Решение № 10 от 22.03.2022, Районен съд - Ген. Тошево

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Г.Т., 22.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен М. Стоянов при участието на секретаря Радостина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Росен М. Стоянов Административно наказателно дело № 20213220200227 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Същото е образувано по жалба на Д. М. П. от с. В., общ. А., обл. В., с ЕГН – **********, срещу Наказателно постановление № 21-0265000405/25.08.2021г. на Началника на РУ – Г.Т. при ОД на МВР – Д..

С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200/двеста/ лева; за извършено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2000/две хиляди/ лева, както и лишаване от право да управлява МПС за 24/двадесет и четири/месеца.

На основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 12 контролни точки.

В жалбата се посочва, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, и като такова следва да бъде отменено. Не се посочват доводи за това си твърдение.

Административнонаказващият орган не се явява, не се представлява, не излага становище за неоснователност на жалбата.

1

Актосъставителят поддържа направените констатации в съставения акт за нарушение, че жалбоподателя е допуснал вменените му нарушения.

Районен съд – Г.Т., като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АA, № 434 от 21.07.2021г., съставен от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и приложената по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата. Съгласно т. 1.1.2 от заповедта, на полицейските органи от секторите „Пътна полиция” (СПП) в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) е възложено да издават фишове и да съставят актове за установяване на административни нарушения по Закона за движението по пътищата – на територията на областта. Няма спор в настоящия случай, че актосъставителят Ал. Ст. М. е именно младши автоконтрольор в РУ – Г.Т. при ОДМВР - Д.. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл.

42 от ЗАНН. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази 2 хипотеза. При съставянето на акта, актосъставителят по отношение наличие на възражения, е изписал: „Нямам“ /цитат/. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта. В АУАН не е посочено ЕГН на свидетелят Ж. Г. Ж., но това не е съществено процесуално нарушение, тъй като е посочен адрес по местоработата му и установяването на самоличността му от наказващия орган и съда е гарантирано. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

При съставяне на АУАН е спазена и процедурата по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, досежно института на свидетелите, съгласно която актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Както вече бе посочено АУАН е съставен в присъствие на един свидетел. От разпита на актосъставителят А.М. и свидетелят Ж.Ж. се установява, че и двамата са очевидци на нарушението, тъй като същите в качеството си на полицейски служители при РУ – Г.Т., са констатирали самото нарушение, предмет на настоящото дело. От показанията им се установява, че същите непосредствено са възприели извършените нарушения, както и обстоятелството, че колесният трактор е бил управляван именно от жалбоподателя по настоящото дело – Д. М. П..

Показанията на двамата са непротиворечиви и описаните от тях нарушение на правилата за движение по пътищата, извършени от страна на жалбоподателя, както и факта на управление на моторното превозно средство от негова страна е в резултат на непосредствени възприятия.

В хода на съдебното дирене и събиране на доказателства, съдът не констатира издаване на две идентични наказателни постановление за извършване на нарушения по едно и също време, на едно и също място.

3

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/. Същото е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и приложената по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя. Съгласно т. 2.2.7 от заповедта, началниците на СПП при ОДМВР са определени да издават наказателни постановления по ЗДвП на обслужваната територия. Няма спор в настоящия случай, че наказващият орган Красимир Милчев Манолов е началник РУ – Г.Т. при ОДМВР - Д., поради което настоящият съдебен състав намира, че наказателното постановление е издадено от компетентния административнонаказващ орган.

Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушенията, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени, поради което съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че НП било издадено при съществени нарушения на процесуалните правила.

В обстоятелствената част на АУАН и НП е посочено, че жалбоподателят на 21.07.2021г., 10,30часа,в с. Л., общ. Г.Т., по ул. „Т.“, пред входа на читалището на селото е управлявал колесен трактор /багер/ JCV с рег. №14684, собственост на ЕТ „Е.-П.П.“, като при извършената проверка е установено, че управлява ППС, след като СУМПС е отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП. Водачът е отказал да му бъде извършена проверка с тест DRUG CHECK 3000 STK 6, за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и да изпълни предписание за химико – токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Подавайки жалбата и организирайки защитата си, адресатът на НП е 4 бил наясно, че в 12.30 часа на 21.07.2021г. му е бил връчен талон за изследване №072509, в който жалбоподателят на две места собственоръчно се е подписал, че отказва да бъде изследван, а от събраните гласни доказателства по недвусмислен начин става ясно, че са му били разяснени последиците от този отказ.

Въззивникът не е ангажирал доказателства или свидетели оборващи констатациите на полицейските служители отразени в АУАН, докладни и др. писмени документи приложени по делото.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираните нарушения и приложимия материален закон:

По пункт първи от НП:

Съгласно чл. 150 от ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1 т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.

От друга страна правната норма на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП /в редакцията и към момента на деянието/ въвежда положителното правило за поведение на всеки шофьор: „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда н а чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.“.

Като страна-членка на ЕС, България е транспонирала в националното си законодателство изискванията на Директива 2006/126/ЕО на ЕС от 20.12.2006 г., изменена с Директива 2009/113/ЕО на Комисията от 25.08.2009 г., Директива 2011/94/ЕС на Комисията от 28.11.2011 г., съответно съгласно § 5

2 от ПЗР на ЗБЛД (преименуван ЗБДС, ДВ бр. 82/2009 г.) и § 35, т. 3 от ДР на ЗДвП (ДВ. бр. 54/2010 г.). И докато ЗБЛД урежда „условията и реда за издаване, ползване и съхранение на българските лични документи“, включително СУМПС, то ЗДвП „урежда... изискванията за правоспособност на водачите на ППС,... както и принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове“, като целта е „да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от МПС“.

От разпитаният в съдебно заседание актосъставител – А.М. се установява, че същият е съставил АУАН на водача въз основа на извършена проверка на място, след като е направил и справка с ОДЧ и е установено, че СУМПС е отнето.

Съдът дава вяра на показанията на този свидетел, тъй като същите са логични, житейски обясними, подкрепят се от останалите материали по делото. Същият пресъздават непосредствените си действия при извършената проверка.

Показанията доказателства. се потвърждават и от представените писмени

Видно от приложената и приета справка за нарушител/водач, че жалбоподателят П. е неправоспособен водач. СУМПС му е отнето с ЗППАМ № 21-0445-000071/07.07.2021г.

Предвид гореизложеното, Съдът намира, че описаното деяние по пункт първи в съставения против жалбоподателя акт се доказват по безспорен и несъмнен начин и съдържат всички обективни и субективни признаци на вмененото му нарушение.