Определение № 1443 от 12.07.2022, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1443 гр. София, 10.07.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Николай Николов

Бетина Б. Бошнакова като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно частно наказателно дело № 20221100600766 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 341 – 345 от НПК.

Образувано е по повод постъпила частна жалба, вх. № 21004263/ 24.02.2022 г. по описа на СРС и допълнение към нея (озаглавено „уточнения (добавка)“), вх. № 21004769/02.03.2022 г. по описа на СРС, подадени от обвиняемия ИВ. Л. К., срещу протоколно определение на Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 18-ти състав от 14.02.2022 г., постановено по НАХД № 14654/2018 г. по описа на същия съд, с което на основание чл. 377, ал.1, вр. чл.249, ал.4, т.1 НПК, е прекратено съдебното производство по НАХД № 14654/2018 г. по описа на СРС, НО, 18-ти състав, образувано въз основа на внесено в СРС постановление на прокурор при СРП с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на обв. ИВ. Л. К., за осъществен състав на престъпление по чл. 325, ал.1 от НК, и делото е върнато на Софийската районна прокуратура (СРП) за отстраняване на отстраними съществени процесуални нарушения, допусната в хода на ДП.

По делото е депозирана и частна жалба (озаглавена „молба“), вх. № 21004479/28.02.2022 г., от служебния защитник на обвиняемия ИВ. Л. К.– адв. Н.Т. – от САК, с която се иска от въззивния съд да уважи жалбата на обв. И.К. срещу протоколно определение на СРС, НО, 14 състав, постановено на 14.02.2022 г. по НАХД № 14654/2018 г. по описа на същия съд, в частта, с която първостепенния съд е постановил, че на обвиняемия е необходима задължителна адвокатска защита в наказателното производство и пред Съда, и във фазата но досъдебното производство. Защитника изтъква, че обвиняемият К. е подал жалба срещу посочения съдебен акт единствено в частта, касаеща необходимостта от задължителна адвокатска защита и пред съда, и на етап досъдебното производство. Излага съображения, че същият може да се защитава сам, както го е правил по време на досъдебното производство, а определената му „задължителна защита“ е унизителна за честта и достойнството му. Изтъква, че в периода, в който обвиняемият К. се е защитавал сам, той в пълна степен е упражнявал правото си на защита – подавал е множество молби, жалби; правил е искания, някои от които са частично уважени. Настоява въззивият съд да разгледа жалбата на обвиняемия в о.с.з., в което да придобие реални впечатления за конкретния обвиняем и да измени протоколното определение на СРС в 1 частта, в която на обвиняемия ИВ. Л. К. е определена „задължителна адвокатска защита“ по воденото срещу него наказателно производство, като уважи желанието му да се защитава сам.

В подадените от обвиняемия И.К. сезиращи въззивния съд документи – жалба с допълнение към нея, се съдържат твърдения за действия на служебния защитник на ръба на адвокатската етика в отношенията адвокат – клиент, но се изразява съгласие с направените в молбата му искания в насока обвиняемият сам да организира защитата си, както и делото да бъде разгледано в о.с.з. Сочи се, че единствено неправилно мотивираното искане на адвокат Тодев, е довело до неоснователния мотив на първата инстанция да постанови атакуваното определение за прекратяване на съдебното производство и да върне делото на Прокуратурата, за да продължи отначало с пети поред задължителен защитник. Релевират се допуснати от първоинстанционния състав нарушения в хода на производството, довели до ограничаване на свободата на обвиняемия сам да организира защитата си и делото му да бъде разгледано в разумен срок, с оглед продължителността на наказателното производство до момента.

Отправя се искане за извършване на проверка на всички постановени от внасяне на делото в съда до сегашния момент на прекратяване на съдебното производство – разпореждания и определения на магистрати от СРС по и относно НАХД № 14654/2018 г. по описа на СРС, НО, 18 с-в; на всеки от писмените актове на СРС – НО, както и на актовете и бездействията по писмени сезирания на разследващия и по-горестоящи прокурори по ДП, а така също и на органите на МВР. Отправя се искане и за възприемането на дадените с Постановление на СГП от 09.08.2017 г. с № 19213/2017 г. мотиви за липса на извършено престъпление по чл. 325 от НК и за окончателното прекратяване на наказателното производство, поради несъставомерност на извършеното деяние, за което К. е обвинен.

