Решение № 306 от 17.06.2024, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. Габрово, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диян Д. Атанасов при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело № 20234210101850 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от В. П. М. от гр. Габрово, с пълномощник адвокат Г. Н., против «Агенция за събиране на вземания» ЕАД гр. Габрово.

Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищецът е длъжник на ответника по договор за паричен заем 2615236 от 05.08.2016 г., със страни - заемател В. П. М. и заемодател „Изи Aceт Мениджмънт" АД, прехвърлен с Приложение № 1/01.03.2017 г. кьм Договор за цесия от 16.11.2010 г. от „Изи Асет Мениджмънт" АД към ”Агенция за събиране на вземания" ЕАД.

Това обстоятелство било установено от ищеца след проверка в Централния кредитен регистър на БНБ за наличие на текущи кредити, като по посочения договор ответникът е подавал информация в качеството си на отчетна единица и по който ищецът е отбелязан като длъжник. Ищецът бил вписан в регистъра като неизряден платец и по задължение в полза на ответника. Отделно от горното, ответникът регулярно изпращал на ищеца съобщения през приложението Viber за това. че има непогасени задължения кьм него.

При осъществен контакт с ответника ищецът направил опит да се снабди с копия на документите, установяващи посоченото по-горе вземане, както и на документите, от които ответникът черпи права, но това му било отказано.

Ищецът смята, че няма никакви задължения към ответника, включително и на 1 посоченото по-горе основание. Евентуално, ако съществува такова задължение, то не е било надлежно прехвърлено на ответника и ако има такъв договор за цесия, той няма действие спрямо него поради ненадлежно уведомяване от цедента на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Евентуално заявява, че процесното вземане е погасено по давност, като счита, че тази давност е започнала да тече от 05.08.2016 г., доколкото се твърди, че тогава е възникнало основанието по Договор за паричен заем 2615236 / 05.08.2016 г. с кредитор „Изи Асет Мениджмънт" АД.

На самостоятелно основание ищецът твърди, че ако действително съществува договор за паричен заем 2615236/05.08.2016 г. със заемател В. П. М., то ищецът е извършил плащане на цялото задължение към „Изи Асет Мениджмънт" АД.

Нито праводателя „Изи Асет Мениджмънт" АД, а в последствие „Агенция за събиране на вземания" ЕАД не са изпълнили задължението си да уведомят на осн. чл.

99, ал. 4 от ЗЗД длъжника В. М., поради което и само на това основание той счита, че не дължи процесната сума на ответника.

Очевидно от месец август 2016 г. до настоящият момент е изтекъл период, подълм от 5 години, какъвто е срокът на общата погасителна давност. В тази връзка това вземане е погасено изцяло.

Затова ищецът твърди, че са налице предпоставките на чл. 124 ал. 1 от ГПК вр. чл.

110 и чл. 111 от ЗЗД, поради което моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата в размер на 868,23 лв., придобита от ответника чрез цесия, обективирана в Приложение № 1/01.03.2017 г. към Договор за цесия oт 16.11.2010 г. от „Изи Асет Мениджмънт" АД към „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по Договор за паричен заем 2615236 / 05.08.2016 г. със заемател В. П. М. и заемодател „Изи Асет Мениджмънт" АД.

Претендират възнаграждение. се и направените по делото разноски, вкл. адвокатско

В с.з. ищецът не се явява и не изпраща представител.

В законоустановения срок ответникът е представил писмен отговор, в който изразява следното становище:

На 05.08.2016 г. между ищеца В. П. М., в качеството му на кредитополучател и „Изи Асет Мениджмънт" АД, с ЕИК 131576434, в качеството му на кредитор, е сключен Договор за паричен заем № 2615236. Въз основа на цитирания договор за кредит на кредитополучателя е предоставена заемна сума със следните параметри: главница в размер на 400 лв., годишен процент на разходите: 47.40 %; фиксиран годишен лихвен процент: 40 %, брой ежеседмични вноски: 8, дата на първа вноска 13.08.2016 г.

По силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 2

16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК 148062016, в качеството си на цедент и „Агенция за събиране на вземания"' ЕАД (универсален правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД), в качеството си на цесионер, кредитът индивидуализиран в Приложение № I от 01.03.2017 г., е прехвърлен в собственост на ответното дружество, ведно с всички привилегии, обезпечения и лихви.

Ответникът счита предявеното от ищеца твърдение по отношение на несъществуването на облигационна връзка между ищеца и дружеството - кредитодател за неоснователно, за което прилага съответните доказателства. По отношение на твърдението, че В. М. бил изплатил задължението, ответникът намира същото за изцяло недоказано и неоснователно. По отношение на иска, отнасящ се до института на давността, намира същия за процесуално допустим и основателен. Заявява, че признава иска, предявен по отношение на погасяването на задължението по давност.

Моли, на осн. чл. 78, ал. 2 от ГПК, да възложи разноските в тежест на ищеца.

Счита, че ответникът не е дал повод за завеждането на делото, като е предприемал действия по принудително събиране на вземането, а също така признава иска. В този смисъл моли съда да вземе предвид и съдебната практика утвърдена от ВКС и съдилищата в страната. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност. Не е без значение и обстоятелството, че кредиторът има установена практика за процедиране при направено извънсъдебно възражение за давност, още повече ако по силата на задължителни за него правила той е длъжен, и прилага адекватна процедура в подобна ситуация.

