Решение № 750 от 14.10.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 750 гр. гр. Хасково, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Антония Сл. Бузова като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20245640100409 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл.240, ал.2 и чл.86, ал.1 ЗЗД от „Юробанк България” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр.

София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от Д.Ш. и П.Н.Д. – изпълнителни директори против К. А. А., ЕГН **********, с адрес: *********. За претендираните суми е издадена заповед № 1159 от 21.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2785 по описа за 2023 г. на Районен съд – Хасково.

Ищецът твърди, че въз основа на подадено от него заявление по чл.410 ГПК, съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответницата К. А. А., срещу която постъпило възражение по чл.414 ГПК и съдът му дал указания за предявяване на иск относно съществуването на вземането. Така, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл.

415, ал. 1, т. 1 ГПК, за него бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на съществуване на вземането му срещу ответницата.

Обстоятелството, въз основа на което било възникнало вземането му бил сключен между ответницата, като кредитополучател, и „БНП Париба Пърсънъл Фейненс“, с настоящ правоприемник „Юробанк България“ АД, като кредитодател, Договор за потребителски кредит № PLUS-18716309 от 20.07.2021 г. Първоначалният разрешен размер по договора бил 11 500 лева, а крайният срок за ползване и погасяване - 01.06.2029 г. По кредита била договорена застрахователна премия по сключения застрахователен договор за защита на плащанията и съобразно приложения застрахователен сертификат, като размерът на 1 премията бил в размер на 4272,00 лева, включен в сумата по кредита. Договорена била и такса по кредита в размер на 230 лева. Ползването и погасяването на кредита било уговорено при лихвен процент 9,91 % и месечна вноска в размер на 219 лева, чрез 96 броя месечни погасителни вноски.

Посочва се, че на 01.02.2023 г. кредитополучателят преустановил плащането на месечните погасителни вноски по кредита. С оглед на формираните просрочия кредитът бил направен предсрочно изискуем на 01.03.2023 г., а на 11.04.2023 г. била изпратена покана до кредитополучателя, с която същата била уведомена за предсрочната изискуемост и размера на задължението. С поканата бил даден срок и възможност на длъжника за доброволно изпълнение на задължението по кредита.

Твърди се от ищеца, че към датата на исковата молба длъжникът не бил изплатил дължимите суми за лихви, главница, такси и разноски по договора, което обусловило правния му интерес от снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Освен задълженията, произтичащи от посочения договор, длъжникът дължал и законната лихва за забава от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите, както и направените съдебни разноски, включително и адвокатски хонорар с начислен върху него дължим ДДС, поради това, че пълномощникът било регистрирано по ДДС лице.

Към датата на депозирането на процесното заявление пред съда, размерът на задължението по Договора било следното: главница в размер на 10 228,84 лева; възнаградителна лихва в размер на 3690,16 лева, дължима за периода от 01.02.2023 г. до 01.08.2029 г.; мораторна лихва в размер на 932,68 лева, дължима за периода от 01.03.2023 г. до 22.11.2023 г.; законна лихва за забава върху главницата от момента на постъпване на заявлението в съда, до окончателното изплащане на задължението. Посочените суми се претендирали като изцяло и предсрочно изискуеми, като ищецът считал вземането за предсрочно изискуемо, считано от дата 11.04.2023 г. и се позовавал на предсрочната изискуемост на кредита. Към настоящия момент посоченото задължение не било изпълнено доброволно от длъжника, което от своя страна обуславяло интереса на ищеца да предяви настоящия иск за гореописаните суми.

Предвид изложеното, ищецът иска съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответницата, че същата му дължи посочените по – горе суми, произтичащи от Договор за потребителски кредит № PLUS-18716309 от 20.07.2021 г., както и направените съдебно деловодни разноски в хода на заповедното и исковото производство.

Ответницата, чрез надлежно овластен процесуален представител счита иска за допустим и частично неоснователен. Действително, на 20.07.2021 г. между ответницата и „БНП Париба Файненс С.А, клон България“, бил сключен договор за потребителски паричен кредит PLUS- 18716309, оторизационен код а2821742. Параметрите и условията на процесния договор били, както следва: Размер на кредита за потребителски цели: 11 500.00 лв.; Размер на кредита за покупка на застраховка „ Защита на плащанията“ 0.00 лв.;

Застрахователна премия: 4 272,00 лв.; Общ размер на кредита: 11 500.00 лева; Такса ангажимент: 230.00 лева; Брой погасителни вноски: 96 броя; Месечна погасителна вноска 2

(средно месечно отклонение на вноска до 1 стотинка): 219.00 лв.; Обща стойност на плащанията: 21 024.00 лева; Годишен процент на разходите: 11.01 %; Лихвен процент: 9.91 %. Първата вноска по кредита следвало да бъде направено на 01.09.2021г., а последната на 01.06.2029 г.

Съгласно чл.1 от Договора, условията на договора за кредит, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ (наричан по-долу „Кредитор“) и лицето, посочено като „Кредитополучател“ се състояли от съдържанието на тези условия и съдържанието на полетата, попълнени и/или отпечатани върху настоящия документ.

