Решение № 15 от 09.01.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Пазарджик, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20255220201304 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „К.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, СПЗ „Модерно предградие“, ул. „***“ №14, представлявано от изпълнителния директор И. А. А., чрез пълномощника адв.

М. Д. от САК, против Наказателно постановление № 13-2500347 от 22.08.2025 г. издадено от и.д. Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Пазарджик, с което за нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда на основание чл.414 ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

В жалбата обобщено се излагат оплаквания за незаконосъобразност на НП, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, което се иска неговата отмяна и присъждане на разноски в полза на дружеството-жалбоподател.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от процесуален представител- адвокат, надлежно упълномощен да го представлява от изп. директор на дружеството, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага становище по същество, което аргументира 1 допълнително с представени писмени бележки в определения от съда срок.

Иска от съда да отмени НП като незаконосъобразно и да присъди разноски в поза на дружеството за заплатено адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна- АНО се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на НП като законосъобразно и правилно, обосновавайки становището си с писмени бележки, които представя в предоставения от съда срок. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство и възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски.

Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, като съобрази становището на въззиваемата страна, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства прие за установено от фактическа страна следното:

Дружеството - жалбоподател е санкционирано при следната фактология:

На 21.05.2025 г. на км 203+711 на главен път І-8 в района на разклона за с. Говедаре, обл. Пазарджишка се извършвала комплексна проверка от служители на ТД Митница- Пловдив, Дирекция „Инспекция по труда“Пазарджик, Сектор „ПП“- ОДМВР- Пазарджик, ОО „Автомобилна администрация“- Пазарджик, на движещи се МПС по посочения път. За проверка бил спрян автомобил „***“ с рег. № ***, брандиран с логото „Ebag“платформата за електронна търговия, собственост на „К.“ АД. Установено било, че автомобилът се управлява от св. Г. М. Д.. Той бил облечен с дрехи, брандирани с логото „Ebag“. Поради тази причина инспекторите от ДИТПазарджик сред които бил и св. В. Д., предоставили на Д. декларация по чл.402 от КТ, за да я попълни. В нея св. Д. декларирал елементи на трудово правоотношение, а именно че работил като доставчик в „Ebag“ от 3-4 месеца, с работно време 12 часа и му се плащало на поръчка, както и че нямал сключен трудов договор, а бил самоосигуряващо се лице.

Впоследствие св. Д. изискал от дружество „К.“ АД да представи документи по отношение на взаимоотношенията си с Г. Д.. Представени били документи в т.ч. Договор за услуга от 10.02.2025 г. ведно с приложения към него, като от представителя на дружеството било уточнено, че дружеството няма сключен трудов договор с лицето Г. Д., а имат сключен такъв за услуга.

2

При прегледа на представените от дружеството документи св. Д. също установил елементи на трудово правоотношение, свързано с възлагане на задачи, като възложителят си запазвал правото да възлага изпълнението на задачи неизброени в договора. Също така в договора било посочено, че на изпълнителя се предоставя служебен автомобил, мобилен ПОС-терминал, хладилна кутия за замразени продукти, карта за зареждане с гориво, работно облекло и лични предпазни средства. От представените документи било установено и това, че лицето Г. Д. работел по график и имал минимална норма на изпълнение.

Проверката приключила с Протокол № ПР2521683/13.06.2025 г. Св. Д. приел, че дружество „К.“ АД в качеството си на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ, не е уредило отношенията с Г. М. Д. при предоставянето на работна сила като трудови правоотношения, като не е сключил писмен трудов договор с лицето.

Нарушението било извършено на 21.05.2025 г. на гл. път І-8 в района на разклона за с. Говедаре- км 203+711, когато Г. Д. бил установен да предоставя работна сила в полза на „К.“ АД.

Така установеното съставлявало нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ, които разписват, че отношенията, при които се предоставя работна сила се уреждат като трудови правоотношения и е необходимо сключването на писмен трудов договор.

За това на 23.06.2025 г. св. В. Д.- гл. инспектор в ДИТ-. Пазарджик в присъствието на надлежно упълномощен от изп. директор на дружествотонарушител пълномощник (виж пълномощно на л.65 от делото) и на свидетел съставил на дружеството АУАН за констатираното нарушение, който бил предявен и връчен срещу подпис на пълномощника на дружеството. Срещу съставения акт били подадени писмени възражения, които обаче АНО не уважил и въз основа на съставения АУАН на 22.08.2025 г. било издадено атакуваното НП. То било получено от наказаното дружество на 09.09.2025 г. по пощата (виж известие за доставяне на л.62), а жалбата против санкционния акт била подадена чрез АНО до съда от изпълнителния директор на дружеството чрез надлежно упълномощен адвокат на 18.09.2025 г. по куриер (виж товарителница на л.60), т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на 3

НП пред компетентния съд, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, показанията на свидетеля В. Д. и частично от показанията на св. Г. Д..

