Определение № 741 от 18.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 741 гр. София, 18.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20258002101414 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. К. А., чрез процесуалния си представител адвокат Е. П. и касационна жалба на К. М. К. и М. Т. К., чрез процесуалния представител адвокат К.

Б., срещу решение № 325 от 18.12.2024 г. по в. гр. д. № 451/2024 г. на Монтанския окръжен съд.

Г. К. А. обжалва въззивното решение в частта, с която е отменено решение № 260006 от 25.06.2024 г. по гр.д.№1368/2019г. на Монтанския районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от К. М. К. и М. Т. К. срещу Г. К. А. осъдителни искове с правна квалификация чл. 74, ал. 1 от ЗС за заплащане на подобрения, извършени в процесния недвижим имот, представляващ новообразуван недвижим имот с идентификатор № ***, като е постановено друго по същество, с което същите са частично уважени за сумата в размер на общо 24 122лв.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за отмяната му, в обжалваната част и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените исковете бъдат отхвърлени със законните последици.

В приложеното към касационната жалба на Г. К. А. изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по въпросите:

1. Допустимо ли е въззивният съд по собствена инициатива да въвежда едва в решението си 1 нови факти и обстоятелства в предмета на спора;

2. Допустимо ли е въззивният съд да направи решаващите си изводи от този приет от него правен факт;

3. Представлява ли това действие на съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила и води ли то до необоснованост на решението;

4. Представлява ли това действие на съда произнасяне извън предмета на спора, определен с исковата молба и извън оплакванията във въззивната жалба и води ли то до недопустимост на решението;

По тези въпроси се поддържа, че решението на въззивния съд противоречи на задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 9 от ППВС № 1/10.11.1985г. и Тълкувателно решение № 2 от 29.02.2012 г. по тълк. д. № 2/2011г. на ОСГТК на ВКС.

5. Допустимо ли е съдът да изгради правните си изводи за задължения по чл. 74, ал. 1 ЗС, когато приема, че подобренията в земеделски имот са направени в период, в който подобрителят не е имал качеството на владелец, а на държател;

По въпросите се поддържа, че решението на въззивния съд противоречи на практиката на ВКС, обективирана в Решение № 46 от 27.04.2018 г. по гр. д. № 2454/2017 г., на ВКС, I г. о., ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г. и ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, Решение № 3 от 07.05.2020 г. по гр. д. № 1411/2019 г. на ВКС, III г. о., Решение № 134 от 02.12.2019 г. по т. д. № 2780/2018 г. и други.

6. При разглеждане на спор относно подобрения /трайни насаждения и вилна сграда без строителни книжа/, построена в земеделска земя, която е със същия статут и днес, приложима ли е разпоредбата на чл. 108, ал. 7 ППЗТСУ /отм./.

По този въпрос се твърди, че липсва съдебна практика, поради което счита, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл.280, ал. 2, предл.3 от ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал.1 от ГПК, К. М. К. и М. Т. К., чрез процесуалния си представител адвокат К. Б., изразяват становище, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, в обжалваните му части.Претендират присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

К. М. К. и М. Т. К. обжалват въззивното решение, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение №260006 от 25.06.2024 г. по гр. д. № 1368/2019 г. на Монтанския районен съд, е уважен предявеният от Г. К. А. срещу касаторите ревандикационен иск с правна квалификация чл.108 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ новообразуван недвижим имот с идентификатор № ***, находящ се в землището на [населено място], местността „П.“, с площ за целия имот от 6094 кв.м., както и за осъждането на ответниците К. М. К. и М. Т. К. да предадат на ищеца Г. К. А. владението върху реална част от този имот, с площ на тази част от 1365кв.м., при съседи за целия имот:

***, ***, ***, ***.

2

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение, в обжалваната му част, е недопустимо, евентуално- неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговото обезсилване, респ. за отмяната му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което искът за собственост бъде отхвърлен със законните последици.

Оплакването за недопустимост на въззивното решение, в обжалваната му част, се обосновава с твърдението, че съдът се е произнесъл свръх петитум по въпрос, който не е включен в предмета на спора, като е приел, че по силата на чл. 92 ЗС ищецът е собственик по силата на приращението и на вилната сграда, изградена в процесния имот, доколкото в исковата молба А. не е претендирал да е титуляр на правото на собственост върху сградата.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.

1, т. 1 ГПК, по въпросите:

1. Длъжен ли е въззивният съд при формиране на изводите си по предмета на спора да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани пред двете инстанции доказателства и всички изложени от страните доводи и възражения, да посочи защо приема едни доводи и доказателства, а други не приема и необсъждането им представлява ли съществено процесуално нарушение;

Навеждат се доводи, че въззивното решение е постановено в противоречие с т.2 от ТР№1/09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК и на множество решения на тричленни състави на ВКС, които разглеждат поставения въпрос.

