Решение № 5970 от 18.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5970 гр. София, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110102770 по описа за 2022 година

РЕШЕНИЕ

18.04.2023 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав , в открито публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 2770/2022 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „БГ“ ООД срещу „МС“ ЕООД и Е. В. Ч., в която се твърди, че страните се намирали в договорни отношения въз основа на сключен договор от 22.06.2020 г. Поддържа, че по силата на договора „МС“ ЕООД се било задължило в срок за една година ежемесечно да закупува 45 кг. кафе „ Spetema Professional Grand Esspresso” на или общо 1620 кг. – за срока на целия договор, като в случай, че не било изкупено количеството договорът продължавал действието си докато не бил изпълнен. Сочи, че ответника Ч. по силата на чл. 15 от договора се била задължила солидарно. Навежда доводи, че при неизпълнение на задълженията от ответниците по силата на договора имал право да 1 развали договора. Излага съображения, че ответниците не били изпълнили задълженията си, като били изпаднали в забава, съответно ищеца бил развалил договора. Твърди, че в договора била уговорена неустойка, в случай на разваляне на договора, която била в размер на стойността на цялото незакупено минимално количество стоки за срока на целия договор, която неустойка била дължима в 7-дневен срок от разваляне на договора. Поддържа, че с оглед уговорките в договора неустойката договора била в размер на 4200,00 лева. Навежда доводи, че в чл. 10 от Договора било уговорено, че ответника следвало да върне предоставените му вещи по силата на чл. 1 от договора, като ако същите не били върнати в уговорения срок се дължала неустойка в размер на двойния размер на вещите. Сочи, че в случая били предоставени за временно безвъзмездно ползване кафемелачка „Обел“, чиято стойност била 1500,00 лева и кафемашина „Ла Специале“ – 3 групи на стойност 10000,00 лева, поради което се дължала неустойка в размер на 11500,00 лева. Иска ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят претендираните суми, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Е. Ч., чрез особения представител, като се сочи, че претенциите са процесуално допустими, но неоснователни. Твърди, че не били налице предпоставките, за да ищецът едностранно да прекрати договора, което следвало от уговореното. Поддържа, че клаузата на чл. 10 от договора по отношение на неустойката била нищожна, което аргументира подробно. Иска отхвърляне на предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор от ответника „МС“ ЕООД и не е изразено становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно, субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Спорното материално право е обусловено от проявлението на следните материални предпоставки (юридически факти); 1) валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба на кафе; 2) ищецът да е развалил договора, поради неизпълнение на задълженията на ответника; 3) в договора да са уговорени валидни клаузи за неустойка при разваляне на договора.

Предствен е договор от 22.06.2020 г., сключен между „БГ“ ЕООД от една страна и „МС“ ЕООД от друга страна, а като солидарен длъжник по договора е посочено, че се задължава Е. В. Ч. – за задълженията на „МС“ ЕООД . По силата на договора „БГ“ ЕООД предоставя на „МС“ ЕООД за временно ползване кафемелачка „Обел“ на стойност 1500,00 лева и кафемашина „Ла Специале“ – 3 групи на стойност 10000,00 лева, които да бъдат ползвани в посочения в договора търговски обект, като „МС“ ЕООД се е задължило в срок за една година ежемесечно да закупува 45 кг. кафе „ Spetema Professional Grand Esspresso” или общо 1620 кг. – за срока на целия договор, като в случай, че не било изкупено количеството договорът продължавал действието си докато не бил изпълнен. В договора са уговорени и следните клаузи:

- Според клаузата на чл. 8 страните са уговорили, че настоящият договор може да бъде прекратен предсрочно в следните случаи: 1. по взаимно съгласие на страните, изразено писмено; 2. едностранно без предизвестие от „МС“ ЕООД, в случай, че „БГ“ ЕООД системно не изпълнява задълженията си за доставка на заявените стоки; 3. едностранно без предизвестие от „БГ“ ЕООД, в с случай, че „МС“ ЕООД не изпълнява или е изпаднал в забава с повече от 7 календарни дни след уговорения падеж, на което и да е от задълженията по договора и/или нарушава условията при който са му предоставени движимите вещи за 2 ползване; 4. едностранно без предизвестие от „БГ“ ЕООД, в случай, че „ МС“ ЕООД прекрати дейностти си в търговските обекти уговорени в договора или за него бъде открито производство по ликвидация или несъстоятелност; 5. едностранно от „БГ“ ЕООД с едномесечно писмено предизвестие до „МС“ ЕООД.

