Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1887 от 22.04.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 1867/2023
Вид
Решение № 1887
Подписан
22.04.2025
В сила
03.06.2025
Състав
Михаела Светлозар Лазарова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1887 гр. Пловдив, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20235330101867 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283 против С. К. М., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 342, ал. 1 ТЗ и чл. 92 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между страните възникнали облигационни правоотношения, по които имало неплатени суми, както следва:

1 . 251,77 лева – месечни такси и ползвани услуги за периода 25.07.2020 г. – 24.10.2020 г. по договор за мобилни услуги от 22.02.2020 г.;

2 . 121,74 лева – неустойка по т. 11, б. „а“ от договора за мобилни услуги от 22.02.2020 г., формирана от трикратния размер на месечната аб. такса от 95,97 лева и съразмерна част от направена отстъпка в размер на 25,77 лева;

3. 216,65 лева – съразмерна част от неустойка, представляваща разлика между цената на устройство Samsung Galaxy A20e 32GB Dual Coral без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по чл. 11, б. „б“ от договор за мобилни услуги от 22.02.2020 г.;

4 . 36,40 лева – лизингови вноски за периода 25.07.2020 г. – 24.12.2020 г. по договор за лизинг от 22.02.2020 г. /в т.ч. с настъпил падеж и предсрочно изискуеми, 1 съгл. чл. 12 ОУ/.

За тези вземания били издадени фактури, но въпреки настъпване на падежа за плащане, такова не постъпило.

Поради липса на погасяване ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 5834/16.08.2022 г. по ч.гр.д. № 11802/2022 г. на ПРС, връчена по реда на чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли се за уважаването им, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 15.08.2022 г. до окончателното погасяване.

Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, чрез назначения особен представител, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва ответникът да е подписвал процесните договор за мобилни услуги и договор за лизинг, ведно с ОУ. Оспорва да е налице предсрочно прекратяване на договорите, като липсвали доказателства за уведомяване на ответника. Неустойката в случай на прекратяване по вина на абоната била неравноправна, поради което и нищожна на осн. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП, чл. 143, т. 5, т. 9 и т. 14 ЗЗП и чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета. Твърдените услуги не били реално предоставени, при което не се дължала цена. Оспорва издадените фактури и стойностите на посочените в тях услуги. Лизинговите вноски не били дължими, тъй като базовите аксесоари, предмет на договора за лизинг, не били предадени на ответника. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заявлението и заповедта за изпълнение, връчена редовно по чл.

47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

От представения договор за мобилни услуги от 22.02.2020 г. /л. 95/ се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, съгласно което операторът е предоставил мобилен номер ....., при месечна такса 22,99 лева за 24 месеца, с посочени доп. услуги.

С договор за лизинг от 22.02.2020 г. /л. 102/ операторът е предоставил пакет 2 аксесоари при обща цена от 49,42 лева за срок от 23 месеца.

Според заключението на приетата СПЕ, която съдът кредитира изцяло като ясно и компетентно изготвена, договорите са подписани именно от ответника, поради което възраженията в ОИМ са опровергани.

Посочените договори обвързват страните с предвидените права и задължения.

В чл. 4 от договора за лизинг изрично е декларирано от ответника, че описаните вещи са предадени за ползване във вид, годен за употреба. Тоест – с полагане на подписа си, ответникът удостоверява, че е получил съответните вещи. В този смисъл, възраженията в ОИМ не се споделят. Ответникът не доказва да е платил пълната цена на получените вещи. Падежът за плащане на всички вноски по договора е настъпил. Ето защо, с оглед приетото по делото и неоспорено от страните заключение на ССЕ, съдът намира, че предявеният иск за признаване за установена дължимостта на незаплатените лизингови вноски за предоставен от ищеца пакет аксесоари, съгласно договор за лизинг от 22.02.2020 г., следва да бъде уважен в търсения размер от 36,40 лева. За пълнота – според ССЕ, общата сума на неплатените лизингови вноски е в по-висок размер – 37,08 лева, но с оглед дисп. начало в процеса, се дължи претендиратаната.

Относно договора за мобилни услуги – ответникът дължи плащане на договорените месечни абонаментни такси, независимо от потреблението на услуги през съответния период, тъй като породилият действие договор вменява в задължение на абоната да заплаща ежемесечни такси, съобразно избрания от него абонаментен план по договора. Дължимостта на тези суми не е обвързана от доставката на услуги, поради което и съдът намира, че сумата от 68,98 лева с ДДС, включваща съгласно приетата ССЕ, неплатени абонаментни такси /в табл. № 2 сумата е посочена без ДДС от 57,48 лева, като ДДС е посочен в общ размер и за други начислени суми за други услуги/, е дължима по договор за мобилни услуги от 22.02.2020 г., като същите са начислени във фактури № 7308758224/ 25.08.2020 г.; № 7310113174/25.09.2020 г.; № 7311438001/25.10.2020 г.

Дължимият месечен абонамент е уговорен в договора като конкретна стойност, страните са обвързани от обл. правоотношение, като абонаментните такси нямат отношение към реалното потребление и доставка на услуги. Док. договорът е действащ в исковия период, за който се претендират такси, същите следва да се установят за дължими до посочения размер.

