Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11595 от 12.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 43356/2025
Вид
Решение № 11595
Подписан
12.06.2026
Състав
АДЕЛИНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146,ал.1,т.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.153 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.175 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.210,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.219 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.8,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.213,ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.411, изр.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.487,ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.572 · Кодекс за застраховането
  • чл.575,ал.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 11595 гр. София, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20251110143356 по описа за 2025 година

При условията на обективно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени осъдителни искове по чл.411, изр.2 КЗ и по чл.86,ал.1 ЗЗД.

В исковата молба от името на ищеца ЗК„фАД неговият представител твърди, че в качеството си на застраховател по риска "Каско" на собственика на автомобил "***, ищцовото дружество изплатило по щета № 4000-1361-23-000606 застрахователно обезщетение в размер на 1 629,22 лв за вредите, причинени на посочения автомобил в резултат от пътно-транспортно проишествие, осъществено на 11.05.2023г. в град Хисаря.

Посочва се, че според съставения констативен протокол за ПТП виновен за проишествието е водачът , управлявал автомобила „*** застрахован по риска "Гражданска отговорност на автомобилистите" според ищцовата страна в ответното дружество.

Искането към съда е да осъди ответното дружество в качеството му на застраховател по риска "Гражданска отговорност" на собственика на автомобил „***да заплати на ищцовото дружество сумата от

173,93 лв, представляваща непогасената част от платеното от ищеца застрахователно обезщетение по риск "Каско" по щета № 40001361-23-000606 за имуществените вреди на автомобил "***, причинени при реализираното на 11.05.2023г. в град Хисаря пътно-транспортно проишествие, заедно с мораторната лихва за периода от 14.09.2023г. до 12.08.2025г. в размер на 45,91 лв, заедно с ъ с законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 13.08.2025г. до окончателното плащане и разноските по делото.

В хода на съдебното производство пълномощниците на ищеца поддържат предявените искове. При устните състезания в заседанието на 13.05.2026г. юрисконсулт на 1 ищеца е пледирал за уважаване на исковете.

Ответникът „ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”ЕАД оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер според изявлението на пълномощника му в депозирания на 26.09.2025г. отговор на исковата молба. Твърди се, че щетите по процесното МПС възлизат на 1 455,25 лв , които са платени от ответника на ищеца като правна последица от осъществено прихващане на техни насрещни задължения. Оспорва се размера на платеното от ищеца застрахователно обезщетение по риска „Каско” , като се сочат доводи , че не отговяра на действителната стойностна щетите по увредения автомобил.

В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 13.05.2026г. адвокатът на ответника е пледирал за отхвърляне на исковете.

Третото лице – помагач Й. И. И. (Михнев) (конституиран на основание чл.219 ГПК по искане на ответника с протоколно определение в заседанието на 21.11.2025г. – б.с.), не е изразил становище по исковете , не е представил доказателства и не е изпратил представител по делото.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Исковете са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Ищцовата страна (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК) не е доказала по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение), че между ответното дружество и виновния за процесното ПТП деликвент - водача на автомобил

„Хюндай И 20”, с рег. № В 1884 ТХ или собственика на същия автомобил към момента на застрахователното събитие е съществувало застрахователно правоотношение по риска "Гражданска отговорност", с наличието на което ищецът обосновава пасивната легитимация на ответника. По делото не е представена съответната застрахователна полица.

В съдебния процес застрахователното правоотношение следва да бъде доказано само чрез съответната застрахователна полица (писмен застрахователен договор), която е форма за неговата действителност. Възникването и съществуването на твърдяното от ищеца застрахователно правоотношение между ответното дружество и водача или собственик на автомобил „Хюндай И 20”, с рег. № В 1884 ТХ не може да бъде обявено от съда за ненуждаещо се от доказване обстоятелство по реда на чл.153 ГПК, тъй като наличието на това застрахователно правоотношение зависи от валидността на застрахователната полица , която поради тази причина следва да бъде представена като писмено доказателство , и не може да бъде заменена от постигнато в съдебно заседание съгласие между двамата застрахователи (без участието на застрахования) за нейното наличие и валидност в минал период. Поради тази причина е правноирелевантно дали ответникът оспорва изрично по настоящото дело твърдението на ищеца за наличие на застрахователна полица по риска 2

„Гражданска отговорност” , тъй като страна по тази полица е и трето неучастващо в съдебното производство лице и този документ не и представен в настоящия съдебен процес. Липсата на оспорване на застрахователното правоотношение от ответника не освобождава ищеца от задължението да го докаже , тъй като дори признанието на факт не обвързва съда (чл.175 ГПК).

