Определение № 1053 от 17.10.2023, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1053 гр. Велико Търново, 17.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Димо Колев

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно гражданско дело № 20234100500719 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

По ВГД № 719/2023 год. по описа на Окръжен съд - Велико Търново е постъпила молба от 01.09.2023 г. от жалбоподателя Г. В. В. да му бъде предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство по настоящото дело.

Молбата за неоснователна. предоставяне на правна помощ на ответника е

Макар и в нея да е посочена като приложение декларация по чл. 23, ал.

З от ЗПрП, по делото липсва такава.

Дори и да се приеме, че жалбоподателят е декларирал семейното и имотното си състояние с предишна декларация, в случая е явно, че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ.

Ето защо и на основание чл. 24, т. 1 от Закона за правната помощ такава не следва да се предоставя на жалбоподателя.

С оглед на изложеното, съдът следва да разгледа по реда на чл. 437, ал.

1 от ГПК депозираната частна жалба от Г. В. В., длъжник по изпълнително дело № 337/2022 год. по описа на ДСИ при PC - Велико Търново. Въз основа на нея е образувано ВГД № 719/2023 год. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, като със същата се оспорва наложен запор на 02.08.2023 г. върху 1 постъпващите към В. суми по затворническата му партида в Затвора гр.

Ловеч, където изтърпява наказание. На 01.09.2023 г. е депозирал допълнение с вх. № 58399/01.09.2023 г. към горепосочената жалба. Жалбоподателят излага основен довод, че запорът е насочен върху несеквестируемо имущество. Иска да бъде отменен наложеният запор на средствата по личната му партида в Затвора гр. Ловеч.

Изпълнена е процедурата по чл. 436, ал. 2 от ГПК, като препис от жалбата е връчен на насрещните страни – взискателя Апелативен съд – Велико Търново и на присъединения по право взискател НАП ТД на НАП Велико Търново. Подадено е писмено възражение от Апелативен съд – Велико Търново, с което оспорва основателността на жалбата, като я приема за допустима. Излага подробни доводи относно законосъобразността на наложения запор върху средства от личната партида на В., постъпващи в Затвора Ловеч, в който лицето изтърпява наказание лишаване от свобода.

Към двете жалби е приложено копие от изп. дело № 337 г. по описа на ДСИ при PC Велико Търново, ведно с писмени мотиви по чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, в които излага писмени обяснения и навежда доводи за законосъобразност на атакуваните изпълнителни действия. Заема становище, че частната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Излага аргументи, че при налагане на запора са спазени разпоредбите ЗИНЗС и ГПК.

Великотърновският окръжен съд, след като разгледа частната жалба, изложените в нея възражения на длъжника по изпълнението, писмените мотиви на ДСИ и материалите по приложеното заверено копие от изп. дело № 337/2023 по описа на ДСИ при P C Велико Търново, намира за установено следното:

Извършвайки преценка относно редовността и допустимостта на частната жалба съдът намира следното:

Доколкото чрез разглежданата частна жалба, подадена от длъжника по изпълнителното дело, се атакува насочването на изпълнението върху имуществото, за което се твърди, че е несеквестируемо, на основание чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК, същата се явява подадена от процесуално легитимирана страна. Частната жалба е подадена в срока по реда на чл. 436, ал. 1 от ГПК.

Като редовна и допустима следва да бъде разгледана по същество.

2

От фактическа страна се установява следното:

Изпълнително дело № 337/2023 г. по описа на ДСИ при РС – Велико Търново е образувано от Изпълнително дело № 146/2023 г. по описа на ДСИ при РС – Ловеч, изпратено по подсъдност на ДСИ при РС – Велико Търново на осн. чл. 427, ал. 1, т. 5 от НПК и въз основа на заявление от Апелативен съд – Велико Търново и изпълнителен лист № 76/29.05.2023 г., издаден по гр.д. № 377/2022 г. по описа на ОС – Ловеч, с когото длъжникът Г. В. е осъден да заплати по сметка на АпС – Велико Търново сумата от 15 лв., представляваща държавна такса. Въз основа на издаденото от ТД на НАП В.

Търново удостоверение от 28.07.2023 г. се установява наличието на публични задължения на длъжника в размер на 12 895,83 лв., които са присъединени по реда на чл. 458 от ГПК. Връчена е покана за доброволно изпълнение на Г. В. на 27.06.2023 г. На 08.08.2023 г. В. е уведомен със запорно съобщение от 02.08.2023 г., че е наложен запор на средствата по личната му партида в Затвора гр. Ловеч. На 11.08.2023 г. длъжникът В. подава разглежданата жалба против наложения запор.

Предвид изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Чрез разглежданата жалба се атакува наложен чрез запорно съобщение от 02.08.2023 г. запор върху средствата от личната партида на Г. В., постъпващи в затвора Ловеч, където изтърпява наказание лишаване от свобода.

Съгласно чл. 446, ал. 1 от ГПК се определя върху каква част от трудовото възнаграждение или друго каквото и да било възнаграждение за труд, както и върху получаваната пенсия, не може да бъде насочвано принудително изпълнение. Чл. 78 от ЗИНЗС определя, че за всяка работа извън доброволния неплатен труд и дежурствата по поддържане на реда и хигиената лишените от свобода получават определена част, но не по-малко от 30 на сто от възнаграждението за изработеното. Частта от възнаграждението се определя със Заповед на министъра на правосъдието. Съгласно чл. 78, ал. 3 от същия закон на лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение. Това ограничение не се отнася за удръжките по задължение за издръжка. В конкретния случай обаче наложеният запор не е върху такова 3 възнаграждение, а върху средства, които лишеният от свобода длъжник В. получава от трети лица. Последните не се засягат от правилата за несеквестируемостта, предвидени в чл. 446 от ГПК и чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС.

Следва да се има предвид, че това са лични средства, получени от трети лица, а не възнаграждения по смисъла на чл. 78 от ЗИНЗС. В допълнение следва да се посочи, че с оглед размера на дълга не е нарушено и правилото за несекввестируемост съгласно чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС. Ето защо, наведените възражения на жалбоподателя и в цялост жалбата се явява неоснователна и съдът следва да я остави без уважение.

Водим от горните съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Г. В. В., ЕГН ********** понастоящем в Затвора Ловеч, длъжник по изп. дело № 337/2023 год. по описа на ДСИ при Районен съд - Велико Търново, против запор със запорно съобщение от 02.08.2023 г. върху средства от личната партида, постъпващи суми към Г. В. В. в Затвора Ловеч, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4