Решение № 2625 от 24.11.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2625 гр. Бургас, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20242120101672 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на С. Р. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. ***, действаща чрез пълномощник адв. М. М. – ПАК, със съдебен адрес гр. П., бул. *** срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 131576434 със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7”, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46 , представлявано от Г. Т. Т. и А. В. М. и срещу „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690 със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 7”, бул.

„Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46 , представлявано от П. Б. Д. - управител, с която се иска прогласяване за нищожен Договор за паричен заем № *** от 26.04.2022 г., сключен с ответното дружество на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл. 4 от Договор за паричен заем № *** от 26.04.2022 г. е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, чл. 143, 1 ал.

1 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП. Иска се и прогласяване за нищожен сключеният между ищцата и „Файненншъл България“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство № ***/ 26.04.2022 г.

Ищцата С. А. твърди, че е сключила с ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД, договор за паричен заем № *** от 26.04.2022 г., по силата на който ответникът е следвало да предостави заемни средства в размер на 2000 лева на ищцата, а последната се задължила да върне паричната сума, заедно с възнаградителна лихва. Съгласно чл. 4 от договора, страните се съгласили договорът за заем да бъде обезпечен с гарант – две физически лица поръчители или банкова гаранция в полза на дружеството, отпуснало кредита. На 26.04.2022 г. бил сключен и договор за предоставяне на гаранция № ***, по 1 силата на който „Файненшъл България“ ЕООД поело задължение да обезпечи задълженията по договора за кредит. Ищцата на свой ред поела задължение да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 1047.90 лева, която била разсрочена за плащане заедно с месечните вноски по кредита. Сумата била дължима на „Файненшъл България“ ЕООД, но предварително събирана от „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Твърди се, че неправилно възнаграждението за гаранта не било включено в изчисляване на ГПР, поради което договорът за кредит се явявал нищожен. Предявява се установителен иск, за признаване договора за поръчителство за нищожен, поради противоречие с добрите нрави, тъй като възнаграждението е допълнителна сума, от повече от ½ от размера на отпуснатия кредит, с предварително избран поръчител от кредитора, без насрещна престация. Договорът се оспорва и поради заобикаляне на закона – чл.19, ал.4 ЗПК, защото възнаграждението е следвало да влезе в ГПР, като общ разход за потребителя по договора за кредит, включително и защото кредиторът е едноличен собственик на капитала на поръчителя, поради което ще получи печалба от полученото възнаграждение. Договорът се оспорва и като недействителен, на основание чл. 143, ал. 1ЗЗП и чл. 146 ЗЗП. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК са постъпили отговори на исковата молба от „Изи Асет Мениджмънт“ АД и от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

Ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в срока за отговор, оспорва иска, като счита, че добрите нрави не са накърнени, налице е еквивалентност на престацията, като възнаграждението е определено след преценка на риска Договорът за паричен заем е действителен, клаузите му отговарят на изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7 – 12 и т.

20 и ал.2 на ЗПК. Признава факта, че възнаграждението за поръчител действително не е включено при формиране на уговорения в договора ГПР от 41.71 %, но излага подробни съображения, че същото не следва да е част от ГПР. Навежда твърдения, че ГПР, посочен в Договора за заем е изцяло съобразен с императивните разпоредби на ЗПК и е изчислен на база на формулата, посочена в Приложение 1 към ЗПК. Твърди, че Договорът за предоставяне на гаранция е сключен, поради възлагане от ищеца, като дружеството осигурява услугата срещу възнаграждение. Заемополучателят е имал възможност да избира между три вида обезпечение, което да представи и той е избрал да обезпечи задължението си по договора за заем със сключване на договор за поръчителство с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, Възнаграждението по Договора за поръчителство не представлява разход за допълнителна услуга, който трябва да се включи в ГПР, тъй като сключването на такъв договор с дружеството – гарант не е задължително условие за получаване на кредита.

Оспорва се твърдението за заобикаляне на закона, както и твърдението за нарушения на ЗЗП. Останалите твърдения се оспорват с довод за неотносимост, тъй като ответникът не е страна по договора за кредит. Моли съда до отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Претендира разноски.