2.Когато правото на собственост е било възстановено с решение на поземлената комисия /общинската служба по земеделие/, съгласно чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ преди изменението в ДВ бр. 68/99 г. необходимо ли е издаването на заповед по пар. 4к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ за възстановяване на имота на бившите собственици;

Изводите на въззивния съд са постановени в отклонение на решение №288/18.03.2014г. на ВКС по гр.д.№2058/2013г. на ВКС, І г.о., решение №387/22.11.2012г. на ВКс по гр.д.

№1180/2011г.1 І г.о. и др.

3.За да е годно да породи последиците на придобивната давност, кога, с какви действия, владението се осъществява по начин, който да позволи на третите заинтересовани лица да възприемат, че върху имота се осъществяват владелчески действия и да узнаят кой е конкретното лице, което владее имота и в частност, ограждането, застрояването и в последствие постоянното ползване на имота, представляват ли такива. Когато едно лице е придобило право на собственост върху имота при започнало преди това владение на други лица, необходимо ли е новият собственик да прояви активност за узнаване кои лица владеят имота му и бездействието на новия собственик прави ли негодно осъществяваното владение да породи последиците на придобивната давност.

Твърди се, че по този въпрос няма формирана съдебна практика и касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне при условията на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.

Поддържа се и становище за вероятна недопустимост на атакуваното решение по смисъла на 3 чл. 280, ал. 2, предл.2 от ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, Г. К. А., чрез процесуалния представител адвокат Е. П., изразява становище, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, в обжалваните му части.

Касационните жалби са редовни и процесуално допустими, тъй като са подадени в срока по чл. 283 ГПК, имат необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадени са от легитимирани лица, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Въззивният съд е приел, че е сезиран с предявен от Г. К. А. срещу К. и М. К. ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ новообразуван недвижим имот с идентификатор №***, находящ се в землището на [населено място], местността „П.“, с площ за целия имот от 6094 кв.м., а претендираната част от 1365кв.м., при съседи за целия имот: ***, ***, ***, ***и за осъждане на ответниците да му предадат владението на посочената реална част, както и предявени от К. К. и М. К. срещу Г. К. А. насрещни искове за заплащане сумата от 30 000лв., представляваща извършени в процесния имот подобрения.

Въззивният съд е приел от фактическа страна, че с решение № 26 РГ на ОСЗ-Монтана, издадено на 15.03.2004г., е взето решение да се възстанови правото на собственост на наследниците на А. И. К. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, като възстановяването ще бъде извършено върху имотите разположени в територии по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, при условията на чл. 28а ППЗСПЗЗ.Със Заповед № 3040/11.11.2008г., на основание § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, във вр. с §4б, ал. 1, изр.първо ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти на зона „П.“, землище на [населено място], е възстановено правото на собственост на наследниците на А. И. К., върху описаните в заповедта имоти. Установено е, че наследници на А. И. К. са 5 лица, сред които е и П. А. И., - майка на ищеца Г. А..

На 12.12.2008 г. с нотариален акт за собственост върху поземлени недвижими имоти № 71, том X, рег. № 24757, дело № 1214 от 2008 г. наследниците на А. И. К. са признати за собственици на основание Заповед № 3040/11.11.2008 г., издадена от кмета на Община Монтана, на недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място] :

1/новообразуван поземлен имот с идентификатор № ***по плана на новообразуваните имоти на местността „П.“, одобрен със Заповед № 30/07.02.2006г. на Областния управител на [населено място], с площ 5048кв.м., находящ се в местността „П.“ с трайно предназначение „земеделска“ ; 2/ новообразуван поземлен имот с идентификатор № 20.301 по плана на новообразуваните имоти на местността „П.“, одобрен със Заповед № 30/07.02.2006 г. на Областния управител на гр. Монтана, с площ 6093.7 кв.м., находящ се в местността „П.“ с трайно предназначение „земеделска“ ; 3/новообразуван поземлен имот с идентификатор №***по плана на новообразуваните имоти на местността „П.“, одобрен със Заповед № 30/07.02.2006 г. на Областния управител на гр. Монтана, с площ 554.6кв.м., находящ се в местността „П.“ с трайно предназначение „земеделска“ ; 4/новообразуван 4 поземлен имот с идентификатор № ***по плана на новообразуваните имоти на местността „П.“, одобрен със Заповед № 30/07.02.2006 г. на Областния управител на гр. Монтана, с площ 2874.1 кв.м., находящ се в местността „П.“ с трайно предназначение „земеделска“ ; 5/ новообразуван поземлен имот с идентификатор № ***по плана на новообразуваните имоти на местността „П.“, одобрен със Заповед № 30/07.02.2006 г. на Областния управител на гр.

Монтана, с площ 621,3 кв.м., находящ се в местността „П.“ с трайно предназначение „земеделска“.

На 12.12.2008 г. между наследниците на А. К. е сключен договор за доброволна делба, с който П. А. И. е получила в дял петте имота, сред които и процесният като с нотариален акт за покупко-продажба на поземлени недвижими имоти № 73, том X, рег.№24760, дело №1215 от 12.12.2008г. ги е продала на ищеца.