Решение № 33 от 22.02.2021, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Смолян , 22.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Росица Н. Кокудева

Петранка Р. Прахова

Зоя С. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20215400500003 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от адвокат Р.Д., пълномощник на Й.М.Б., ЕГН **********. адрес: гр. Ч. срещу решение № 10026/11.09.2020 г. по гр.д. 50/2020 г. на районен съд Ч., с което му е отхвърлен иска по чл.45 ЗЗД като неоснователен и недоказан.Счита ,че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства.Твърди ,че по делото се установява че именно ответника Д.К. е извършил действия по разпространяване на неверни и позорящи го твърдения, уронващи честта и достойнството му. Твърди ,че в качеството си на председател на кооперацията, той е направил предложение пред Управителния съвет на кооперация ВПК „Н.“ да бъде изключен Й.Б. като член-кооператор поради „заплахи на УС, обиди“ /вж. Протокол № 17 от 25.02.2020 г. на УС/. Намира ,че е неправилен извода на съда, че Д.К. не е инициирал изключването му, а само е докладвал решенията на УС. Всъщност първите действия по разпространяване на невярните твърдения твърди ,че започват още от заседанието на Управителния съвет, от чието име ответникът действа по-късно . Твърди че в поканата за свикване на Общото събрание, ръководният орган не конкретизира нито членовете, предложени за изключване, нито основанията. Едва на проведеното 95-то Общо отчетно събрание на 07.03.2020 г., отново Председателят на кооперацията конкретно 1 изброява членовете и причините за изключване. Съдът е приел, че показанията на св. К. противоречат на протокола, макар че нейните впечатления са непосредствено от случилото се в залата на общото събрание, докато протоколът е изготвен дни по-късно, така че формално да са отразени изискуемите от закона процедурни действия. Счита ,че на самото събрание не са изложени никакви подробности кога и как са били заплашвани членовете на Управителния съвет, никой от тях не излага конкретни събития или застрашаващи ръководните членове действия. От протокола на проведеното на 07.03.2020 г. Общи събрание,намира ,че се вижда, че на Общото събрание е отредена функцията да „утвърждава“ решенията на Управителния съвет относно приемането и изключването на член- кооператорите. Твърди ,че всички активни действия по предлагането за изключването на Й.Б.,посочване на основанието „заплахи и обиди“, както пред управителния съвет, така и пред общото събрание на кооперацията са извършени от ответника.Твърди ,че в решението си първоинстанционният съд набляга на обстоятелството, че Д.К. действа като управляващ орган или като председател на такъв орган, поради което, той лично не носел отговорност за разпространението опозоряващите твърдения и заведеният иск бил срешу него в лично качество.

Счита ,че изявлението на Председателя на кооперацията е ключов момент в механизма на разпространение на клеветата и именно то е предизвикало интерес у присъстващите и у други жители на Ч.. Всъщност длъжността на Председател засилва влиянието, което неговото изказване би имало сред останалите членове на коопрацията и лицата, свързани с бизнес-отношения с ищеца. Обстоятелството, дали претенцията срещу Д.К. е насочена в качеството му на Председател на кооперацията или в лично качество счита ,че е ирелевантна за спора.Възразява относно извода на съда, че има действителна заплаха, отправена към член на Управителния съвет . Твърди ,че цитираната реплика - „Какъв си ти-днес те има, утре те няма“ е била изказана само и единствено по повод председателската длъжност, която К. заема, а с членовете на действащия управителен съвет, избрани през 2018 г. твърди ,че ищецът никога не се е срещал, така че не е могъл да отправи към тях каквито и да било обиди и заплахи. Свидетелските показания и на св. М. и на Д. твърди,че са се отнасяли за събития, случили се преди март 2018 г., когато членове на управителния и контролния съвет са вече други лица, а със сегашните членове на Управителния и Контролния съвет г-н Б. не се е виждал и срещал по никакви поводи.Счита ,че г-н К. се позовава на несъществуващи заплахи, за да поиска изключването на Й.Б. като член-кооператор.Намира ,че е налице противоправно поведение, изразяващо се в изказване на публично твърдение, че Й.Б. е заплашвал и отправял закани към членовете на ръководството на кооперацията. Разпространението на това твърдение счита ,че накърнява доброто му име в обществото и се явява противоправно поведение - елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане.Твърди ,че като последица от действията на ответника са накърнени честта и достойнството му, влошило се и здравословното му състояние- повишено кръвно налягане и безсъние.Поради това моли съда да отмени решението, постановено от районен съд- гр. Ч. и уважи предявения 2 иск за неимуществени вреди, както и да му присъди и направените съдебноделоводни разноски и адвокатски хонорар.

