотариална форма. Поради това сделката не е породила вещно-транслативен ефект. Ето защо и собствеността върху процесния имот не е излизала от патримониума на ищците по делото. В този смисъл и в представените на л. 14 и на л. 38 от делото комбинирани скици за пълна или частична идентичност на границите на поземлен имот с идентификатор *** като собственици на същия са посочени ищците в настоящото при равни за тях права от по ½ ид.ч.

Изложеното идва да покаже, че М. и С. се легитимират като собственици на процесния недвижим имот, с което е доказана и първата предпоставка от материалноправната норма на ревандикационната претенция.

Що се отнася до втория елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл. 108 от ЗС – владението на вещта от ответника, то по същата липсва спор по делото. Ответникът С. не спори, че от 2013 г. владее процесния недвижим имот. Същото се установява и от събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Т.. Последният установява, че живеейки в с. Ш. (вкл. бидейки и кмет на селото в определен период от време), познава С., който живеел „в края на село Ш.“, „последната къща до шосето“, „Някъде от средата на 2013г. живее в с. Ш.“, „От 2013г. той постоянно живее там“. Сочи, че преди това къщата била на А. М..

Изложеното идва да покаже, че ответникът се е настанил в имота непосредствено след сключване на процесния предварителен договор в разрез с уговореното в него, че владението върху имота ще бъде освободено „след подписването на договора пред нотариуса“.

Досежно наличието на основание, противопоставимо на ищците, за осъществяваното от С. владение по отношение на процесния невижим имот, данните по делото не установиха такова да е налице. Възраженията на ответника в тази посока са свързани с твърдяна за осъществена спрямо него измама досежно регулационния статут на имота, съотв., че заради извършените от него плащания по процесния предварителен договор (1300,00 лв. капаро и 6000,00 лв. по сметка на ищеца С.), следвало да му се признае право на собственост върху имота в посочено от него процентно съотношение.