Решение № 1582 от 07.12.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1582 гр. Варна, 07.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова

И.а Д. Чавдарова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20223100501990 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ДИАНАВЕТ“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 2085/27.06.2022 год., постановено по гр. дело № 2405/2022 год. по описа на РС-Варна, в частта му с която, дружеството-въззивник е осъдено да заплати на М. С. Г. с постоянен адрес в гр. Варна сумата от 5573, 18 лева (пет хиляди петстотин седемдесет и три лева и 18 ст.), чиято равностойност в шведски крони възлиза на 28 895 по курса на БНБ към 27.04.2021 год., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба от неизпълнение на задължения, поети с договор за изработка, сключен на 07.04.2021 год., а именно: да ваксинира против бяс и да постави чип (транспондер) на куче порода „мелез“ с наименование „Б.“ в размер на разходите за престой на животното в Клиника на общинските ветеринари в гр. Р., Ш., съгласно фактура № 429/23.04.2021 год. по повод принудителна карантина, наложена от компетентните органи на Ш., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 24.02.2022 год. до окончателното и́ изплащане, на основание чл. 79, ал.1, предл. 2 вр. чл. 82 от ЗЗД.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е недопустимо, евентуално неправилно и незаконосъобразно.

Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че между страните е налице сключен договор за изработка и че ответното дружество е страна по такъв договор. Неправилен е изводът на съда, че предметът на договора е „един трудов резултат – да постави ваксина против бяс, да извърши обезпаразитяване на животното и да постави чип." Неправилната квалификация на исковите претенции е довела и до неправилни и незоконосъобразни изводи на първоинстанционният съд. Според въззивника при договора за изработка изпълнителят е самостоятелен и затова поначало рискът е за него, а не за работодателя, какъвто в настоящия 1 случай неправилно е прието, че е ответното дружество.

Не е обсъдена от първоинстанционния съд процедурата по маркиране или по „официална идентификация чрез поставяне на инжектируем транспондер и издаване на идентификационен документ (паспорт)" на кучета. Споменато е, че същата е регламентирана в чл. 174 и сл. от Закона за ветеринарномедицинската дейност, но без да се коментира обстоятелството, че задълженията по ЗВМД са вменени на регистриран ветеринарен лекар, който упражнява ветеринарномедицинска практика във ветеринарномедицинско заведение, но не и на самото заведение. Счита, че отговорността по реда на ЗВМД е на лекаря, а не на лечебното заведение, като е проведено ясно рзграничение между имуществената отговорност на ветеринарният лекар и на лечебното заведение. Твърди, че отговорност може да бъде търсена единствено от държавният ветеринарен лекар съгласно разпоредбите на чл.

101 – 108 от ЗВМД, но не и от ответното дружество.

Отделно от това в нарушение на разпоредбите на чл. 258 и сл. от ЗЗД, неправилно е прието, че ищцата като възложител не носи никаква отговорност при изпълнението на задълженията на ветеринарния лекар. Счита, че в случая не са налице законовите предпоставки по чл. 265, ал. 2 ЗЗД за частично разваляне на договора, тъй като при приемането на възложената работа възражения не са констатирани съществени отклонения от нейното договорно или обичайно предназначение, поради което е недопустимо подобни възражения да се правят, съответно да се доказват, едва в настоящия процес. С одобряването на работата от поръчващия се преклудира възможността в последващ момент същият да реализира отговорността на изпълнителя по реда, установен в чл. 265 и сл. от ЗЗД, включително и чрез волеизявление за разваляне на договора.

Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната от дружеството – въззивник част и за постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на сторените в двете инстанции съдебни разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез процесуален представител, насрещната страна – ищцата М. Г. – оспорва въззивната жалба, счита решението в обжалваната от ответника част за правилно и настоява да бъде потвърдено в тази част, ведно с присъждане на сторените разноски.

С молба вх. №25627/02.11.2022 г. въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа жалбата си. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззиваемата М. Г., чрез процесуален представител, поддържа подадения писмен отговор, оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски.

Съдът съобрази следното:

В исковата си молба ищцата М. Г. е навела следните твърдения: Български гражданин е, от години работи и живее в Ш.. През месец декември 2020 год. при едно от връщанията си в Република България г-жа Г. закупила животно – куче, което било снабдено с паспорт от др Н. К., който упражнява дейността си като ветеринарен лекар във Ветеринарна клиника „ДИАНАВЕТ“ ЕООД. През месец април 2021г., ищецата, заедно със свой приятел от Ш. посетили Република България и закупили от С. К. общо 3 броя кучета – г-жа Г. кучето Б., а приятелката й кучетата М. и М.. На 07.04.2021г. д-р Н. К. уверил двете жени, че кучетата са с поставени ваксини и чипове, а непосредствено преди отпътуване следва да постави лекарства против паразити и ехинококи и да попълни паспортите им. На 12 и 13.04.2021г. трите жени посетили отново ветеринарния кабинет на д-р Н. К. и заплатили на „ДИАНАВЕТ“ ЕООД общо сумата от 536 лв. или по 178, 67 лв. за всяко, представляваща възнаграждение за издаване на паспорти на всяко едно от животните, за поставяне на чипове и ваксини против бяс, уверявайки ги, че трите кучета могат да пътуват до Кралство Ш.. На 14.04.2021г. М. Г. и приятелката й, заедно с трите кучета пристигнали на летище С.. При преглед от страна на митничарите било установено, че кучето Б. е без поставен микрочип № 100235000021464, което е било пречка да бъде идентифицирано и удостоверено, че са му поставени всички ваксини, вкл. и тази срещу бяс. Възможностите пред ищцата били – връщане в държавата по произход с животното, умъртвяване му или поставянето му под 2 карантина за период от 21 дни.

