Решение № 889 от 27.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 889 гр. Пловдив, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20255330100227 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 415 ал. 1 т. 3, вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от управителя Антон И. Гълъбов, чрез пълномощник юрисконсулт Р. Х., е предявил против М.

М. И., ЕГН: **********, от град П., ул. „****” № ***, вх. ***, ап. ***, иск за осъждане на ответника да му заплати следните суми: главница в размер на 603, 51 лева, представляваща неплатено задължение за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 09.09.2020 г.- 17.07.2023 г., мораторна лихва в размер на 146, 85 лева за периода 30.11.2020 г.- 31.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.11.2024 г., до изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че за периода 09.09.2020 г.- 17.07.2023 г. ответникът имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка и отвеждане на канална вода за ползван от него обект, находящ се в град П., ул. „****” № ***, вх. ***, ап. ***, като за потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба. При забава в плащанията абонатът следвало да дължи и законна лихва, в която връзка също били издадени фактури. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ************, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия, достъпни на сайта на дружеството. Абонатът бил наемател на ОП Жилфонд и в това си качество бил потребител на услугите на ищеца. Отчетът в имота се извършвал съгласно разпоредбата на чл. 25 ал. 8 и 1 чл. 23 ал. 5 от ОУ- при условията на негодно измервателно устройство, поради което било начислявано служебно количество по 5 куб.м. на човек, или в случая- общо 10 куб.м. за двама обитатели. Тъй като дължимите суми не били заплатени, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение за дължимите суми, но по образуваното по случая частно гр. дело № 20371/ 2024 г. на ПРС, XXII гр. с-в, заявление било отхвърлено, поради настоящ адрес на длъжника в чужбина, поради което в едномесечния срок по чл. 422 от ГПК ищецът предявявал настоящия осъдителен иск.

Претендират се и разноските в настоящото производство. Направено е особено искане за произнасяне по реда на чл. 238 от ГПК, в зависимост от позицията на ответника в процеса. В съдебно заседание страната чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК назначеният на ответника особен представител в производство е депозирал отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Липсвал договор за наем, оспорва се и декларацията- съгласие за промяна на титуляря на партидата.

ОУ не били подписани от потребителя, липсвало неговото съгласие за тях, поради което между страните нямало валидно възниквало правоотношение. Оспорват се приложените към исковата молба писмени доказателства, като частни документи. Прави се и възражение за погасителна давност за вземанията за периода 12.09.2018 г.- 09.04.2021 г. Моли за отхвърляне на иска.. В съдебно заседание особеният представител поддържа отговора.

Представя и писмени бележки.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:

Ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в ПРС, вх. № 121552/ 26.11.2024 г., по което е образувано частно гр. дело 20371/ 2024 г. на ПРС, XXII гр. с-в, за следните суми: главница в размер на 603, 51 лева, представляваща неплатено задължение за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 09.09.2020 г.- 17.07.2023 г., мораторна лихва в размер на 146, 85 лева за периода 30.11.2020 г.- 31.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.11.2024 г., до изплащане на вземането.

С разпореждане №******/ 27.11.2024 г. съдът обаче е отхвърлил заявлението, защото длъжникът не живее в страната.

На заявителя са дадени указания да предяви осъдителен иск за вземанията си, който е настоящият такъв по делото, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Представени са справка за задълженията на абоната, справка за водомер, а също така и копия от карнети за отчитане на абоната, ведно с известие за нередовен водомер.

С декларация от 05.12.2022 г. кметът на община П., като собственик на процесния водоснабден имот, е дал съгласие като титуляр на партидата на вода за срока на наемното правоотношение, да се води на наемателя на имота.

За имота са представени още заповед за настаняване на ответника в общинско 2 жилище, договор за наем, сключен с ОП „Жилфонд“ и протокол- опис.

Приети са и 6 броя констативни протоколи за периода 2020 г.- 2025 г. относно състоянието на имота, от които се установява, че в имота не се намират наемателя или членове на семейството му, които по данни на съседи живеели в чужбина.

Представени са и констативни протоколи и договори за наем за предходни периоди, преди процесния, както и други документи в тази връзка, които обаче не са относими за случая.

По делото е прието заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице след съответни проверки е установило, че за процесния период липсва плащане на задълженията от страна на абоната, като дължимите суми за главница и лихва съвпадат с търсените по исковата молба. Посочено е още, че счетоводството на ищеца е редовно водено и сумите по фактурите били правилно изчислени.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл. 198 „о”, ал.