Относно претендираната сума за ползвани услуги, начислени във фактури № 7308758224/25.08.2020 г., № 7310113174/25.09.2020 г. и № 7311438001/25.10.2020 г., за потребление извън предоставения пакет за предпочетен номер ....., съдът намира следното:

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи 3 обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти в обективната действителност. В противен случай влизат в сила неблагоприятните последици за разпределение на доказателствената тежест, които задължават съда да приеме недоказаното за нестанало. В настоящия случай, съдът намира, че ищцовото дружество не доказа по какъвто и да е начин, че за процесния период по този договор, ответникът е ползвал далекосъобщителните услуги, чието плащане се търси. В доклада изрично са дадени указания в тази насока п о чл. 146, ал. 2 ГПК. Липсват доказателства за това дали операторът реално е предоставил на клиента посочените услуги, дали са осъществени описаните във фактурите „разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги“, които съобр. табл. № 2 от ССЕ възлизат на стойност от 137,35 лева без ДДС или от 164,82 лева с ДДС, дали услугите са били вярно отчетени от измервателните средства на доставчика и дали са правилно тарифирани, а оттук – коректно фактурирани. Представените фактури и справки за потребление не внасят яснота по горните въпроси. Същите представляват частни документи, оспорени и отразяващи само изгодни за ищеца обстоятелства и не биха могли да послужат като годно доказателство относно реалното предоставяне на твърдените мобилни услуги за исковия период, респ. ползването им от ответника. Съобр. табл. № 2 от ССЕ, в посочените фактури се включват и суми за застраховка в общ размер от 17,97 лева. Тази сума не може да бъде претендирана като „ползвани услуги“ по договора за мобилни услуги, т.к. за начисляването й следва да има самостоятелно основание – договор за застраховка, какъвто не е представен по делото, а дори и представен – ищецът не е въвел това основание при търсене на посочената сума в зап. производство, поради което претендирането й като застраховка едва в наст. производство би било недопустимо /това не е сторено и с ИМ/. Ето защо, съдът намира, че предявеният иск за дължимостта на сума по този договор над 68,98 лева до 251,77 лева, т.е. за 182,79 лева – ползвани от ответника услуги, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Относно неустойките:

Между страните изрично е уговорено право на оператора да прекрати договора едностранно, поради незаплащане на месечни абонаментни вноски от потребителя в уговорения срок. В случая не се касае за разваляне на договора по реда на чл.87 и сл. от ЗЗД. Налице е конкретна уговорка в договора, постигната между страните, по силата на която договорната връзка се прекратява при наличие на посочените обективни обстоятелства, без да е необходимо отправянето на изявление до ответника за разваляне. Тази уговорка изцяло съответства на характера на правоотношението между страните, а именно —предоставяне на мобилни услуги на потребителя, което има периодичен характер и предполага срочно изпълнение на паричната престация на 4 потребителя. Именно поради това, съгласно чл.75 от ОУ при неизпълнение на задълженията на потребителя, операторът има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите или да прекрати едностранно договора с потребителя.

Тези уговорки отговарят изцяло на житейската логика при такъв вид правоотношения, доколкото именно заплащането на предоставените услуги за всеки месец предполага и последващото изпълнение от мобилния оператор да предоставя услуги и през следващите месеци. Съдът приема, че ищецът надлежно е упражнил правото си да прекрати преждевременно възникналото по договора за мобилни услуги правоотношение, преди изтичане на неговия срок, поради което възраженията в ОИМ в обратна насока не се споделят. Съобразно изложеното по-горе и от приетата ССЕ се установява наличието на предпоставки за прекратяване на договора за мобилни услуги, а именно – неплащане в срок на три месечни аб. такси /чл. 75 във вр. с чл. 19б, б. „в“ от ОУ/.

Съгласно т. 11, б. „а“ от договора за мобилни услуги от 22.02.2020 г., страните са уговорили неустойка при прекратяването на договора по вина на потребителя преди изтичането на уговорения срок в размер на стандартните за съответната програма месечни абонаменти, дължими до края на срока, но не повече от три, като в допълнение потребителят дължи и възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок на договора, от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент според условията на плана, в случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти.

Съобразно чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Тоест функциите, които изпълнява неустойката, са обезпечителна и обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на поетите задължения. Не трябва да се пренебрегва и санкционната функция, която се извлича от възможността тя да бъде единствено намалена. В конкретния случай уговореният размер на неустойката всъщност е равен на цената на самата услуга за оставащия период от договора, като по този начин позволява на доставчика да получи цялата цена, независимо от това, че след прекратяването не предоставя услугата. Въпреки ограничаването, клаузата е неравноправна, защото не държи сметка за обема на неизпълнението на потребителя относно оставащия срок на договора и евентуалните вреди на търговеца от това неизпълнение. Независимо дали правоотношението се прекрати на първия месец или 3 месеца преди края му, дължимото обезщетение е едно и също, въпреки че неизпълнението е различно.