Решение № 159 от 19.11.2021, Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ № гр.

Ловеч, 19.11.2021 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на двадесет и първи октомври две хиляди деветнадесет и първа година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА при участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 255 по описа за 2021 година на Ловешкия административен съд, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл.64 ал.4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във вр. с чл.144 от Административно-процесуалният кодекс /АПК/.

Административното дело е образувано по жалба на Д.С.С., понастоящем изтърпяващ наказание в Затвора гр.Ловеч, 4 гр., чрез адвокат П.П. – ЛАК, срещу Заповед № Л-719 от 09.07.2021 година на Началника на Затвора гр. Ловеч, с която е отказано на същия преместване в заведение от ОТ.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена при неизяснена фактическа обстановка и при нарушение на разпоредбите на АПК ЗИНЗС и приложимите нормативни актове и заповеди. Наведени са доводи, че в процесния случай са налични доказателства, които по безспорен начин сочат придобито право на преместване на жалбоподателя в заведение от открит тип и за цялостно добро поведение на същия по време на изтърпяване на наказанието, като се твърди, че в заповедта липсват обосновани мотиви защо се отказва преместване, а съдържащите се мотиви в процесната заповед са твърде общи и не обосновават направения отказ. Моли за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна.

В съдебно заседание оспорващият лично и чрез адв.П. поддържат жалбата и доводите за незаконосъобразност на оспорената заповед. Излагат се подробни съображения и в писмена защита.

В съдебно заседание ответникът по жалбата, не се явява и не се представлява. Представил е писмено становище чрез пълномощник. По подробно изложени съображения счита жалбата за неоснователна, поради което моли същата да бъде отхвърлена и да бъде оставена в сила оспорената заповед. Изложени са аргументи, че за да бъде преместен в заведение в по-лек тип един лишен от свобода, следва да са налице две предпоставки: едната е - да е изтърпял предвидената в закона част от наказанието и другата лишеният от свобода да е имал добро поведение, което в случая не е налице. Изтъква, че преценката кое поведение представлява достатъчна и основателна предпоставка за облекчаване на режима, е предоставена на административния орган, който действа при условията на оперативна самостоятелност.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон - ЗИНЗС, административния акт - предмет на съдебен контрол, и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Д.С.С. изтърпява наказание „лишаване от свобода“от четири години в Затвора Ловеч, на основание чл. 210, ал. 1, т. 4 от НК, с първоначален режим „строг“, заменен на „общ“ със заповед № Л-657/17.06.2020 г. на началника на затвора - Ловеч.

От доказателствата по делото се установява, че същият е подал заявление с вх. № М- 2136/25.06.2021г. до Началника на Затвора Ловеч с искане поради придобито право да бъде преместен от корпус на Затвора Ловеч в затворническо общежитие от открит тип, за да доизтърпи наказанието си.

Във връзка с подаденото заявление писмени становища са представили Инспектор “Социална дейност и възпитателна работа“ /ИСДВР/ при Затвора

Ловеч, Заместник-началникът на режимно надзорно охранителната дейност /РНОД/ при Затвора Ловеч, Началникът на сектор „СДВР“.

В становищата си длъжностните лица анализират поведението на С. по време на изтърпяване на наказанието, риска от рецидив, очакваните резултати от преместването му в общежитие от открит тип и излагат становище по целесъобразността на преместването. Взета е предвид оценката на риска от рецидив и рискът от вреди за обществото. Всички представени становища са за отказ за преместване с оглед цялостния анализ на обстоятелствата и фактите от значение за случая.

Въз основа на дадените становища, Началникът на Затвора Ловеч издава оспорената заповед, с която отказва преместването на С. в заведение от открит тип. Административният орган е мотивирал отказа, като е отчел, че л.св. е придобил е формално право за преместване в ОТ, че оценката на риска при него при последното преразглеждане е без промяна – 39 т., преценен в границите на средния диазапон, насочен към обществото, както и към самият него. В профила на нуждите е отчетен риск в сферата на уменията за мислене. Риска от вреди би ескалирал на фона на материална неосигуреност и липса на работа, както и поради надценяване на собствените му възможности. Съобразено е, че има материално-имуществен и морално- психологачески характер, причинявайки остър стресогенен дискомфорт у измамените лица. Посочено е за установено в хода на наблюдението, че манипулативните техники, които прилага в живот на свобода са станали добре усвоен начин на живот. Отчетено е, че е свикнал да злоупотребява с доверие, не променя навиците си и в условията на МЛС, като подобно поведение е установено и към администрацията на затвора, с насоченост да печели доверие. Посочено е, че престоят му в работяща група продължава за трета поредна година, и изпълнява трудовите си задължения формално, като мотивацията му за работа е свързана основно с намаляване срока на наказанието и с по-големите възможности за пребиваване извън килията. Съобразено е, наличието на три награди, в резултат на което режима на С. е заменен в по-лек, след което има наложено условно наказание с три месеца изпитателен срок за неизпълнение на трудовите задължения в пълен обем. След наказанието е награден веднъж.

Прието е, че л.св. все още се явява носител на риск, представляващ заплаха за обществото, който има краткосрочна мотивация, с очаквания за бързи резултати. Постоянното търсене на външни фактори за облекчаване престоя си затвора, е прието за показател, че л.св. все още не разбира тежестта на извършеното, омаловажава деянията си и няма гаранции за бъдещо поведение, което в условията на облекчен режим няма как да бъде проконтролирано. Прието е, че процесът на поправяне и превъзпитание не е завършил, не са постигнати целите на наказанието в пълен обем в зоните с дефицит, които предполагат извършването на нови престъпления.

Като правни основания за издаване на заповедта са посочени чл. 64 ал.2 и ал.3, чл.65 ал.3 във връзка с чл.43 ал.4 от ЗИНЗС, а като фактически – становищата на посочените по-горе длъжностни лица.

По делото е приложено досието на лишения от свобода.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подписана, подадена е срещу подлежащ на обжалване акт и пред местно компетентния административен съд, от лице с активна процесуална легитимация, в срока за обжалване, установен от чл.149 ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима за разглеждане по същество.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, четвърти административен състав, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл.64 ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ лишените от свобода с добро поведение, които са изтърпели най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, могат да бъдат премествани по инициатива на началника на затвора или по тяхна молба за доизтърпяване на наказанието в затворнически общежития от открит тип.

Преместване от затвор или ЗОЗТ в ЗООТ е възможно при кумулативното наличие на две основания: да са изтърпени най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание, и лишеният от свобода да е имал добро поведение. Съответно това е една законова възможност, но не и задължение за пенитенциарните власти, която се преценява конкретно за всяко осъдено лице.

Според разписаната законова процедура началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа /СДВР/, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на началника на съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието /ал.2 на чл.64 от ЗИНЗС/. Екземпляр от заповедта се връчва на осъдения срещу подпис и се изпраща на прокурора, осъществяващ надзор върху изпълнението на наказанието.

Оспорената заповед като индивидуален административен акт е издадена от териториално и материално компетентния съгласно чл.64 ал.1 от