В законният срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Д.Ж К. от гр.Ч. чрез адв. А.В. С.,който намира ,че същата е неоснователна и следва да бъде потвърдено обжалваното решение като законосъобразно и обосновано постановено.Твърди ,че не е спорно между страните в настоящото производство, че доверителят му е председател на ВПК „Н.“, а жалбоподателят е член-кооператор в кооперацията. Твърди ,че не е спорно, че на 07.03.2020 г. в гр. Ч., в конферентна зала /втори етаж на „Универмаг“/, се е провело 95-то Общо събрание на ВПК „Н.“.От представените от доверителя му доказателства счита ,че се установява, че на проведено на 25.02.2020 г. събрание на УС на ВПК „Н.“ е взето единодушно решение да бъде предложено на ОС на кооперацията ищецът да бъде изключен поради нарушение на устава на кооперацията. Счита ,че нарушението се изразява в отправяне на заплахи към членовете на УС на кооперацията, както и в представителство на лице, което е предявило претенции по съдебен ред срещу кооперацията.Счита ,че от разпитаните в хода на производството свидетели се установява , че жалбоподателят е искал да закупи недвижими имоти на кооперацията чрез търговец, който действа от името на съпругата му. През 2016 г. кооперацията е взела решение да продаде имотите, наети от съпругата му, но без да се посочва на кое лице и за каква сума. Основанието за продажбата е било тежкото финансово състояние на кооперацията. След като положението на кооперацията се подобрява УС е решил, че имотите не следва да се продават и то на цена, която считат, че не съответства на реалната стойност на имотите. Твърди ,че във връзка с нежеланието на кооперацията да продава активи, жалбоподателят е започнал да проявява агресивно поведение спрямо членовете на УС. Започнал да нахлува на заседания на УС, като по думите на свидетелката Д. влезнал в помещението с трясък и „още от вратата“ започнал вербална агресия към председателя на кооперацията и към членовете на УС. През 2018 г. се е провело събрание на УС на кооперацията.

Твърди ,че в един момент свидетелят К. се е обадила на жалбоподателя.

Господин Б. е влязъл в помещението, в което се е провеждало събранието, стоял е прав, ръкомахал е. Твърди ,че с доста висок тон е заявил на членовете на УС: „****”. На председателя на кооперацията е заявил: „*** Кой си ти? ”.

Твърди ,че Г.С. член на УС му казал да седне и да се успокои. Б. се обърнал към него и му казал: „Кой си ти? Ти един к* през живота си не си построил".

