Решение № 2179 от 26.10.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2179 гр. Бургас, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20222120104348 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявен от К. С. Й. срещу С. К. Й., иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15000 лева, представляваща заета сума по сключен между страните в устна форма договор за заем от *** г. , на основание чл. 79 ал. 1 предл. 1, във връзка с чл. 240 ал. 4 от ЗЗД.

В исковата молба и уточнителни молби от 20.07.2022 г., 02.08.2022 г., 22.08.2022 г. и 01.11.2022 г. се твърди, че ищецът и неговата съпруга са прехвърлили на Ц.Ц. правото на собственост върху притежавани в режим на СИО недвижими имоти чрез договор за покупко-продажба, материализиран Нотариален акт № *** г. по нот.д. № ** г. на нотариус рег. № * с РД РС – Девня. Сочи се, че на същата дата – *** г., страните по договора за покупко-продажба, заедно с ответника – син на ищеца и съпругата му, устно са се уговорили продажната цена в размер от 30000 лева да бъде преведена по банков път на ответника по делото, който се е задължил към ищеца в шест месечен срок, считано от сключване на договора за покупко-продажба да му върне заетата сума от 15000 лева, представляваща половината от продажната цена.

Направено е искане за уважаване на предявения иск.

Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск.

Твърди се, че в период от около петнадесет години ответникът е предоставял издръжка на баща си в общ размер, които многократно надвишава претендираната от ищеца сума, винаги с уговорка, че всички разходи, които ответникът прави за обезпечаване на нормалния живот на ищеца ще му бъдат възстановени от продажбата на наследствени имоти в гр. Средец или гр. Суворово. Излага се, че претендираните от ищеца пари, по нареждане на последния са 1 преведени от купувача по договор за покупко-продажба, материализиран Нотариален акт № *** г. по нот.д. № ** г. на нотариус рег. № * с РД РС – Девня в полза на ответника именно в изпълнение на описаните задължения. Примерно са изброени разходи, които ответникът е правил в полза на ищеца: плащане на задължение към физическо лице в размер от 1500 лева, заплащане на дружество за осъществен сондаж в размер от 3000 лева, подобрения направени в къщата, в която ищецът живее в м.Батака на стойност 4000 лева, поставяне в същата къща на соларни панели на стойност 5000 лева, разноски по събаряне на къщата в м.Батака и изнасяне на отпадъците на стойност 4000 лева, заплатени 5000 лева за преустройство на постройка в гр. Средец, заплатена стойност на електроенергия ползвана от ищеца на обща стойност от 900 лева, заплащане на здравни осигуровки на ищеца в размер от 1000 лева, заплащане на погребение на майката на ищеца в размер от 900 лева.

Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа исковата молба.

В съдебно заседание, чрез особения си представител, ответникът поддържа подадения отговор на исковата молба.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Представен като писмено доказателство по делото е Нотариален акт № *** г. по нот. д. № ** г. на нотариус с рег. № * на НК с РД РС – Бургас, от който се установява, че С.Й. и К. С. Й. са прехвърлили на Ц.Ц. правото на собственост върху притежаваните от тях в условията на СИО идеални части от недвижими имоти, находящи се в гр. Суворово за сумата от 10000 лева.

По делото е представено копие от вносна бележка, от което се установява, че на *** г. Ц.Ц. е превел в полза на С. К. Й. сумата от 30000 лева с основание за плащане „Закупуване на имот в гр. Суворово“.

В съдебното заседание от 31.01.2023 г. е разпитан свидетелят Ц.Ц. /купувач на имотите в гр. Суворово/, от показанията на който се установява, че уговорената между страните продажна цена на имотите в гр. Суворово е била 30000 лева. Установява се, че в деня на сделката свидетелят, ищеца, съпругата му С.Й., ответника и съпругата му били заедно в лек автомобил и С.Й. заявила на свидетеля да преведе сумата по сметка на ответника. Никой от присъстващите, включително ищецът не възразил сумата от 30000 лева да бъде преведена по сметка на ответника, при което свидетелят останал с впечатление, че продавачите и синът им имат някаква предварителна уговорка по този въпрос, която не е известна на свидетеля.

В съдебното заседание от 31.01.2023 г. е разпитан свидетелят Л.Л. /съсед на ищеца/, от показанията на който се установява, че по данни от ищеца, свидетелят знае, че сумата от 30000 лева от продажбата на имотите в гр. Суворово са преведени на сина и на съпругата на ищеца с уговорка ответникът веднага да предаде половината от сумата на ищеца.

В съдебното заседание от 31.01.2023 г. са разпитани свидетелките Д.Ж. /фактическа съжителка на ответника/ и С.Т. /дъщеря на ищеца и сестра на ответника/, от чийто показания се установява, че родителите на ответника са разделени от около 22 години, като след като ищецът е напуснал семейното жилище е живял на множество места, при което ответникът е закупил имот в гр. Б. и е построил и обзавел място за живеене за ищеца.

Установява се, че след като ищецът е спрял да си плаща тока, ответникът е сложил соларни панели в постройката. През цялото време след раздялата между ищеца и съпругата му ответникът му е носил храна, плащал е негови разходи и задължения, както и погребението на майка му, което струвало около 1000 лева. При всички разходи уговорката между страните по делото е била ответникът да заплати разходите и да погаси задълженията на ищеца, а същият в по-късен момент ще възстанови платените от ответника парични суми.