Според изричната разпоредба на чл.487,ал.1 КЗ наличието на застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” се удостоверява със застрахователна полица, (а не справка-б.с.), издадена по реда на чл.575,ал.1 КЗ, и знак , който се издава от Гаранционен фонд.

Следователно вписванията в представения Констативен протокол за ПТП № 1708612/ 11.05.2023г. не могат да заместят застрахователната полица и съответно не могат да бъдат доказателство за съществуването на валидно застрахователно правоотношение по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите ” с обект автомобил „*** Информацията, предоставяна от информационния център към Гаранционния фонд по чл.572 КЗ се предоставя само на увредените лица (не и на застрахователи – б.с.) и има за цел да ги улесни при събирането на данни, необходими им за упражняване на правата им, но не и да замества доказателствата , уредени в ГПК , в хода на съдебно производство. Поради тази причина представената с исковата молба справка от ГФ не може да замести застрахователната полица по риска „Гражданска отговорност”.

Плащането на сумата от 1 455,25 лв от ответника на ищеца (за което по делото също не са представени надлежни доказателства-б.с.) не доказва съществуването на съществуването на валидно застрахователно правоотношение по риска „Гражданска отговорност” с обект автомобил

„***ежду ответното дружество и собственика на автомобила.

С доклада по чл.146,ал.1 ГПК във връзка с чл.140,ал.2 ГПК на страните е указано общото разпределение на доказателствената тежест (чл.146,ал.1,т.5 ГПК), с което ищецът е следвало да се съобрази при предприемане на съответните доказателствени искания във връзка с предявения осъдителен иск по чл.213,ал.1 КЗ/2005г.-отм./. Изрично е указано , че в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на валидно застрахователно правотношение по риска „Гражданска отговорност” между виновния деликвент и ответното застрахователно дружество

Предвид изложеното по делото не е доказана пасивната материално-правна легитимация на ответника по предявените осъдителни искове , която е едно от условията за тяхната основателност.

Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация производството по делото не следва да се прекратява , а предявените искове следва да бъдат отхвърлени. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и в процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от процесуалната) е въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .

3

При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на предявените искове е безпредметно да се установява наличието и на останалите.

Доколкото по делото не е доказано възникването и съществуването на претендираните от ищеца главно и лихвено вземания, предявените от него искове по чл.411, изр.2 КЗ и по чл.86,ал.1 ЗЗД са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Относно разноските по делото :

На ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото, представляващи платените депозит за съдебната авто-техническа експертиза (350 лв) и адвокатско възнаграждение (400 лв видно от представения Договор за правна защита и съдействие от 08.10.2025г.)

На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като исковете са отхъврлени.

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от ЗК"ф АД, ЕИК: ***, гр.София, бул."Симеоновско шосе" № 67А, против "ДЗИ – ф ЕАД, ЕИК: *** гр.София, бул.

"** със съдебен адрес : град София, ул. *** чрез адв. Д. К., обективно съединени осъдителни искове по чл.411, изр.2 КЗ за осъждане на ответното дружество в качеството му на застраховател по риска "Гражданска отговорност на автомобилите" на собственика на автомобил „Хюндай И 20”, с рег. № В 1884 ТХ да заплати на ищцовото дружество сумата от

173,93 лв (сто седемдесет и три лева и деветдесет и три стотинки), представляваща непогасената част от платеното от ищеца застрахователно обезщетение по риск "Каско" по щета № 4000-1361-23-000606 за имуществените вреди на автомобил "***, причинени при реализираното на 11.05.2023г. в град

Хисаря пътно-транспортно проишествие, заедно с мораторната лихва за периода от 14.09.2023г. до 12.08.2025г. в размер на 45,91 лв (четиридесет и пет лева и деветдесет и една стотинки), заедно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 13.08.2025г. до окончателното плащане и разноските по делото.

ОСЪЖДА ЗК"ф АД, ЕИК: ***, гр.София, бул."Симеоновско шосе" № 67А, ДА ЗАПЛАТИ на "ДЗИ – ф ЕАД, ЕИК: *** гр.София, бул. "** със съдебен адрес : град София, ул. *** чрез адв. Д. К., на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 750 лв (седемстотин и петдесет лева), в еврова равностойност 383,47 евро (триста осемдесет и три евро и четиридесет и седем евроцента), представляваща направените от ответника разноски по настоящото дело- платените депозит за съдебната автотехническа експертиза и адвокатско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на третото лице- помагач Й. И. И. , ЕГН:

**********, с регистриран постоянен адрес : гр. София, район „** 4

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5