Решение № 210 от 27.02.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. София, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20221000503418 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С решение № 428 от 19.07.2022 г. по гр. д. № 1459/2020 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, съдът е отхвърлил изцяло предявените от П. А.

А., ЕГН **********, представляван от адв. Т. Г., със съдебен адрес: гр.

София, ж.к. „Слатина“, бл. 2, офис 66, срещу ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Княз Александър Дондуков“ № 59, представлявано от А. А. и О. П., искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата от 100 000 лева (сто хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от уврежданията, претърпени от ПТП на 29.04.2019 г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответника лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Акцент“, с рег. № ********, ведно със законната лихва от 29.04.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 3 498 лева (три хиляди четиристотин деветдесет и осем лева), представляваща застрахователно обезщетение за имуществените вреди – медицински разходи за лечение на уврежданията, претърпени в процесното ПТП, ведно със законната лихва от 29.04.2019 г. до окончателното плащане.

1

С решението съдът е осъдил П. А. А., ЕГН **********, представляван от адв. Т. Г., със съдебен адрес: гр. София, ж.к. „Слатина“, бл. 2, офис 66, да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК 040638060 , със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Княз Александър Дондуков“ № 59, представлявано от А. А. и О. П., сума в размер на 4 901 лева (четири хиляди деветстотин и един лева), представляващи направените по делото разноски.

Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът П. А. А., който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва в ЧАСТТА , с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу ЗАД „Алианц България“ АД, за присъждане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, причинени при ПТП на 29.04.2019 г., до отхвърления размер от 50 000 лева, както и в ЧАСТТА, с която е отхвърлен изцяло иска за присъждане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди – медицински разходи за лечение на уврежданията в размер на 3 498 лева.

Релевират се оплаквания за неправилност на така постановеното първоинстанционно решение, нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. По-конкретно се излага, че в резултат от допуснати процесуални нарушения била ограничена възможността на ищеца да докаже исковите си претенции. В тази връзка, аргументите се уповават на обстоятелството, че и двете приети по делото заключения на автотехническата експертиза – основно и допълнително, изготвени от едно и също вещо лице, били съставени въз основа на приобщения в приложеното към делото досъдебно производство – протокол за оглед на местопроизшествието, който е ползван от вещото лице, за да бъде определен механизма на ПТП от 29.04.2019 г. Същевременно се излага, че по делото било категорично установено, че местопроизшествието не е било запазено от участвалите в него автомобили в непроменен вид, доколкото процесният лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Акцент“, с рег. № ******** бил преместен след катастрофата. Въпреки това, и независимо от събраните по делото гласни доказателства, с допълнителната автотехническа експертиза, вещото лице потвърдило първоначалното си заключение. Последното било своевременно оспорено от ищеца в проведено на 10.05.2022 г. открито съдебно заседание пред Окръжен съд – Благоевград, като с това е поискано изготвянето на повторна експертиза от друго вещо лице, което доказателствено искане е оставено от първоинстанционния съд без уважение.

По този начин, изграждайки изводите си въз основа на заключенията на вещото лице по основното и допълнително заключение към автотехническата експертиза по делото, което от своя страна се е ползвало единствено от протокола за оглед на местопроизшествието, се твърди, че първоинстанционният съд бил достигнал до неправилни фактически изводи.

Ето защо, с депозираната въззивна жалба се иска отмяна на постановеното първоинстанционно решение в обжалваните части и вместо това – уважаване на предявената претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени 2 вреди до размера на 50 000 лева, както и тази за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в пълен предявен размер на 3 498 лева. Съобразно този резултат, се иска отмяна на решението на първоинстанционния съд и в частта му, в която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.

Заявява се претенция за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Не на последно място, направено е и доказателствено искане за допускане на повторна автотехническа експертиза, която да бъде изготвена от друго вещо лице, с гарантирана висока квалификация. Като основание за допустимостта на искането се сочи, че ищецът своевременно е оспорил и двете приети заключения (основното и допълнителното) на автотехническата експертиза, като е направил и искане за отвод на въпросното вещо лице, което оспорване и искане не са били уважени, съответно и не е допусната повторна експертиза от друго вещо лице.

Въззиваемата страна ЗАД „Алианц България“ АД, чрез адв. М. К., оспорва въззивната жалба по съображения, подробно изложени в депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор.