Договорът за кредит влизал в сила при подписване на настоящия документ от Кредитополучателя и от оторизирано лице, представител на Кредитора към датата на получаване на размера на заема по банковата сметка на и предоставена от Кредитополучателя, който декларирал, че: Доброволно предоставя посочената банкова сметка, по която да бъде преведена сумата в размер на отпуснатият кредит: IBAN ********* и BIC STSABGSF, при банка: Банка ДСК ЕАД, Сметката е лично нейна, краен получател е на и има достъп до средствата по нея, продиктувана е и е записана вярно. Известно й е, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, не носи отговорност след превеждане на сумата: в случай на грешка при записването й; за предварителни или последващи взаимоотношения с трети лица, във връзка и/или по повод разпореждането със средствата по банковата сметка.

Съгласно чл.2 от Договора, размерът на предоставения с този договор заем бил равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“. Размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде платен директно на застрахователя посочен в застрахователния сертификат. Посочената сума в поле „Застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „Месечна погасителна вноска“. Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, посочена в съответното поле, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1 т.5 от ЗПК, при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от Кредитополучателя при усвояване на кредита, като Кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.

Към договора били налице и следните документи: Договор за застрахователно посредничество; Сертификат № PLUS-18716309 за застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на потребителски паричен кредит, предоставен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от MediGuide International; ОУ за застраховка „Защита на плащанията“ (за застрахователни пакети „Стандарт“ и „Комбинирана защита“) на кредитополучателите по договор за потребителски паричен кредит; ОУ за ползване на допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от Мediguide international към застрахователна програма „Защита на плащанията“ на кредитополучателите 3 по потребителски кредити, предоставени от „БИП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“; Декларация за предоставяне на лични данни и информация за тяхната обработка във връзка с искане за опускане на кредит, или сключване и изпълнение на договор за потребителски кредит PLUS-18716309; Стандартен европейски формуляр към договора.

Съгласно чл.5, т.1 от Общи условия за застраховка „ Защита на плащанията“ (за застрахователни пакети „ Стандарт“ и „Комбинирана защита“) на кредитополучателя по договор за паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта, кредитополучателите едновременно с попълването и подписването на договора за кредит изразявали своето изрично писмено съгласие да се застраховат и приемат настоящите Общи условия. „Декларацията за приемане на застраховането и Общите условия“ била включена в застрахователния сертификат, който бил неразделна част от всеки договор.

Посочва се в отговора, че ответницата имала качеството потребител по смисъла на чл.

9, ал. 3 ЗПК, доколкото при сключването на договора за потребителски кредит действала извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно, приложимият нормативен акт бил Законът за потребителския кредит (ЗПК).

Тя поддържа, че процесният Договор за потребителски паричен кредит PLUS18716309 е недействителен на основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.10 ал.1 от ЗПК, поради следните причини:

На първо място посочва, че шрифтът на договора не отговарял на изискуемият от закона. Съгласно чл.10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключвал в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора, като според ответницата не на всички места в процесния договор било спазено изискването шрифтът да бъде не по-малък от 12, което било самостоятелно основание за недействителност на целия договор съобразно чл. 22 от ЗПК. Сочи, че за установяване на по-малкия размер на шрифта не били необходими специални знания, тъй като масово съдебната практика използвала програмата ABBYY Fine Reader, за да установи използвания в договора шрифт. Изискването за шрифт се прилагало и спрямо застрахователната премия като част от договора. В допълнение посочва, че ако се приеме, че изискването за шрифта се отнася и за свързаните договори и общите условия към тях, щяла да се избегне и възможността чрез тях да се уговарят утежняващи клаузи с малък и нечетлив шрифт, които не са били уговорени в договора за потребителски кредит, като по този начин щяло се предотврати заобикалянето на закона. Представената по делото декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ Медицинско мнение“, предоставена от Mediguide International била със видимо по - малък от изискуемия съобразно закона шрифт 12.

4

На следващо място се поддържа от ответницата, че е налице неправилно посочване на ГПР. Според нея, уговорените в договора за потребителски паричен кредит „такса ангажимент“ и застрахователна премия по „Защита на плащанията“ били разходи по кредита, които следвало да бъдат включени при изчисляването на ГПР, съгласно императивното изискване на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. На основание чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР не можел да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, като в противен случай и на основание чл.19, ал.5 ЗПК тези клаузи били нищожни. Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържала в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Общият размер на задължението на ответника било формирано като сбор от различни компоненти, описани в изготвения погасителен план включително задължението за „такса ангажимент“ в размер на 230,00 лв. и за застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията“ в размер на 4 272,00 лв., същите обаче не били отразени като разход при формирането на оповестения ГПР от 11,01 %, въпреки че са включени в общия дълг и месечните вноски, с което било нарушено изискването на чл. 19, ал.1 ЗПК за оповестяване на всички разходи по кредита.