Решение № 6 от 11.01.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Велико Търново , 07.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Теодорина Димитрова

Ивелина Солакова

Йордан Воденичаров

Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20204100500909 по описа за 2020 година

Предмет на подадената от името на Д. И. Д. , въззивна жалба е решение № 366296/13.10.2020 г. по гр.д. № 1309/2020 г. на ГОРС в неговата цялост е задължен по реда на ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо подалата молба за закрила И. Ц. Д. и му е забранено да я доближава, както и обитаваното от нея жилище и местата за социални контакти за срок от 18 месеца , с искане да бъде отменено като незаконосъобразно. Наведени са оплаквания/ аргументи/ за неправилност на решението, чието градиво почива на несъобразени, пренебрегнати от първоинстанционния съд и установени/ неустановени от доказателствата/ свидетелски показания и други /, фактически положения / обстоятелства/, годни за извод, че не е доказан и дори е опроверган твърдяния акт на физическо домашно насилие на 18.08.2020 г., и затова декларацията по чл. 13, ал.2, т.3 ЗЗДН сама по себе си е недостатъчно доказателствено средство. В с.з. чрез пълномощника си адвокат И. И. от ВТАК поддържа жалбата .

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор на жалбата, съдържащ становище за съответствие на решението със доказателствата и закона.

Производството е по реда на чл.12, вр. с чл.3, т.1, чл.4, ал.1 ЗЗДН.

Молителката твърди , че с ответника са бивши съпрузи , като бракът им е прекратен през 2012 г. но упражняваното върху нея физическо и психическо насилие продължило и след развода, за преустановяването на което са издадени в миналото от 1 съда две заповеди по реда на ЗЗДН, но без успешен траен резултат. На 18.08.2020 г. към 20.45 часа когато се прибирала от работа в дома си , находящ се в гр.С. , ул.Г. Д. ., била нападната на входната врата в гръб от него и баща му , като първият я хванал за ръката , опитвайки се да издърпа ключовете от ръката й , а вторият я хванал за косата с едната ръка, а с другата я удрял по лицето. Двамата отправяли заплахи за живота и здравето й , казвайки й , че щели да я убият . Ритали я . Развикала се за помощ и на място се притекли две съседки , с чиято намеса насилието е прекратено и след обаждане на тел 112 на място пристигнал полицейски патрул на РУ МВР Стражица . Моли да бъдат наложени мерки за закрила по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДН.

Ответникът оспорва молбата с пълно отрицание да е извършвал по място и начин твърдяните актове на физическо и психическо насилие.

Спорна е твърдяната в молбата неправомерна агресивна деятелност на ответника в съучастие с баща му по време, място и начин на извършване , предметно съдържаща физическо посегателство срещу телесната неприкосновеност на молителката, съпроводено със словесно изстъпление на психически тормоз чрез заплахи върху нея.

Тя притежава достоверно битие по убеждението на съда и това убеждение почива не само на подробното й описание в подадената подробна декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДНобявена от закона за самодостатъчно/ ако няма никакви други доказателства / доказателствено средство- чл.13, ал.2, т.3, ар.3 ЗЗДН / смело законодателно разрешение, мотивирано чрез страха от наказателна отговорност по чл.290а от НК/, а и на дадените пред съда свидетелски показания на П. Й. И. и В.Д. С. – съседи на молителката и очевидци на част от деятелността по случая . Както декларацията , така и гласните доказателства не са опровергани или поне сериозно разколебани от изслушаните свидетелски показания на бащата на ответника. Те са напълно лишени от съдебно доверие по причина, че той лично е участвал в посегателството/ по този въпрос безпротиворечивата категоричност на показанията на двете свидетелки напълно отнема достоверността на твърденията на същия в разрез с техните, стигащи дотам да отрича и собственото си деяние / и се намира в най близка роднинска връзка с ответника/ чл.172 ГПК/ .

Ответникът има качеството на бивш съпруг на молителката , поради което тя е активно легитимирана да търси защита по реда на този закон за себе си – чл. 3, т.1 ЗЗДН.

Подаването на молбата до съда по реда на чл.4, ал.1, чл.10, ал.1 от закона е в едномесечния срок от твърдяните актове на насилие - констатация, обуславяща допустимостта й.

Установеното агресивно / немирно/ поведение на ответника по своите форми на физическа деятелност и волево изстъпление , позволява да се разкрият от гледище на човешкия разум , определящ нормите и степента на цивилизованост, признаците на актове на домашно физическо и психическо насилие към молителката по смисъла на чл.2, ал.1 от закона, в пълен разрез с тези норми . Дори и да би се приело, че все пак ответникът не я е ритал, не я е удрял с юмруци и не е отправял към нея закани за живота и здравето й, достатъчни са фактите на негови прояви против волята й , изразени в причакването й, заедно с баща му в късен час по тъмно пред входната врата да се върне в къщи , внезапната му поява в гръб, проникване и невъздържано присъствие на посоченото място/ коридорче след входната врата / в нейния жилищен имот, затискането на вратата, опит да й изтръгне ключовете от ръката, за да се познаят лошите му подбуди , вложени в тях . Щом са против волята й, те преценени разумно очевидно нарушават правото на неприкосновеност на жилището/ чл.33 КРБ/, както нейната лична и телесна неприкосновеност, елемент от правото й на личен живот/ чл.8 ЕКПЧ, чл.32 КРБ/ недопускаша каквото й да било посегателство с цел отнемане на нещо. Виковете й за помощ в тази предметна връзка са 2 показател за уплаха да не претърпи страдание и лишение , а уплахата е признак на преживявано психическо и/или физическо насилие. Ако не е била в ситуация да е подложена на такова тези викове губят здравомислено обяснение. Наложените мерки по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДН по вид и конкретна приложимост са напълно подходящи и неоспорени в жалбата.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА по реда на чл.271, ал.1 ГПК решение № 366-296/13.10.2020 г. по гр.д.

№ 1309/2020 г. на ГОРС.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3