Правят се особени искания за предоставяне на възможност за подаване на още едно допълнение с доводи за незаконност и невалидност на актовете на ПРБ и СРС – НО от 19.05.2017 г. насетне, както и за отмяна на наложената с протоколно определение по НАХД № 14654/2018 г. на СРС, НО, 18 с-в от 28.01.2021 г. глоба на свидетелката П.Г. К.а в размер на 25 лв.

Софийският градски съд, като съобрази изложените в жалбите доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 345, ал. 3, вр. чл. 313 НПК, намира за установено следното:

Наказателното производство по досъдебно производство ЗМ № 3384 ЗМК 958/2017 г. по описа на 09 РУ – СДВР, пр. пр. № 21188/2017 г. по описа на СРП, е образувано на 19.05.2017 г. по реда на чл. 356, ал. 2 от НПК, срещу ИВ. Л. К. за това, че на 19.05.2017 г., около 11.00 ч., в гр. София, в сградата на Дирекция „Социално подпомагане“ – район „Люлин“, нажодяща се в жк. „Люлин“, ул. „**-та“, в бившата ЦДГ 29, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – крещял и обиждал служители от Дирекцията и заплюл в лицето Директора Д.С.Ц. – престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.

В хода на досъдебното производство под ръководството и надзора на СРП, с постановление на водещия разследването от 04.05.2018 г., срещу ИВ. Л. К. е повдигнато обвинение за това, че 19.05.2017 г., около 11.00 ч., в гр. София, в сградата на Дирекция „Социално подпомагане“ – район „Люлин“, нажодяща се в жк. „Люлин“, ул. „**-та“, в сградата на бившата ЦДГ 29, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – крещял и обиждал служители от Дирекцията с думите „проститутки“, „боклуци“ и заплюл в лицето Директора Д.С.Ц. – Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – район „Люлин“ – престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК. Така повдигнатото спрямо обв. ИВ. Л. К. обвинение, му е предявено 2 лично в 11:12 ч. на 16.05.2018 г., което обстоятелство е удостоверено с положения от него подпис.

Разследването по досъдебното производство е приключило и материалите от същото са изпратени на СРП, с изразено мнение на водещия разследването за предаване на обвиняемото лице на съд, за престъплението с посочената по-горе правна квалификация.

На 24.08.2018 г., прокурорът при СРП е упражнил правомощията си по чл. 375 от НПК, като е внесъл в СРС – НО постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на обв. ИВ. Л. К., за осъществен състав на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.

Въз основа на така внесеното постановление е образувано НАХД № 14654/2018 г. по описа на СРС, НО, 18 състав.

В хода на образуваното наказателно – съдебно производство по НАХД № 14654/2018 г. по описа на СРС, НО, 18 състав, са проведени множество заседания, както и отделно производство по чл. 70 от НПК. С протоколно определение от 17.01.2020 г., първоинстанционният състав е постановил, че не са налице основания за настаняване на обвиняемия ИВ. Л. К. за изследване в психиатрично заведение, но с оглед развитието на делото до онзи момент, съобразявайки и направените доказателствени искания за свидетели, съобразно чл. 6 от КЗПЧОС, както и с оглед изложеното от вещото лице М. при разпита му, е приел, че е налице хипотезата на чл. 94, ал. 1, т. 2 от НПК, поради което правната помощ по делото касателно обвиняемия под формата на процесуално представителство, следва да продължи.

Впоследствие по делото са проведени още няколко съдебни заседания, като са събирани доказателства, релевантни за предмета на делото.

