Решение № 883 от 01.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 883 гр. Пловдив, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно гражданско дело № 20245300500803 по описа за 2024 година Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на В. О. З. с ЕГН: **********, с настоящ адрес в *** против решение № 424 от 25.01.2024 година, постановено по гр.д.

№ 8687/2022 г. на Районен съд - Пловдив, II гр. състав, което е отхвърлен предявеният от нея против М. С. Н. с ЕГН: ********** иск за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 10 000 лв. като част от общо дължимите се 25 000 лв., представляващи парично задължение по договор за заем, сключен между страните. Жалбоподателката поддържа, че така постановеното решение е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго такова, с което искът да бъде уважен с присъждане на разноски.

Въззиваемият М. Н. е оспорил въззивната жалба като неоснователна.

Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира заплащане на разноски.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.240 1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Районният съд е отхвърлил предявените искове, като решаващите му мотиви са, че по делото е останало недоказано наличието на договорна връзка между страните, породена от договор за заем.

Според чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Съдът намира, че обжалваното решение е валидно, но е недопустимо.

Предявен е иск по чл.240 от ЗЗД, според който с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Ищцата се позовава на сключен с ответника устен договор за заем, на стойност 25 000 лв.

ПРС е приел, че с исковата си молба ищцата е изложила твърдения за това, че се е намирала в договорни отношения с ответника, породени от устен договор за заем, сключен през 2019 г., по силата на който тя му е дала на заем общо сумата от 25 000 лв., изплатени по банков път на пет вноски от по 5000 лв., на датите 18.11.2019г., 19.11.2019г., 25.11.2019г., 07.01.2020г. - в 13.33 часа и съответно в 23.09 часа, а ответникът се е задължил да и върне тази сума. Страните не уговорили дата, на която сумата да бъде върната, поради което ищцата отправила до ответника писмена покана чрез ЧСИ Р. Р., с рег. № *** на Камарата на ЧСИ за връщане на сумата, която последният получил на 18.06.2021 г. След получаването на поканата ответникът не изпълнил задължението си за връщане на получената в заем сума, поради което ищцата моли за осъждането му да и заплати сумата от 10 000 лв., представляваща част от общо дължимата и се сума от 25 000 лв., представляваща парично задължение пои договор за заем, сключен между страните.

В диспозитива на съдебното решение след формиран извод за неоснователност на иска, съдът е постановил отхвърлянето на предявения от В. О. З. против М. С. Н. иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 10 000 лева, част от общо дължимите 25 000 лева, представляващи парично задължение по договор за заем сключен между страните.

Съдът намира, че с така формулирания диспозитив на решението, с който се формира силата на пресъдено нещо, първоинстанционният съд изобщо не е конкретизирал кои са правопораждащите факти, обосноваващи възникването на задължението на ответника за плащането на исковата сума.

Вземането на ищцата не е индивидуализирано по основание в достатъчна степен, чрез посочване на вида на договора за заем / според твърденията в исковата молба същият е устен/, кога е бил сключен същият / според твърденията в исковата молба през 2019 г./, как са били изплатени парите и на кои дати, пак съобразно твърденията в исковата молба. При това положение не е ясно какъв именно иск е разгледан. За индивидуализацията на предявения иск е необходимо да се конкретизират всички факти, от които 2 произтича вземането, понеже тези обстоятелства представляват основанието на предявения иск и само чрез тяхното отразяване в диспозитива на решението може да се формира сила на пресъдено относно конкретно повдигнатия правен спор.

Ето защо се приема от въззивния съд, че с решението си районният съд не се е произнесъл по предявения иск. Поради изложеното съдът приема решението за недопустимо, поради което същото следва да се обезсили, а делото следва да се върне на друг състав на първостепенния съд за произнасяне по предявения иск.

Предвид обезсилването на решението, въпросът за разноските не следва да се разглежда, а такива следва да се присъдят при решаване на спора по същество.

По тези съображения и на основание чл.270, ал.3 от ГПК, Съдът РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 424 от 25.01.2024 година, постановено по гр.д. № 8687/2022 г. на Районен съд - Пловдив, II гр. състав.

ВРЪЩА делото на друг състав на Районен съд – Пловдив за произнасяне по предявения иск.

Решението е подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3