1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл. 11 ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги наймалко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2 ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, както и субекти по чл. 2 от ЗРВКУ- наематели.

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на „потребител” на тези услуги, по смисъла на чл.

2 ал.1 от ОУ на ищеца. Доказателства за това, че ответникът е потребител на услуги, предоставени от ищеца за процесния период, обаче не са представени по делото. По делото не са ангажирани доказателства ответникът да е собственик или ползвател /носител на 3 ограничено право на ползване/ на посочения в исковата молба имот, каквото качество изисква горепосоченият нормативен акт по отношение на потребителя. Напротив- няма спор, а и от представените договори за наем за процесния имот, се установява, че същият е общинска собственост и се стопанисва от ОП „Жилфонд“. Съответно, установява се, че в полза на ответника не е учредявано ограничено вещно право върху имота.

Ищецът поддържа, че ответникът е потребител в качеството си на наемател. В закона обаче, наемателят не е уреден като потребител на ВиК услуги. В чл. 8 ал. 9 от Наредбата се допуска възможността наемателят да бъде само платец на услугите, но от името на собственика. Според тази разпоредба- наемателят на водоснабден имот може да заплаща ВиК услугите от името на наемодателя, като е длъжен да спазва изискванията на наредбата и договора. Когато наемателят не спазва тези задължения, отговорен за тях е наемодателят.

Или по смисъла на нормативния акт, уреждащ процесното правоотношение, последното възниква между ВиК оператора и собственика на имота, а наемателят може да бъде само платец на услугите, съответно при неизпълнение, отговаря не той, а наемодателят, който е потребител в отношенията с оператора.

В ОУ е предвидена хипотеза- чл. 2 ал. 3, според която по обща договореност между оператора, собственика и наемателя, е допустимо последният да придобие качеството потребител. Това е допустимо, ако е налице съгласие на наемодателя- дадено лично или с нотариално заверена декларация. В конкретния случай, такова съгласие не се установява. Не се доказва собственикът на имота чрез своя законен или упълномощен представител да е изразявал съгласие в нотариално заверена форма пред ищцовото дружество за това ответникът като наемател да фигурира като потребител на услугите и страна по правоотношението. Налице е само писмена декларация от законния представител на собственика- кмета на общината, но тя не е с нотариална заверка на подписите. Отделно, заместването в дълг по своя характер принципно представлява договор, в който трябва да участва и новият длъжник- този, който поема отговорността за чуждото задължение.

Неговото съгласие също е необходимо, за да е налице валидно заместване. Последното не е възможно само по волята на кредитора, а и такова съгласие няма. Оттук- не се доказва нито собственикът на имота, нито пък ответникът да са изявили надлежно воля за това наемателят да е потребител на услугите и страна в правоотношение с ищеца.

Нещо повече, видно от съдържанието на договора за наем, в него не се съдържа изрична уговорка наемателят да заплаща консумативните разходи за вода за ползване на имота. В представената настанителна заповед също никъде не се съдържа изявление на собственика, че ответникът следва да заплаща консумативи към ВиК или да сключи договори с тези дружества, а такива не са и представени по делото. Не са представени и доказателства за това- подадено ли е заявление с искане за откриване на партида на името на ответника, като не се установява и на какво основание ВиК са открили същата на негово име като потребител. ВиК може да открива съответни партиди и да начислява задължения за потребени услуги само при наличие на законовите предпоставки за това и при спазване на приложимата нормативна уредба, което в случая не се установява. Също така ответникът не 4 е декларирал, че ще представя ежемесечно бележки за платена вода, а дори да бешеподобно деклариране пак не му придава качеството „потребител“.

Отделно- дори наемателят да е бил задължен по договора да заплаща консумативите за ползването на имота, това не означава, че той става страна в правоотношението със съответните доставчици, а единствено, че заплащането ще се осъществява от името на наемодателя. Ако консумативите не са платени от наемателя, той ще отговаря пред наемодателя за това си неизпълнение на договора за наем, а спрямо ищцовото дружество, отговорност носи собственикът на имота. След като по делото не се доказва да е налице заместване в дълг и хипотеза по чл. 2 ал. 3 от ОУ, приложима е нормата на чл. 8 ал. 9 от Наредбата, т.е. в случаите, при които наемателят не спазва задълженията съгласно ОУ и договора, отговорен за тях остава наемодателят.