Решение № 4401 от 22.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4401 гр. София, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20221100510207 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Н. Б. Г. срещу решение № 7796/08.07.2022г. постановено по гр.д. № 18388/2022г. на Софийския районен съд, ГО, 40 състав, в частта, с което са уважени предявените от „СОФИЙСКА ВОДА“АД срещу нея искове по реда на чл.422 от ГПК, както следва:

- с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 1002,42 лв. представляваща незаплатена цена на предоставени ВиК услуги в периода 05.12.2017г. – 06.06.2021г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. Хаджи Димитър, ул. ****, ведно със законната лихва считано от 21.10.2021г. до окончателното й изплащане;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 65,73 лв. представляваща обезщетение за забавено изпълнение на горепосочената главница и за периода 05.01.2018г. 06.06.2021г..; както и в частта, с което са присъдени разноски по реда на чл.78 ал.1 от ГПК.

В жалбата се твърди, решението на СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон, доколкото първоинстанционният съд не е зачел изтеклата погасителна давност за претендираните от ищеца вземания. Счита, че всички вземания претендирани от ищеца като погасени по давност/кратката 3- годишна/ следва да бъдат отхвърлени в каквато насока моли въззивният съд след отмяна на решението в обжалваната му част, да се произнесе.

Въззиваемата страна „СОФИЙСКА ВОДА“АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не подава такъв.

Съдът, като съобрази доводите

1 на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Решението в частта, с което са отхвърлени предявените по реда на чл.422 от ГПК от „СОФИЙСКА ВОДА“АД срещу Н. Б. Г. искове с правно основание чл.79 ал. от ЗЗД за сумата над 1002,42 лв. до пълния предявен размер от 1134,00 лв. – главница за предоставени ВиК услуги за периода 05.12.2017г. – 06.06.2021г. и с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата над 65,73 лв. зо предявения размер от 79,59 лв., като необжалвано от страните, е влязло в законна сила.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за неоснователни по следните мотиви:

С оглед правомощията на въззивната инстанция и предвид изричната разпоредба на чл. 269 изр. 2 ГПК, която ограничава правомощията на въззивния съд само в рамките на доводите, заявени с жалбата, следва да се приеме, че фактическата обстановка установена от първоинастанционния съд относно качеството на потребител на ВиК услуги, съществуване на действително облигационно правоотношение по договор за доставка на ВиК услуги за процесния период между страните относно обект, представляващ ап.26, находящ се в гр.

София, ж.к. Хаджи Димитър, ул. ****, изпълнение на задълженията на оператора на ВиК услуги за доставяне на същите в процесния обект и период на стойност именно в размер 1002,42 лв., липса на извършено плащане на цената на предоставените от ищеца услуги, изпадане на забава на ответника за плащане на дължимите суми, поради което и дължи обезщетение за забавено изпълнение в размер на 65,73 лв.

Единствения спорен въпрос е относно прилагането на института на погасителната давност спрямо претендираните от ищеца вземания.

Няма спор, че по отношение на главницата претендирана от ищеца намира приложение ТР № 3/18.05.2012г., в което е прието, че вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност/ чл.111, б."в" ЗЗД/, като различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж т.е. касае за трайно, периодично изпълнение на задължението на потребителите на топлинна енергия.

Според разпоредбата на чл.120 от ЗЗД давността не се прилага служебно.

Както изрично е посочено в т.4 на ТР № 1/2013г. от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС във връзка с приложението на разпоредба на чл. 133 във връзка с чл. 131 ал. 2 т. 5 ГПК - „с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти…. Общото правило за преклудиране на възраженията на ответника с изтичане на срока за отговор се отнася и за възраженията за придобивна и погасителна давност. Същите се преклудират в посочения срок, доколкото по естеството си не могат да се основават на нововъзникнал факт, тъй като с предявяване на иска давността се прекъсва /чл. 116, б. „в“ ЗЗД и чл. 84 ЗС/“.

2

В настоящият случай ответникът не е направила възражение за погасяване на вземанията по давност нито в отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК /в който само се оспорва дължимостта на сумата, без излагане на допълнителни съображения и мотиви/, нито във възражение по чл.414 от ГПК /тъй като и такова не е подадено в настоящия случай и каквото би следвало да бъде разгледано - т.11 а от Тр №4/2013г. постановено на 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС/, поради което и е недопустимо заявяването на същото за първи път пред въззивната инстанция, тъй като не е налице и специалната хипотеза на допустимост, а именно: при условие, че страната поради нарушаване на съдопроизводствените правила /например нарушаване на правото й на участие в първоинстанционното производство/ не е могла да ги заяви пред първата инстанция. /нито се твърди, нито се установява да е нарушено правото на защита и участието на въззивника в хода на първоинстанционното производство/.

Следователно направеното възражение за погасяване на вземанията, претендирани от ищеца по давност, във въззивната жалба като недопустимо, не следва да бъде разгледано.

Предвид посоченото, на основание чл.271 ал.1 изр.1 хип.1 от ГПК решението на първоинстанционният съд в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

Разноски

Предвид изхода на делото и въпреки разпоредбата на чл.273 вр. 78 ал.3 от ГПК въззиваемата страна не претендира разноски.

С оглед разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК настоящото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 7796/08.07.2022г. постановено по гр.д. № 18388/2022г. на Софийския районен съд, ГО, 40 състав, в частта, с което са уважени предявените от „СОФИЙСКА ВОДА“АД с ЕИК:130175000 срещу Н. Б. Б. с ЕГН:********** искове по реда на чл.422 от ГПК, както следва:

- с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 1002,42 лв. представляваща незаплатена цена на предоставени ВиК услуги в периода 05.12.2017г. – 06.06.2021г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. Хаджи Димитър, ул. ****, ведно със законната лихва считано от 21.10.2021г. до окончателното й изплащане;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 65,73 лв. представляваща обезщетение за забавено изпълнение на горепосочената главница и за периода 05.01.2018г. 06.06.2021г..; и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 29.10.2021г. по ч.гр.д. № 60407/2021г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 40 състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4