Ответното дружество „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в срока за отговор, оспорва иска, като процесуално недопустим, тъй като „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД не е пасивно процесуално легитимирана страна. Твърди, че задълженията по процесните договори са прехвърлени изцяло, с всички привилегии и обезпечения, по силата на Договор 2 за цесия на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД при условията на чл. 99 от ЗЗД. Ако ищецът не е уведомен за извършената цесия, то с получаването на настоящия отговор, следвало да се счита, че той е уведомен за това, че „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД е кредитор на вземането по Договор № ***. „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД намира процесния договор за действителен, като излага аргументи в тази насока. Счита, че сключената сделка е по искане на ищеца, същата е действителна, а за търговеца се явява сключена по занятие срещу договореното възнаграждение. Оспорва към процесния договор да е приложим ЗПК. Поддържа, че дължимото му възнаграждение не следва да се включва в ГПР по договора за кредит. Моли съда до отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Претендира разноски.

В съдебно заседание, ищцата не се явява и не се представлява. Депозира нарочна молба чрез своя пълномощник - адв. М., който заявява, че поддържа исковата молба, като пледира за уважаването й. Излага подробни доводи в подкрепа основателността на иска.

Цитира съдебна практика.

В съдебно заседание, ответниците не изпращат процесуални представители.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.26, ал.1, пр.2, вр. чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, вр. с чл.22 от ЗПК; чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП; чл.26, ал.1, пр.2, във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП;

В тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно сключването на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство със соченото в исковата молба съдържание, които противоречат на императивни норми на закона и на добрите нрави.

В тежест на ответниците е да докажат наличието на действителни договори, отговарящи на изискванията на закона и на добрите нрави

Няма спор между страните , че между С. Р. Х. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № *** от 26.04.2022г., както и между С. Р. Х. и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция № *** от 26.04.2022г.

От приетия Договор за паричен заем № *** от 26.04.2022г., сключен между С. Р. Х. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД се установява, че страните са се уговорили за отпускане на потребителски кредит в размер на 2000 лева със срок от 30 седмици, платими на 15 вноски с краен срок на погасяване 22.11.2022г., при фиксиран лихвен процент от 35 %, приложим на годишна основа към сумата на усвоения кредит и годишен процент на разходите от 41,18 %.

В чл. 4 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на настоящия договор да предостави на заемодателя едно от следните 3 обезпечения: 1. Две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над 1000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; поръчителят подписва договор за поръчителство. 2. Банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор. 3. Одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.

От приетия Договор за предоставяне на гаранция № *** от 26.04.2022г. сключен между С. Р. Х. и „Файненшъл България“ ЕООД се установява следното: съгласно чл. 1, ал. 1 от договора, потребителят възлага, а гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, в това число главница, възнаградителна лихва, законна лихва за забава, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, потребителят дължи на гаранта възнаграждение в размер на 1047, 90 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка по 69, 86 лева, с посочени падежни дати. Следователно между страните са налице правоотношения по договор за потребителски кредит, сключен между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както и за поръчителство, сключен между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД, поради което съдът следва да се произнесе по релевираните от ищеца основания за нищожност.

С оглед свързаността на правоотношенията, същите следва да бъдат разглеждани заедно. В тази насока съдът намира следното. Уреденият в чл. 138 и сл. от ЗЗД договор за поръчителство представлява съглашение за учредяване на обезпечение, поради което има акцесорен характер спрямо правоотношението, за вземанията по което се поема поръчителството, но въпреки товапредставлява самостоятелно съглашение, чиято правна валидност следва да се преценява 4 отделно. Макар законът да го урежда като едностранен безвъзмезден договор, няма правна пречка в рамките на свободата на договаряне, поръчителството да бъде уговорено като двустранно възмездно правоотношение. Съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 1 ЗЗД поръчителство може да съществува само за действително задължение и щом договорът, за който се поръчителства /в случая договор за потребителски кредит/ е недействителен, то същият не може да породи действително задължение, за което да носи отговорност поръчителят. Доколкото се касае за отделна правна сделка, недействителността на договора за потребителски кредит сама по себе си не води автоматично до недействителност и на договора за поръчителство, но поръчителят не би могъл да отговаря за изпълнение на несъществуващо задължение, основано на нищожно правоотношение. Различно, обаче, е положението в случаите, в които договорът за поръчителство само формално представлява отделна гаранционна сделка, а в 4 действителност се явява част от кредитното правоотношение. В тези случаи поръчителство не съществува, а целта на сделката е да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал.