Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1856 от 30.10.2023, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 1149/2023
Вид
Решение № 1856
Подписан
30.10.2023
Състав
ЛЮБОМИРА КИРИЛОВА НЕСТОРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.105 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.106 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.107 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.112 ал.2 т.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.117 ал.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.118 ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 127 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.160 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.175 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.125 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.125 ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.86 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.86 ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.87 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • Чл.88 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.88 ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.88 ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.88 ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.89 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.89 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.3 ал.2 · Закон за счетоводството

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 1856 гр. Пловдив, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Пловдив, ІII състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА

НЕСТОРОВА при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдия Несторова адм. дело № 1149 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Орак - инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес: ***, представлявано от К.С. – управител, чрез адвокат Н.Г., против Ревизионен акт № Р-16001622003241-091-001 от 09.01.2023 г., издаден от А.А.Д., на длъжност началник сектор, възложил ревизията, и С.С.К., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 128 от 07.04.2023 г. на директор на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /Д „ОДОП“/ - гр. Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите в частта, с която на оспорващия допълнително са начислени лихви за просрочие по ЗДДС в размер на 76 486.76 лв.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че с фактическите и правни установявания по РД, възприет изцяло при постановяване на РА, се застъпва тезата, че при невключване на данъчни фактури за продажби в дневника за продажби на доставчика за периода на издаването им, върху размера на дължимия ДДС следва да се начисляват и, впоследствие, събират лихви. В този смисъл се сочи, че никъде в РД, респ., в РА, не са изложени фактически твърдения, въз основа на начисляването на данъка по процесните фактури, какви плащания (по основание и размер)към бюджета, от страна на „Орак – инженеринг“ ЕООД не са извършени или са забавени, в последния случай – за какъв период, което е особено съществен пропуск, тъй като чл.1 изр. първо от ЗЛВДТДПДВ и чл.175 ал.1 от ДОПК изискват да няма извършено дължимо плащане на публично вземане като елемент от фактическия състав за начисляване и събиране на законна лихва върху това вземане. Като излага подробни доводи в тази насока, жалбоподателят моли съда да отмени РА в оспорената част и претендира разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Г., който поддържа жалбата. Претендира съдебни разноски.

Ответната страна - директорът на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. оспорва жалбата по съображенията, изложени в представената писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си изцяло го е потвърдил.

Така постановеният от директора на дирекция “Обжалване и данъчно -осигурителна практика” - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

Със Заповед за възлагане на ревизия

/ЗВР/ № Р-16001622003241-020-001 от 29.06.2022 г. /л.111, т.1/, издадена от началник сектор при ТД на НАП - Пловдив, е възложена данъчна ревизия на „Орак – инженеринг“ ЕООД, с обхват на задължения: - данък върху доходите на ФЛ – свободни професии, граждански договори и др. за периода от 01.09.2019 г. до 28.02.2021 г.; данък върху добавената стойност за периода 01.12.2016 г. – 31.12.2021 г.; ДОО – осигурители за периода 01.09.2019 г. – 28.02.2021 г.; вноски за зО – за осигурители за периода 01.09.2019 г. – 28.02.2021 г. и за УПФ – за осигурители за периода 01.09.2019 г. – 28.02.2021 г. Срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 30.06.2022 г. по електронен път /л.113, т.1/. Със заповед за изменение на ЗВР № Р-16001622003241-020-002 от 28.09.2022 г. /л.105, т.1/, № Р-16001622003241-020-003/24.10.2022 г. (л.100, т.1) и № Р-16001622003241-020-004/29.11.2022 г. (л.95, т.1), като с последната заповед е разширен и обхватът на ревизията, като са включени допълнително задължения за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, срокът за извършване на ревизията е продължен до 30.11.2022 г.

И тези заповеди са връчени надлежно по електронен път.

В хода на тази административна процедура е съставен

Ревизионен доклад № Р-16001622003241-092-001/14.12.2022 г. (л.54, т.1), срещу който, няма данни да е депозирано възражение от страна на „Орак - инженеринг“ ЕООД, в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК, и въз на който е издаден Ревизионен акт № Р-16001622003241-091-001 от 09.01.2023 г. (л.28, т.1).

По жалба на „Орак - инженеринг“ ЕООД е издадено Решение № 128 от 07.04.2023 г. (л.14, т.1) от директора на дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - Пловдив, при ЦУ на НАП, с което РА е потвърден в частта за допълнително начислени лихви за просрочие по ЗДДС в размер на 76 486.76 лв., а в останалата част, РА е отменен и върнат за издаване на нов ревизионен акт с конкретни указания.

С оглед, делегирането на правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 от ДПОК, по делото са представени: Заповед № РД-09-1979/33.09.2021 год. (л.4, т.1) и Заповед № РД-09-789/13.05.2022 г., двете издадени от директора на ТД на НАП Пловдив.