Съдът кредитира изцяло събраните писмени доказателства, както и гласните доказателства събрани посредством разпита на св. Д., които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка. Съдът не даде вяра на показанията на св. Д. в частта, в която същият заяви, че имал само служебни отношения с дружеството-жалбоподател, като само изпълнявал поръчки за тях- доставки, посредством сключен договор за услуги, като сам си определял график, сам си определял работното време.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.

В този смисъл съдът намира за необходимо да посочи, че АНП е започнало със съставянето на АУАН. Последният е съставен в присъствието на пълномощник на дружеството, надлежно упълномощен от законния представител на същото и свидетел, след което му е бил предявен и връчен екземпляр. АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН, издадени са от надлежни органи, при спазване на установения за това ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.34 ал.2 и ал.3 от ЗАНН, надлежно връчени са на нарушителя, с оглед гарантиране на неговите права. В АУАН и в НП е дадено пълно и ясно описание на нарушението, като са посочени всички обстоятелства- елементи от фактическия му състав. Дадената правна квалификация съответства на вмененото нарушение. Посочени са и доказателствата, въз основа на които е установено нарушението.

Съдът не споделя направеното в жалбата възражение, че в НП АНО не бил обсъдил направените от дружеството писмени възражения срещу 4 издадения АУАН и не бил взел предвид представените писмени доказателства, както и съобразяването на дейността на дружеството, защото задължителните реквизити, които следва да съдържа НП са разписани строго в разпоредбата на чл.57 ал.1 от ЗАНН и обсъждането на писмените възражения против АУАН не е сред тях. АНО би могъл да отговори на същите изрично с отделен акт и ако не го стори дори и да представлява своеобразно нарушение в АНП, то не е съществено, тъй като не нарушава правото на защита на наказаното лице, което разполага с възможността да се защитава срещу постановения санкционен акт, като го обжалва пред съда, както е и сторено, а също така не нарушава и правото му да разбере какво точно адм. обвинение му е повдигнато, тоест какво адм. нарушение му е вменено и съответно да се защитава срещу него, тъй като в НП, а и в АУАН ясно, точно и пълно са посочени всички факти и обстоятелства, касаещи състава на вмененото адм. нарушение.

Въпросът относно специфичната дейност на дружеството е по същество и също не следва да се обсъжда от АНО в НП, той може да вземе отношение по този въпрос допълнително и съответно в съдебното производство.

По отношение на декларацията по чл.402 от КТ като доказателство и дали издаденият АУАН изцяло се обосновава на нея, също е въпрос по същество и АНО не е длъжен да го обсъжда в издадения санкционен акт. По същество е и поставеният акцент относно декларираното от св. Д. обстоятелство в процесната декларация по КТ, че бил самоосигуряващо се лице.

От материалноправна страна съдът намира, че вмененото дружеството нарушение е доказано до пълна степен на несъмненост. на

Вменено е нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ. Първата правна норма разписва, че трудовият договор се сключва в писмена форма, а втората- че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Не се спори по делото, че дружеството жалбоподател има качеството на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ. Оспорва се и се твърди, чрез показанията на св. Г. Д. и чрез представените документи, приобщени като писмени доказателства, а именно- Договор за услуги от 10.02.2025 г. и приложените към него справка от регистър Булстат, Декларации от Г. Д., 5 справка за осигурителен доход , общи условия за доставка на поръчки от изпълнителни на „К.“ АД и други (л.16 и следващите от делото), че св. Д. не бил работник/служител в дружеството, а извършвал определена работа и постигане на определен резултат срещу възнаграждение от възложителя, съгласно сключения между него и дружеството договор за услуга, който нямал характеристиките на трудов договор и взаимоотношенията помежду им не били трудови, а граждански.

Съдът обаче счита, че тези възражения са неоснователни.

На първо място, както се посочи по-горе съдът не даде вяра на показанията на св. Д., че той имал само служебни отношения с дружествотожалбоподател, като само изпълнявал поръчки за тях- доставки, посредством сключен договор за услуги, като сам си определял график, сам си определял работното време. Да, действително между него и дружеството има сключен договор за услуга, но само той не е определящ какви са взаимоотношенията между св. Г. Д. и дружеството-жалбоподател „К.“ АД. Освен това сам в показанията си св. Д. си протовиречи. Заявява, че сам определя графикът, по който ще работи и същевременно сочи, че имало служител на дружеството, който отговарял за графика за работа. Заявява, че изпълнява поръчки и че ако не ги изпълни не търпи санкции от дружеството, но имал определена за деня бройка доставки, които да извърши и които не можело да не изпълни. Освен това не говори за възнаграждение на база изпълнена услуга за доставки, а за „заплата“. Също нещо много важно заявява св. Д. в показанията си, а именно че извършва доставките със „служебен автомобил“, получава поръчките от „склад“ на дружеството, има „чип за достъп“ до склада, има работно облекло предоставено от дружеството. Св. Д. в показанията си говори и „за работен ден“, който приключвал за него като „се отчете“ и „върне автомобила“ и това правел в края на всеки работен ден, като бил наясно и със задължението си, че следва да достави определен брой поръчки за месеца, колкото имал определени да достави.