Решението, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът при квалификацията на чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 52 от ЗЗД за присъждане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, причинени при ПТП на 29.04.2019 г., за размер над 50 000 лева до пълния претендиран размер от 100 000 лева, като необжалвано, е влязло в законна сила и не е предмет на проверка в настоящото производство.

В производството е присъединена за съвместно разглеждане по реда на чл. 274 и сл. от ГПК и Частна жалба с вх. № 11483/13.10.2022 г., подадена о т ЗАД „Алианц България“ АД, чрез адв. М. К., срещу Определение № 894/15.09.2022 г. по гр. д. № 1459/2022 г. на ОС – Благоевград, Г.О., 2-ри състав, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, в частта му, с която е оставена без уважение Молба с вх. № 9474/25.08.2022 г. за изменение на постановеното първоинстанционно решение в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени в полза на ответника. Сочи се противоречие на определението в обжалваната част с трайната практика на ВКС за определяне на адвокатско възнаграждение в хипотезата на множество предявени обективно съединени искове, доколкото Окръжен съд – Благоевград е определил минималния размер на адвокатското възнаграждение, съобразно общият материален интерес по всички искове, а не за всеки от тях поотделно, като следвало да се начисли и допълнително 3 възнаграждение според броя на проведените по делото открити съдебни заседания. Според частния жалбоподател, при правилно приложение на Наредба № 1/09.07.2004 г., минималното адвокатско възнаграждение е следвало да се определи в размер на 4 304 лева, а с начислен ДДС – в размер на 5 164, 80 лева. Като е присъдил по-малък размер, съдът е постановил неправилен съдебен акт. Иска се въззивната инстанция да отмени Определението в обжалваната част, и уважи молбата за изменение на решението, като ищецът бъде осъден да заплати на ответника още 846, 80 лева за разноски за процесуално представителство с ДДС.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна по частната жалба – П. А. А., който в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е депозирал отговор.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното относно депозираната въззивна жалба:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е основателна.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Окръжен съд – Благоевград, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се 4 установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.

Въззивният съд намира първоинстанционното решение за неправилно, по следните причини.

От фактическа страна, основният спорен въпрос между страните, както пред първоинстанционния, така и пред въззивния съд се концентрира около изясняване механизма на пътното произшествие, настъпило на 29.04.2019 г. около 14:10 часа, на път 11- 19 гр. Банско – гр. Симитли, 20+100 км, в местността „Предела“, когато е настъпил удар между лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Акцент“, с рег. № ********, управляван от К. П., и мотоциклет марка „Кавазаки“, модел „Нинджа ZX9R“, с рег. № ********, управляван от П. А., вследствие на което са причинени телесни увреждания на мотоциклетиста и материални щети на двете превозни средства.

На първо място, от показанията на допуснатите свидетели в първоинстанционното производство се установява следното.

От показанията на свидетеля И. Н. (очевидец на пътното произшествие), се установява, че същият е управлявал своя мотоциклет на няколко метра отстояние зад този на пострадалия, когато неочаквано по двулентовия път в посока гр. Банско, точно на събирането на двете пътни платна при С-образен завой, видял процесният лек автомобил, който П. А. не успял да заобиколи, вследствие на което мотоциклетът отхвръкнал настрани и се забил в мантинелата, а ищецът се ударил в тавана на лекия автомобил и прескочил мантинелата, падайки в канавката след нея. Ударът между двете превозни средства бил станал в платното за движение на мотоциклетиста, като въпреки неговите молби, лекият автомобил е бил преместен в другото пътно платно до съответната мантинела. На по-късен етап дошли и полицаите, които не искали да чуят обясненията на този свидетел. Освен всичко имало и множество пластмаси – части от увредения мотоциклет и от лекия автомобил в дясната лента за движение. Според този свидетел, скоростта на движение на групата от мотоциклетисти, които са били заедно по време на инцидента, е била около 80 км/ч.

От показанията на свидетеля С. Г. (очевидец на пътното произшествие), се установява, че същият е управлявал своя мотоциклет на около 15-20 метра отстояние зад този на пострадалия, били група от 10 5 мотоциклетисти, като самото произшествие се случило по пътя за гр. Банско, когато на излизане от десен завой в средата на платното за движение на мотоциклетистите се появил лек автомобил, като за да избегне челен удар с въпросния автомобил, П. А. направил ляв завой (в посока на движение на мотоциклета), но въпреки това се стигнало до сблъсък между двете превозни средства. Вследствие на удара, ищецът се прехвърлил през мантинелата.