- В от договора чл. 10 страните се уговорили, че ако в срока по чл. 4, ал. 2, а именно три работни дни от прекратяването на договора, „МС“ ЕООД не върне ползваните вещи, то дружеството дължи на „БГ“ ЕООД неустойка за неизпълнение, съответстваща на стойността им в двоен размер, като последната е дължима в 7-дневен срок от изтичане на срока по чл.

4, ал.2.

- Според договореното в чл. 14, страните са постигнали съгласие, че „БГ“ ЕООД възлага срещу парично възнаграждение в размер от 21000,00 лв. на „МС“ ЕООД за срока на целия договор да рекламира в търговския обект по чл. 4, т. 1 от договора, стоките от ценовата листа по Приложение № 1, чрез поставяне, монтиране или ползване на рекламни материали, предоставени му от „БГ“ ЕООД. Материалите се предават заедно с движимите вещи по чл. 1 от договора, като количеството, вида и стойността им се описват в приемопредавателния протокол по чл. 2. Рекламните материали подлежат на връщане, след прекратяване на на договора в срока и условията на чл. 4, т. 2.

- Съгласно клаузата на чл. 14 от договора, възнаграждението по предходния член е в размер на 21000,00 лева, платимо по банков път и на две вноски, като първата вноска е в размер на 4200,00 лв. и се дължи авансово – в срок до 30 дни от подписването на договора, а втората вноска е в размер на 16800,00 лв. и е платима след изтичане целия срок на договора.

За получената сума „МС“ ЕООД следва да снабди „БГ“ ЕООД с фактура в срок до 5 дни. В случай на предсрочно прекратяване на договора, по причини за която отговаря „МС“ ЕООД, последното дължи връщане на полученото възнаграждение като неустойка за неизпълнение на задължението за реклама. Неустойката е дължима в 7-дневен срок от прекратяването на договора.

Договорът е частен диспозитивен документ на който е придаден вид, че е подписан от страните (в това число и от солидарния длъжник), поради което при липса на доказателства за неговата неавтентичност, страните са обвръзани от обективираните в договора изявление и произтичащите от това права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.

Съгласно нормата на чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.

Представено и неоспорено е платежно нареждане от 21.07.2020 г., с което се установява, че ищецът е заплатил на „МС“ ЕООД сумата от 4200,00 лева с основание „по договор“.

Приложено е Приложение № 2 към процесния договор от 22.06.2020 г., като се установява, че ищецът е предоставил на ответниак „лога Spetema”. В случая съдът счита, че приложението, доколкото е двустранно подписано и неоспорено има характер на приемопредавателен протокол, като се изяснява, че ищецът е изпълнил задължението си да предостави на ответника рекламни материали във връзка с уговореното в процесния договор.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК „При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските 3 права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище.“.

Тоест, съдът има правомощие и е длъжен да следи служебно за наличието на нищожност на договорите, съобразно правилото на чл. 26 ЗЗД, както и за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143-147 ЗЗП, когато отношенията между страните са търговецпотребител. В случая обаче следва да се вземат предвид и постановките на Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, в което е възприето, че „Съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.“. В случая доколкото въведения от ищеца с исковата молба спор касае вземания за уговорени по договора неустойки, то съдът следва при постановяването на съдебното решение да тълкува и обсъди договорните клаузи, доколкото евентуалната нищожност произтича пряко от сделката и ангажираните доказатеслтва във връзка със сключването й – представения от ищеца договор на който последният основава вземанията си.

Предвид изложеното, следва да се отбележи и обстоятелството, че доводите за нищожност на договора не се преклудират в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. С изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. Процесуалните преклузии не обхващат възможността на страните да се защитават чрез доводи и оспорвания – така т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, още повече след като съда има служебно задължение, съобразно Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК , то изводът е, че когато е налице служебно задължение не може да има процесуална преклузия – нито по материалните възражения, нито доказателствена такава. Това е свързано с обстоятелството, че с възраженията се упражняват права с материалноправен характер – като се цели окончателното (перемпторно) или временното (дилаторно) отблъскване на претенцията на ищеца, поради което техните предпоставки подлежат на доказване, поради което настъпващата ранна преклузия за материалноправните възражения е съобразена с логиката на ГПК, във връзка с настъпващите поетапно в производството доказателствени преклузии.

Обратно доводите не подлежат на доказване, тъй като по правната си същност те са правни изводи, които са основани на установените по дело обстоятелства и тяхната правна интерпретация.

В случая съдът следва да извърши граматическо, систематично и телеологическо тълкуване на процесните клаузи от договора, като се вземе предвид и задължителните постановки на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK , според което „Нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.“.