Допълнително съгласно чл. 120 от Закона за задълженията и договорите, давността не се прилага служебно. Нужно е винаги възражение или волеизявление на длъжника за изтекла в негова полза погасителна давност. Ищецът е имал възможност да уведоми ответното дружество, че смята задължението за погасено по давност, в който случай то би направило проверка и признае искането му за заличаване на дълга като изтекъл по давност за основателно. Вместо това ищецът решава да заведе съдебен иск срещу Дружеството с ясната цел да натовари ответника с допълнителни съдебни разходи. Ответникът смята, че ищеца е злоупотребил с правото си на иск, като не се е опитал да уреди отношенията си с Дружеството извънсъдебно, когато такава възможност е съществувала и затова моли съда да възложи разноските в настоящото производство в тежест на ищеца.

В с.з. не се явява представител на ищеца. Пълномощникът му, юрк. А. П., представя писмено становище, в което поддържа представения отговор.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото 3 писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл. 235 ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният отрицателен установителен иск е допустим, тъй като в исковата молба се излагат твърдения за предприети от ответника действия за събиране на вземане, за което ищецът е задължено лице, а същият го оспорва, поради което между страните е налице извънсъдебен спор за дължимостта на процесните суми. Всяко право, което може да бъде заявено с възражение, може да бъде предявено с иск (решение № 76 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 391/2012 г., IV г. о., ГК), а редът, по който длъжникът се защитава, зависи от неговия собствен избор. По аргумент от мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС, диспозитивното начало в гражданския процес се проявява в това, че участникът в правен спор сам определя кога, доколко и какъв обем защита да търси. Правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. В този смисъл длъжникът по едно вземане не е длъжен да чака същото да бъде предявено по съдебен ред чрез осъдителен иск или по реда на заповедното производство, за да реализира своята защита. Не съществува законова пречка длъжникът да поеме инициативата в процеса, като предяви отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК, позовавайки се на изтеклия давностен срок по отношение на вземането, като по този начин препятства възможността на ищеца да го претендира в бъдеще. Поради изложеното и с оглед въведените твърдения в исковата молба съдът счита, че предявеният иск е допустим, като ищецът е активно легитимирана страна по същия, а ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по него.

Твърдението за несъществуването на правното задължение е по същество твърдение за неосъществяване на правопораждащ го факт, което по естеството си е отрицателен факт от действителността, за установяването на който е достатъчно релевираното твърдение от страната, която се позовава на него. В този смисъл, в съответствие с общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест, ответната страна по иска следва да докаже правопораждащия вземането факт - съществуването на облигационно отношение по горепосочения договор, от които е възникнало задължение за заплащане на спорната сума.

Ответникът признава, че не е носител на това вземане, тъй като дори същото да е възникнало, то е погасено по давност. С отговора на исковата молба същият е представил сключения между „Изи Асет Мениджмънт" АД гр. София /заемодател/ и ищеца В. П. М. /заемател/ договор за паричен заем №2615236 от 05.08.2016 г., рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ oт 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД гр. София и „Агенция за събиране на вземания" ООД, чийто правоприемник е дружеството-ответник, потвърждение за сключена цесия на осн. чл. 99 ал. 3 от ЗЗД и извлечение от приложение № 1/01.03.2017 г., от които безспорно се установява, че вземанията на „Изи Асет Мениджмънт" АД по горепосочения договор за паричен заем са прехвърлени на ответника. Представено е 4 уведомително писмо от 02.03.2017 г. от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД до ищеца, с което същият е уведомен за извършената цесия.

От ищеца е представена справка за задълженията по договора към 18.08.2023 г., изд. от представител на ответника, от която е видно, че към датата на издаването й общият размер на дължимата сума възлиза на 868,23 лв. Ответникът е представил справка, актуална към 22.01.2024 г., съгласно която размерът на задължението е 891,33 лв.

Съгласно чл. 2, т. 5 на процесния договор за паричен заем, падежът на последната погасителна вноска е 01.10.2016 г., т.е. от тази дата вземането по договора е изцяло изискуемо, съгласно чл. 114 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, вземането се погасява с изтичане на петгодишна давност, която е изтекла към момента на предявяване на иска – 28.11.2023 г., като не се твърди и не се представят доказателства за спиране или прекъсване на давностния срок. При това положение предявеният отрицателен установителен иск се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.

Спорен е въпроса как следва да се разпредели отговорността за разноските по делото, като ищецът претендира те да бъдат присъдени в негова полза, а ответникът счита, че извънсъдебната покана до ищеца да заплати доброволно задължението си не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Съдебната практика приема, че страната, която претендира извънсъдебно дори несъществуващо вземане не дава повод за предявяване на иск за несъществуване на претендираното вземане, а също така, че отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност – така Определение № 420 от 16.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3300/2018 г., III г.о., Определение № 709 от 28.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 592/2018 г., III г.о., Определение № 474 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г. о., ГК, Определение № 95 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г.о. Същото разрешение се дава и в определение № 1379/1.06.2023 г на ВКС по ч. гр. д. № 1965/2023 г, IV ГО, ГК, като се приема, че че ответникът не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда и не е дал друг повод за предявяване на иска.

Разпечатката съдържа 36 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cb5cf394-9180-48f3-8802-28c2ca3877d4