Решение № 326 от 16.01.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3470/2025
- Вид
- Решение № 326
- Подписан
- 16.01.2026
- В сила
- 16.01.2026
- Състав
- Валерия Банкова, Йоана Красимирова Кацарска, Петър Иванов Минчев
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 33 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 326 гр. София, 16.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Валерия Банкова
Членове:
Петър Ив. Минчев
Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100503470 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение № 22398 от 10.12.2024 г., постановено по гр. д. № 11538/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 50-и състав, е признато за установено, че „Давит ЕК“ ЕООД дължи на Дирекция „Управление на собствеността и социалните дейности“ към МВР на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, сумата 11200,00 лева - неустойка по чл. 14 от Договор за обществена поръчка
№УРИ5785опд115/29.10.2020 г., във вр.
Фактура
№0000049748/12.09.2022г. по Заявка № 242/01.08.2022 г. за следгаранционно обслужване на МПС модел „Опел“, модел „Астра“, с рег. ********, за периода 11.08.2022-25.08.2022 г., ведно със законна лихва от 20.10.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр. дело №57807/2023 г. по описа на СРС.
Със същото решение „Давит ЕК“ ЕООД е осъдено да заплати на Дирекция „Управление на собствеността и социалните дейности“ към МВР на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 1273,40 лева – мораторна лихва за периода от 05.11.2022 г. до 19.10.2023 г., начислена върху сумата 11200,00 лева - неустойка по чл. 14 от Договор за обществена поръчка №УРИ5785опд-115/29.10.2020 г., във вр. Фактура №0000049748/12.09.2022г. по Заявка № 242/01.08.2022 г. за следгаранционно обслужване на МПС модел „Опел“, модел „Астра“, с рег. ********; като иска над уважения размер от 1273,40 лева до пълния предявен размер от 1324,23 лева и за периода 21.10.2022-04.11.2022 г. е отхвърлен.
С решението „Давит ЕК“ ЕООД е осъдено да заплати на Дирекция „Управление на собствеността и социалните дейности“ към МВР на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, сумата 607,48 лева – съдебни разноски по компенсация по ч. гр. дело №57807/2023 г. и гр. дело №11538/2024 г., и двете по описа на СРС.
Срещу така постановеното решение, в частта, с която са уважени предявените от ищеца искове, е депозирана въззивна жалба от ответника, в която са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Твърди, че в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2010 г.
1 по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС първоинстанционният съд е приел, че клаузата за неустойка, уговорено в чл. 14 от процесния договор за обществена поръчка, е действителна.
Акцентира, че с оглед уговореното съдържание на неустойката, последната се дължи не върху стойността на конкретния ремонт, а върху общата договорена стойност на ремонтите, включително и върху останалата част, която е била изпълнена в срок, включително и тези, които не са възложени. Развива съображения, че първоинстанционният съд не е отчел, че за стойността на извършената със забава част от работата – 1207,76 лева, отнесена към общата стойност на договора – 1 600 000 лева, съставлява 0,00075 % от общия обем работа, поради което и определената съгласно чл. 14 от договора неустойка в размер на 800 лева за всеки просрочен ден накърнява добрите нрави, тъй като не служи за обезщетяване на претърпените вреди и се превръща в средство за неоснователно обогатяване на кредитора.
Поддържа, че в конкретния случай причинените на ищеца вреди от забавено изпълнение се съизмеряват единствено с претърпяната загуба, тъй като възложителят е държавно учреждение и не може да използва автомобилите за стопанска дейност, от която да реализира печалба. Сочи, че съдът не е обсъдил приетата по делото справка № 1 за отремонтирани автомобили по договора, установяваща по безспорен начин, че общата цена като база за изчисляване на претендираната неустойка към датата на изчисляването й не е в размер с оглед чл. 13 от договора. Обобщава, че неустойката е нищожна, като се позовава на съдебни актове на ВКС и Апелативен съд – София, които са се произнесли по сходен спорен предмет. С оглед изложеното моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Намира за неоснователен правния довод на въззивника за нищожност на процесната неустойка, като поддържа, че същата е уговорена в рамките на предвидените й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Сочи, че неустоечната клауза е с уговорен краен предел и е съобразена с цената на договора и срокът му за изпълнение, като не се явява свръхпрекомерна. Посочва, че в случай че е била налице нееквивалентност на насрещните престации, въззивникът-ответник е следвало да се позове на унищожаемостта на клаузата на основание чл. 33 ЗЗД, което той не е сторил нито с предявяването на иск, нито чрез възражение. Излага съображения, че съгласно чл. 9 ЗЗД страните имат свобода на договарянето, както и че процесният договор е сключен по взаимно съгласие, ответникът е бил предварително запознат с проекта за договора, като в нито един момент не е изразил несъгласие с уговорения размер на неустойката. Счита, че ответникът не може да се позовава на собственото си виновно поведение и да релевира доводи за нищожност на неустойката предвид това, че не е релевирал такива при провеждането и възлагането на процедурата за възлагане на обществена поръчка. Позовава се на решения на СГС, с които е потвърдена действителността на неустойката. Моли съда да потвърди обжалваното решение и претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от ответника, чрез адвокат С. И., с пълномощно по делото, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.