Представени са също така, сертификати за валиден електронен подпис на длъжностните лица (л.750 – л.753, т.3), изготвили административния акт, както и електронен носител – CD (л.3, т.1), съдържащ цитираните по-горе актове. Изложеното до тук налага да се приеме, че процесното ревизионно производство е възложено от материално компетентен административен орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това, в съответствие с нормата на чл.119 ал.2 във връзка чл.118 ал.2 и чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК, органи на приходната администрация. Не се констатират съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като, изложеното по-горе, налага да се приеме, че ревизионното производство е образувано и съответно, ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от надлежно снабдените с правомощията за това органи по приходите. Както ревизионният доклад, така и ревизионният акт са съставени в предвидената за това форма. От представените по делото доказателства се установява, че ЗВР и ЗИЗВР на ЗВР, ревизионният доклад и ревизионния акт са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи. Отделно от това, всички протоколи от извършени насрещни проверки и искания за представяне на доказателства и писмени обяснения от трети лица, са надлежно оформени по реда на ДОПК и представляват годни доказателствени средства, което, от своя страна, налага извода за спазване на принципите за обективно, служебно и добросъвестно установяване на фактите и обстоятелствата от страна на приходната администрация, които са от значение за установяване задълженията за данъци на дружеството.

Само за сведение следва да се посочи, че дори и да се констатира, че са налице нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, то това обстоятелство, само по себе си, не обуславя незаконосъобразността на ревизионния акт, като краен резултат, тъй като съдът в настоящото производство действа при условията на чл.160 от ДОПК и е задължен да разреши материалноправния спор по същество, с оглед събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства, действайки вместо органа по приходите, като провери наличието на всички материалноправни предпоставки за определяне на задължения по ЗДДС. Предвид на това, дори и при констатиране на процесуални нарушения, допуснати в ревизионното производство, съдът няма правомощието да отмени РА, а следва да приложи материалния закон по отношение на установените по делото факти и да определи конкретния размер на данъчните задължения.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Ревизията по ЗДДС е за периода от 01.12.2016 г. до 31.12.2021 г. При проверка на издадените фактури от ревизираното дружество „Орак – инженеринг“ ЕООЗ е установено, че има издадени фактури към контрагентите: - Министерство на образованието и културата, „Бетелгиус, професионална защита“, „Каменица“ АД, „Валперс консулт“ ЕООД, „Дафне“ ООД и „Алемик“ ЕООД, включени със закъснение в дневника за продажби, респ., в СД по ЗДДС. Т. е. ревизираното дружество е издавало фактури за продажби, които не е отразявало в отчетните регистри – дневници за продажби, респ., СД по ЗДДС, в периода на тяхното издаване, а в последващи данъчни периоди. Същите са представени в табличен вид на л.22-22 от РД (л.664-гръб – л.65, т.1) с данни за периода на издаване, данъчна основа, начислен ДДС, клиент, период, в който са отразявани. Поради по-късното отразяване на издадените документи, са начислени лихви за просрочие от 14-то/15-то число на съответния месец за подаване на СД за периода, в който е следвало да се отрази фактурата, до 14-то/15-то число на съответния месец на подаване на СД за периода, в който е отразена фактурата, като общият размер на начислените лихви е 74 786.76 лв.

За да се аргументират органите по приходите посочили разпоредбата на чл.86 ал.1 от ЗДДС, според която, регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: - 1. Издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. Включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в СД по чл.125 за този данъчен период; 3. Посочи документ по т.1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Посочили са също така, че по силата на чл.86 ал.2 от ЗДДС, данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон з за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.

Предвид изложеното са формирали и крайния си извод, че след като задълженото лице не е включило дължимия данък и не е отразило фактурите в данъчен период на издаването им и в подадената справка-декларация и отчетни регистри по ЗДДС, е нарушило разпоредбата на чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС, поради което дължи лихви за просрочие в посочения размер – 74 486.76 лв.

За да потвърди РА в тази част, решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип, изложил е подробно нормативната уредба, регулираща този вид финансови отношения и е формирал крайния си извод, че в настоящия случай, ревизираното дружество, като не е включило издадените от него фактури за продажби в дневника за продажбите за периода на издаването им, е формирало в намален размер резултат за внасяне за съответния период, който резултат е по-нисък от реалния такъв. Отбелязал е също така, че така дължимият данък по процесните фактури, респ. дължимият реален резултат за внасяне за периода, във формирането на който следва да участват тези фактури, не е внесен в приход на бюджета в законовия срок за подаване на СД.

В хода на съдебното производство са изслушани и приети с възражения от ответната страна основна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи /ССчЕ/, за изготвянето на които вещото лице е използвало всички приложени по делото материали, извършило е посещение на място в счетоводството на дружеството-жалбоподател, където е прегледала СД по ЗДДС за процесните периоди и дневник на с/ка 411 – Клиенти за всяка процесна фактура и дневник на с/ка 4539 ДДС за внасяне за ревизирания период. Като е представило в табличен вид всяка една фактура с номер, дата на издаване ЕИК на контрагент, име на контрагента, основание, данъчна основа, ДДС е период на включване в дневника, експертът е установил, че счетоводните записи в дневник с/ка 411 – Клиенти процесните фактури са осчетоводени в периодите на включването им в дневниците за продажби,у респ. в СД по ЗДДС. Посочва, че за всеки месечен данъчен период от ревизирания период 01.12.2016 г. – 31.12.2021 г. резултатът, като разлика между начисления ДДС и данъчния кредит е ДДС за внасяне. Определеният данък за внасяне е разчитан с бюджета в срок с редки минимални забавяния.