2

От показанията се установява, че ответникът многократно е поставял пред ищеца въпроса за връщането на всички пари, с които ответникът е заемал на ищеца, при което последният е заявил, че след продажбата на имотите в гр. Суворово заетите през годините суми ще бъдат възстановени на ответника. Установява се, че седмица преди продажбата на имотите в гр.

Суворово е направена уговорка с купувача за имотите да се заплатят 10000 лева, а за покъщнината – 20000 лева. В деня на продажбата присъствали свидетелката, ответникът, Ц.Ц., С.Й. и ищецът, когато ответникът отново повдигнал въпроса за парите, които ищецът му дължи за всички ремонти и погасяване на задължения, които ответникът е правил в полза на ищеца, при което последният се съгласил парите от продажбата да се преведат в полза на ответника за погасяване на всички задължения, натрупани през годините, които ищецът има към ответника.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са искове по чл. 79 ал. 1 предл. 1, във връзка с чл. 240 ал. 4 от ЗЗД.

За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва да установи в процеса в условията на пълно и главно доказване валидна облигационна връзка между страните породена от сключен между тях договор за заем на пари от *** г. съдържащ твърдяните в исковата молба уговорки, включително, че страните по договора за покупко-продажба, заедно с ответника – син на ищеца и съпругата му, устно са се уговорили продажната цена в размер от 30000 лева да бъде преведена по банков път на ответника по делото, който се е задължил към ищеца в шест месечен срок, считано от сключване на договора за покупкопродажба да му върне заетата сума от 15000 лева, представляваща половината от продажната цена, както и изпълнение на собствените си задължения по договора, тоест, че е предал на ответника заетата сума, в твъряните размери, като е възложил на купувача по договор за покупко-продажба, материализиран Нотариален акт № *** г. по нот.д. № ** г. на нотариус рег. № * с РД РС – Девня да заплати продажната цена, като директно я преведе на ответника. В тежест на ответникът е да докаже точно изпълнение на задълженията си по сключения договор или направените правоизключващи и правопогасяващи възражения, включително всеки от извършените разходи в твърдяните размери и точните дати, на които са извършени, както и уговорката между страните по делото, всеки от тези разходи да бъде възстановен от ищеца на ответника след продажбата на имотите в гр. Суворово.

По делото не е спорно, а и от представените с исковата молба Нотариален акт № *** г. по нот. д. № ** г. на нотариус с рег. № * на НК с РД РС – Бургас и копие от вносна бележка се установи, че С.Й. и К. С. Й. са прехвърлили на Ц.Ц. правото на собственост върху притежаваните от тях, в условията на СИО, идеални части от недвижими имоти, находящи се в гр. Суворово за сумата от 10000 лева, като на *** г. Ц.Ц. е превел в полза на С. К. Й. сумата от 30000 лева с основание за плащане „Закупуване на имот в гр. Суворово“.

В случая, спорен между страните по делото е видът на основанието за превода на продажната цена в полза на трето за договор за покупко-продажба лице – ответникът по делото – дали половината от сумата от 30000 лева представлява заем от ищеца в полза на ответника или представлява погасяване на задължения на ищеца към ответника.

От показанията на разпитаните по инициатива на ответника свидетели Д.Ж.

/фактическа съжителка на ответника/ и С.Т. /дъщеря на ищеца и сестра на ответника/ се установи, че в течение на двадесет и две годни, след раздялата на ищеца със съпругата му, ответникът по делото е правил множество разходи в полза на ищеца, като е заплащал негови парични задължения за осигуровки, построил е жилище където същият да живее, погасявал е негови битови задължения, както и такива за разходи за погребение на неговата майка и прочее. Макар да не се установява точният брой, дати и размери на паричните суми предоставени от ответника за погасяване на задължения на ищеца, от показанията на свидетелите се установи, че нееднократно страните са се уговаряли ответникът да заплати разходите и да погаси задълженията на ищеца, а същият в по-късен момент да възстанови платените от ответника парични суми. Установи се и че страните са постигнали уговорка 3 натрупаните през годините задължения на ищеца към ответника да бъдат погасени с парите от продажбата на имотите, които ищецът притежава в гр. Суворово. От показанията се установи и че седмица преди продажбата на имотите в гр. Суворово е направена уговорка с купувача за имотите да се заплатят 10000 лева, а за покъщнината – 20000 лева. В деня на продажбата присъствали свидетелката, ответникът, Ц.Ц., С.Й. и ищецът, когато ответникът отново повдигнал въпроса за парите, които ищецът му дължи за всички ремонти и погасяване на задължения, които ответникът е правил в полза на ищеца, при което последният се съгласил парите от продажбата да се преведат в полза на ответника за погасяване на всички задължения, натрупани през годините, които ищецът има към ответника. Като взе предвид възможността заинтересованост на свидетелите, съдът дава вяра на депозираните от същите показания, доколкото същите са основани на непосредствени впечатления и са безпротиворечиви по между си. От показанията на свидетелите се установява по несъмнен начин наличието между страните по делото, на уговорка натрупаните от ищеца към ответника парични задължения да се считат изцяло погасени с превеждане на сумата, полагаща се на ищеца, от продажбата на имотите в гр.

Суворово.

По изложените съображения, съдът приема, че полагаемата се на ищеца половина от превода на сумата от 30000 лева от купувача по договора за покупко-продажба в полза на ответника по делото е осъществен за погасяване на задълженията, които ищецът е натрупал в период на около двадесет и две години към ответника.