Решението, в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД над уважения размер от 1273,40 лева до пълния предявен размер от 1324,23 лева и за периода 21.10.2022-04.11.2022 г., не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран по реда на чл. 422 ГПК с установителен иск с 2 правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на неустойка по чл. 14 от Договор за обществена поръчка № УРИ5785опд-115/29.10.2020г., както и с осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1324,23 лева – обезщетение за забава за периода 21.10.2022 г. – 19.10.2023 г. Основателността на предявения иск с правно основание чл. 92 ЗЗД е обусловена от проявлението на следните юридически факти: 1/ неустойката да е уговорена между страните или да е установена от закон или друг нормативен акт; 2/ кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни; 3/ длъжникът виновно да не е изпълнил договорното си задължение, или да го е изпълнил лошо или със забава, в зависимост от условията, за които неустойката е договорена, т. е. да е налице неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение неустойката обезпечава и обезщетява.
Не е спорно между страните, а и от приетия по делото Договор за обществена поръчка № №УРИ5785опд115/29.10.2020 г. се установява, че страните са били обвързани от облигационно правоотношение, по силата на което ищецът като възложител възлага, а ответникът като изпълнител приема на свой риск да извършва следгаранционно обслужване на моторните превозни средства, посочени в предложението за изпълнение на поръчката с предмет: „следгаранционно обслужване на леки автомобили от марката „Опел“ (техническо предложение – Приложение № 4), неразделна част от настоящия договор.
В Раздел II от договора е уговорено, че срокът на изпълнение е 24 месеца, считано от датата на подписването му чрез периодични заявки при възникнала необходимост.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора срокът за приемане на превозното средство в сервиз на изпълнителя в работни дни е до 24 часа, считано от датата на получаване на заявката от възложителя. Съгласно чл. 2, ал. 3 срок за извършване на техническо обслужване, диагностика, регулировка (основни и спомагателни агрегати, при които не се налага демонтаж на агрегати и възли) – до 3 работни дни, считано от приемането на МПС в сервиза на изпълнителя; с чл. 2, ал. 4 срок за ремонти, при които не се налага демонтаж на основни агрегати и възли – до 7 работни дни от приемането на МПС в сервиза на изпълнителя; с 2, ал. 5 срок за основни ремонти, при които се налага демонтаж на основни агрегати, както и основен ремонт на двигател – до 20 работни дни от приемането на МПС в сервиза на изпълнителя.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от договора общото възнаграждение на изпълнителя по договора е в размер до 1 600 000 лева с включен ДДС. В чл. 14 е договорено, че при забава на изпълнение на задължение по този договор изпълнителят дължи неустойка в размер на 0,05% от общата цена по чл. 12, ал. 1 за всеки просрочен ден, но не повече от 20% от общата цена.
Съгласно чл. 19 от договора за дължимия размер на съответната неустойка по този договор изправната страна съставя протокол и го предоставя на неизправната страна. в срок от 10 (десет) работни дни, считано от датата ма протокола неизправната страна превежда по посочената от изправната страна банкова сметка, дължимата неустойка.
На първо място, и с оглед поддържаното във въззивната жалба оплакване следва да бъде обсъден въпросът дали процесната неустойка се явява нищожна поради противоречие с добрите нрави. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС нищожна поради накърняване на добрите нрави е всяка неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като се вземат предвид специфичните факти и обстоятелства за всеки конкретен случай, при съобразяване на примерно посочени критерии като: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. Ето защо, преценката за нищожност на договорна неустойка поради накърняване на добрите нрави следва да 3 почива единствено на извод за надхвърляне на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции като нормативно закрепен в чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД коректив на недопускане тя да бъде използвана като средство за несправедливо обогатяване на кредитора.
Действително в случая неустойката по договора за обществена поръчка е уговорена от страните, т. е. тя е израз на признатата им в чл. 9 ЗЗД свобода на договарянето.
Фактът на двустранно уговаряне на неустойката сам по себе си е ирелевантен и законът не му отдава правно значение при преценката за валидността на неустоечната клауза, ако тя не съответства на императивните норми на закона и на добрите нрави, в частност на принципа за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения.
Разпечатката съдържа 34 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cb5c7229-4005-4be5-b315-80dbde32a184