По желание на ищцата, на 15.04.2021г. кучето Б. било поставено под карантина с решение от същата дата на Агенция по земеделие, Кралство Ш.. На 16.04.2021 г. му е поставена ваксина против бяс и микрочип. На 19.04.2021г. при преглед на другите две кучета във ветеринарна клиника в С., било установено, че микрочип № 100235000021464, който би следвало е поставен в тялото на кучето Б., всъщност е поставен на кучето М., което се оказало с два микрочипа. За престоя му от 15.04.2021г. до 07.05.2021г., за прегледите, паспорта, чипирането, ваксинирането ищцата е заплатила на 27.04.2021г. сумата от 28 895 шведски крони, с левова раностойност към датата на плащането 5 573, 18 лева.

В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 5573, 18 лева, чиято равностойност в шведски крони възлиза на 28 895 по курса на БНБ към 27.04.2021 год., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба от неизпълнение на задълженията на ответното дружество, поети с договор за изработка, сключен на 07.04.2021 год., а именно: да ваксинира против бяс и да постави чип (транспондер) на куче порода „мелез“ с наименование „Б.“, съставляващи разходите за престой на животното в Клиника на общинските ветеринари в гр. Р., Ш., съгласно фактура № 429/23.04.2021 год. по повод принудителна карантина, наложена от компетентните органи на Ш., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на депозиране на исковата молба – 24.02.2022 год. до окончателното и́ изплащане, на основание чл. 79, ал.1, предл. 2 вр. чл. 82 от ЗЗД, както и сумата от 178, 67 лева, представляваща 1/3 от заплатена сума (възнаграждение по договор за изработка), описна в касова бележка от 12.04.2021 г. на „ДИАНАВЕТ“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 24.02.2022 год. до окончателното и́ изплащане, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „ДИАНАВЕТ“ ЕООД, чрез процесуален представител, е депозирал писмен отговор, поддържан в съдебно заседание, с който оспорва предявените искове. Счита исковете за недопустими, в евентуалност – неоснователни.

Излага твърдения, че надлежен ответник по тях е д-р Н. К., който упражнява ветеринарномедицинска практика в качеството си на ветеринарен лекар, а не ветеринаромедицинското заведение, в което той работи. Твърди се още, че ищцата не е собственик на кучето. Оспорва твърденията, че е извършил нарушение на правилата за маркиране на животното. В условие на евентуалност счита, че правата по чл. 265 ЗЗД са погасени по давност. Настоява се за отхвърляне на предявените искове.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуален представител, поддържа исковете и настояват да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуален представител, поддъжа подадения писмен отговор. Оспорва иска и настоява за отхвърлянето му. Претендират присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните прие за установено следното от фактическа страна:

От приложено по делото извлечение от Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ е видно, че дружеството „Дианавет“ ЕООД е пререгистрирано на 23.06.2010 г. Едноличен собственик на капитала и негов управител е Н. П. К., а предметът му на дейност е следният: ветеринарно-медицинска дейност, търговия с ветеринарно медицински препарати и препарати за растителна защита, вътрешна и външнотърговска дейност, търговско представителство и посредничество, производство, изкупуване, преработка, съхранение и реализация на селскостопанска продукция, промишлени стоки и предмети за бита, сделки с недвижими имоти, търговия на едро и дребно, туристически услуги, ресторантьорство и хотелиерство след лиценз.

Видно от удостоверение №47/29.01.2010 год., издадено от Директора на Регионалната ветеринаромедицинска служба – гр. Варна ветиринарното лечебно заведение, представляващо КАБИНЕТ, собственост на „ДИАНАВЕТ“ ЕООД е вписано в регистъра на 3 ветеринарните лечебни заведения при РВМС – гр. Варна.

Видно от удостоверение №53/29.01.2010 год., издадено от Директора на Регионалната ветеринаромедицинска служба – гр. Варна, д-р Н. К. е вписан в регистъра на РВМС – гр. Варна за упражняване на ветеринаромедицинска практика във ветеринарно лечебно заведение, представляващо кабинет, собствен на „ДИАНАВЕТ“ ЕООД.

Видно от фискален бон, издаден на 12.04.2021 год. от „ДИАНАВЕТ“ ЕООД, представен от ищцата, в полза на ответното дружество е заплатена сумата от 536 лева.

Видно от разпореждане от 14.04.2021 год. на Шведската митница е отказано влизането в Ш. на кучето „Б.“, придружавано от М. Г. поради неспазване изискванията за внос – невъзможност да се идентифицира чипа на животното.

С решение от 15.04.2021 год. на Отдела за контрол на заразите към Агенция по земеделие, е разпоредено кучето „Б.“ от смесена порода да бъде поставено под карантина в одобрен карантинен обект в А. до момента, в който животното вече отговаря на следните условия: издаден му е валиден паспорт и е получило валидна ваксинация против бяс и е изтекъл 21 – дневния период на изчакване. Компетентните власти на Ш. са обосновали решението си с неизпълнение изискванията за внос от България: идентификационна марка, ваксинация против бяс и период на изчакване най-малко 21 дни след ваксинацията против бяс, паспорт на домашен любимец, издаден в държава на ЕС, съгласно чл. 6 от Регламент (ЕС) № 576/2013 год. на Европейския регламент и на Съвета от 12.06.2013 год. относно движението с нетърговска цел на домашни любимци и за отмяна на регламент № 998/2003 год.