Свидетелят М. заявява , че е попитал какво прави Б. на събранието след като не е член нито на Контролния съвет, нито на Управителния съвет. Със свидетеля М. са започнали да си разменят думи, а след това с г-н С.. След това ответникът е заявил , че въпросът на Б. не се обсъжда, а жалбоподателят се отправил към доверителя му като казал: „Ти запомни от мен, че в скоро време ще те ликвидирам теб”. Тръгнал си и тряснал вратата след себе си.Твърди ,че след многобройни прояви на агресия от жалбоподателя и неуважение към членовете на УС в един момент, когато той се е появявал на заседанието му, то е било прекъсвано и всички членове са напускали помещението. Твърди ,че свидетелката Д. посочва, че един от случаите , 3 когато жалбоподателят се е появявал на заседанията на УС и членовете напуснали помещението, тя се обърнала назад и видяла, че главният счетоводител Д. която трябвало да заключи сградата, в която се помещава кооперацията, а е и водела и протоколите на събранието, я е нямало. Тогава се уплашила и се върнала, защото Б. бил вербално агресивен, но вече бил успокоен. Половин час разговаряли докато се уталожат нещата. Свидетелят посочва, че непрекъснато на тези заседания е ходила с нежелание. Дори веднъж след едно от заседанията си измерила кръвното налягане и то било 160 на 110. Вдигала е кръвната захар след тези заседания.Твърди ,че след като възникнал конфликта, на заседание на УС от 25.02.2020 г. ,е взето решение жалбоподателят да бъде изключен като член кооператор. Причината, според показанията на свидетеля Д., била агресията от негова страна по отношение на членовете на Управителния съвет, неспазване на устава, както и че започнал да съди кооперацията за около 140 хиляди лева за дървен стайлинг, който е направил пред заведението, за което няма решение от страна на кооперацията. Счита ,че от неоспорения от жалбоподателя протокол от ОС на ВПК „Н.“, както и от показанията на свидетелите се установява, че ответника не е изразил лично мнение, а е докладвал решението на УС.Твърди ,че извън прочитането на точката, доверителят му не е разпространявал в какво се състои заплашването на УС, нито е посочвал пред други лица извън присъствалите член-кооператори решението на УС за изключване на ищеца.По отношение на оплакванията в жалбата намира ,че доколкото изложените в исковата молба факти не се установяват и при липсата на уточнение от ищеца, че предявява иска срещу ответника в качеството му на член на УС, взел решението за изключване поради отправени заплахи, съдът правилно е приел ,че иска е неоснователен.Намира ,че правилно съдът е приел , че от събраните по делото доказателства се установява, че в случая доверителят му не е действал в лично качество, а като орган на юридическо лице. Изказаното от него предложение за изключване на ищеца като членкооператор, в което се твърди, че се съдържат обидни и клеветнически твърдения, представлява изпълнение на законовите му задължения по чл. 26 от ЗК да докладва решение на Управителния съвет на кооперацията. Тоест, автор на това твърдение ,счита че не е доверителят му, а УС. Предвид изложеното, ако евентуално се приеме, че е налице противоправно поведение, то би било извършено от страна на Управителния съвет на кооперацията. Ако се приеме, че от страна на ответника е налице противоправно поведение, той не го е извършил в лично качество, а като орган на ВПК „Н.“, поради което не може да носи отговорност по реда на чл. 45 ЗЗД. Счита ,че това обстоятелство не може да се опровергае от факта, че доверителят му е направил предложението до УС, което е било прието. Жалбоподателят твърди в исковата молба, че вредите, които бил претърпял, са вследствие на разпространеното твърдение пред ОС на кооперацията за отправени заплахи към УС, а не от това, че доверителят му е предложил изключването му пред УС.Моли въззивният съд да обърне внимание ,че за първи път в жалбата се навеждат твърдения, че увреждащото действие било започнало с отправяне на предложението от страна на ответника до УС. Счита ,че в исковата молба 4 ясно е посочено основанието на иска .Ето защо, направеното оплакване, че районният съд погрешно е установил фактическата обстановка по делото ,е неоснователно. Намира ,че правилно съдът е приел, че показанията на свидетелката К. противоречат на неоспорения от жалбоподателя протокол от проведеното ОС на кооперацията. Счита ,че протокола е изготвен от лице, което е присъствало на заседанието, а именно свидетелят Д., която заявява в откритото заседание от 11.08.2020 г., че: „Когато председателя на събранието му даде думата [на К.] да изчете какво решение сме взели, той прочете единствено и само решението на Управителния съвет и го подложихме на гласуване. “ Никога ответникът не е разпространявал по какъвто и да е начин неверни и обидни обстоятелства за жалбоподателя. В случая, единствено е прочел решение на УС на кооперацията, което е бил длъжен да стори съгласно чл. 26 от ЗК и устава на кооперацията.Намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че е ирелевантно обстоятелството дали се ангажира отговорността на ответника в лично качество или в качеството му на орган на кооперацията. В първия случай, който в настоящото производство счита ,че не е налице, тъй като в исковата молба твърденията са свързани с действията на ответника като председател на кооперацията, пасивно легитимиран по иска би бил ответникът. Във втория случай пасивно легитимиран да отговаря по иска е кооперацията, доколкото ответникът е действал като орган, изразяващ волята на юридическото лице.Намира ,че правилно съдът е достигнал до извод, че в случая липсва противоправно деяние от страна на ответника. В чл. 39 - 41 от Конституцията на Република България и в чл.10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е прогласено правото на всеки да изразява и разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация. В обсега на това право се включва свободата на всеки да отстоява своето мнение и да получава, съобщава и предава мнения, идеи или информация ,независимо от начина на изразяване. Счита ,че за да е налице обида или клевета, следва да са изложени определени фактически твърдения от страна на лицето, за да може да се направи извод дали тези обстоятелства представляват обидни или клеветнически твърдения. Наличието на клеветнически твърдения се обосновава с разгласяването за другиго на конкретни обстоятелства, определени факти, които са позорни – неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и предизвикващи еднозначна негативна оценка на обществото. Освен това, те трябва и да са неистински, т.е. да не съществуват в обективната действителност.