С протоколно определение на СРС, НО, 18-ти състав от 14.02.2022 г., постановено по НАХД № 14654/2018 г. по описа на същия съд, съдът е уважил направеното от служебния защитник на обвиняемия, в лицето на адв. Н.Т. – от САК, искане и е прекратил съдебното производство, като е върнал делото на СРП за отстраняване на допуснати на ДП съществени процесуални нарушения. В мотивната част на определението си, Съдът е посочил, че повдигането на обвинение, включително работното такова по чл. 219 от НПК, респективно предявяването му, обуславят такава сложност при упражняването на процесуалното право на защита, при която изводът, че е необходима задължителна адвокатска защита, се отнася и до досъдебната фаза на процеса. Отбелязал е, че по тези дела не се провежда разпоредително заседание, а обстоятелствата, които са обусловили допускането на правна помощ в съдебното производство, са били налице и в досъдебната фаза на процеса, с оглед на което и имайки предвид причините, поради които съответната задължителна защита е допусната във воденото съдебно производство, първостепенният съд е приел, че в провелото се по делото ДП на практика се е стигнало до съществено ограничаване на процесуалното право на обвиняемия да разбере смисъла на повдигнатото му обвинение.

Срещу така постановения съдебен акт от СРС, НО, 18-ти състав от 14.02.2022 г., постановено по НАХД № 14654/2018 г. по описа на същия съд, са депозирани и сезиращите настоящата инстанция документи – частна жалба и допълнение към нея от обвиняемия ИВ.

Л. К., и частна жалба (озаглавена „молба“) от адв. Н.Т. – от САК, служебен защитник на обвиняемия.

Настоящият въззивен състав, след запознаване с материалите по делото, събраните в хода на производството доказателства и извършени процесуални действия, обсъждайки и възраженията на обвиняемия ИВ. Л. К. и на служебно назначения му защитник адв. Н.Т. – от САК, намира, че така подадените сезиращите настоящата инстанция документи – частна жалба и допълнение към нея от обвиняемия ИВ. Л. К. и частна жалба (озаглавена „молба“) от адв. Н.Т. – от САК, срещу протоколно определение на Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 18-ти състав от 14.02.2022 г., постановено по НАХД № 14654/2018 г. по описа на същия съд, с което на основание чл. 377, ал.1, вр. чл.249, ал.4, т.1 НПК, е прекратено съдебното производство по НАХД № 14654/2018 г. по описа на СРС, 3

НО, 18-ти състав, образувано въз основа на внесено в СРС постановление на прокурор при СРП с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на обв. И.Л. К., за осъществен състав на престъпление по чл.

325, ал.1 от НК, са процесуално недопустими, тъй като не отговарят на изискванията на чл.

320, ал. 1, вр. чл.313 от НПК, поради което и следва да бъдат оставени без разглеждане.

Съображенията в тази насока са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 341, ал. 2 НПК, на инстанционен контрол по реда на Глава ХХІІ НПК, подлежат определенията и разпорежданията, за които това е изрично предвидено в НПК. Атакуваният съдебен акт – протоколно определение от 14.02.2022 г. по НАХД № 14654/2018 г. по описа на СРС, НО, 18 състав, с което е прекратено съдебното производство по НАХД № 14654/2018 г. по описа на СРС, НО, 18 с-в и делото е върнато на Прокуратурата за отстраняване на допуснати на ДП съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, подлежи на инстанционен съдебен контрол, по реда на цитирания законов текст.

В конкретния случай, в депозираната от обвиняемия И.К. частна жалба, не се навеждат каквито и да било доводи относно незаконосъобразност и неправилност на обжалваното протоколно определение на СРС, НО, 18 с-в от 14.02.2022 г. по НАХД № 14654/2018 г., въз основа на които да може да бъде упражнен инстанционен съдебен контрол върху произнасянето на съда по реда на чл. 377, ал. 1 от НПК. Напротив, в подадената от обвиняемия И.К. частна жалба изрично е посочено, че „определението за прекратяване на делото с връщането му на СРП на фаза ДП“ е „полезно за правата, интересите и установяването на истината“, а изхождащата от служебния му защитник „молба“ съдържа искане за частично уважаване на жалбата на обвиняемия – „в частта относно това, че на същия не е необходима задължителна адвокатска защита в наказателното производство“.