Присъда № 139 от 18.09.2025, Районен съд - Сливен

МОТИВИ към Присъда № 139/18.09.2025 год. по НОХД № 1019/2024 год. на СлРС изготвени на 14.10.2025 год.

РП – Сливен е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия М. М. Т. за престъпление по чл. 129, ал. 2, предл. 3, алт. 1 вр. ал. 1 от НК.

В с.з. преди започване на разпоредителното заседание пострадалият Д. Д. Д. е направил искане да бъде конституиран като частен обвинител. Конституиран като частен обвинител, се представлява от повереник, който поддържа повдигнатото обвинение и пледира подс. Т. да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години. По отношение на вещественото доказателство счита, че същото следва да остане по делото до изтичане срока за съхранение на самото дело, като претендира да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

В с.з. представителят на РП – Сливен поддържа обвинението така, както е предявено, като го счита за доказано по безспорен начин. Пледира на подс. Т. да бъде определено наказание „Пробация” във вид на първите две задължителни пробационни мерки за срок от девет месеца, с периодичност на втората пробационна мярка два пъти седмично. Пледира вещественото доказателство – диск, да остане по делото до изтичане на сроковете за съхранение, както и подсъдимият да бъде осъден да заплати направените в хода на досъдебното производство разноски.

В с.з. подсъдимият, редовно призован се явява лично и с упълномощен защитник, не се признава за виновен и дава обяснения по случая. Защитникът на подсъдимия пледира подс. Т. да бъде признат за невиновен, тъй като обвинението не било доказано нито от обективна, нито от субективна страна, липсвали доказателства, които по несъмнен начин да доказват, че същият е извършил деянието.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М. М. Т. е български гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан.

На 26.02.2024 год. свид. Д. Д. водил комуникация чрез съобщения по социалната мрежа „Instagram“ със свид. П. А., тъй като последният се дразнел с приятелката му, а свид. Д. Д. искал да престане, защото му било неприятно.

По-късно през деня, около 20,00 часа, свид. Д. Д. се разхождал в гр. Сливен заедно с приятелите си – свидетелите А. Ш. и С. С.. Докато вървели в посока градската градина, свид. Д. Д. им споделил за разговора си със свид. П. А.. В този момент свид.

П. А. позвънил по телефона на свид. Д. Д., като се уговорили да се срещнат пред Спортното училище, където да поговорят и да се разберат. След което свидетелите Д.

Д., А. Ш. и С. С. се насочили към мястото на срещата.

По същото време с такси свид. П. А. заедно с подс. Т. стигнали до Спортното училище, където видели свид. К. М. и свид. А. Ш., на които казали, че чакат едни момчета да говорят с тях.

Свидетелите Д. Д., А. Ш., и С. С. пресекли пешеходната пътека, намираща се 1 пред входа на Спортното училище и се насочили към свидетелите П. А., К. М., А. Ш. и подс. Т.. След което свид. Д. Д. започнал да разговаря със свид. П. А.. Към тази група се присъединил и свид. И.Б., който имал уговорка със свид. С. С. да се видят след неговата тренировка.

В този момент покрай Спортното училище преминал лек автомобил управляван от свид. Д. Г., в който били свид. М. М. и свид. Е. С.. Свид. Е. С. видяла брат си – свид.

С. С. заедно с още момчета, а свид. М. М. видял, че там е неговия приятел свид. Д. Д..

Решили да спрат автомобила и тримата слезли, като свид. Д. Г. и свид. Е. С. отишли до брат й – свид. С. С., а свид. М. М. отишъл при свид. Д. Д.. Свид. М. М. попитал свид.

Д. Д. какво се случва, а той му отговорил, че е дошъл да поговори с тези момчета, тъй като имал проблем с един от тях.

Постепенно разговорът между свидетелите Д. Д. и П. А. започнал да ескалира, защото свид. П. А. повишил тон на свид. Д. Д. и отправял обидни епитети по адрес на приятелката му. В този момент покрай групата преминал и свид. М. М., който чувайки че се карат също останал на място.

Свид. А. Ш. помолил свид. П. А. да говори нормално, за да не се стига до излишни караници. Вместо това, свид. П. А. замахнал с юмрук към лицето на свид. А.

Ш., на което свид. А. Ш. отвърнал и ударил свид. П. А.. В боя се включил и свид. И.Б. и заедно със свид. А. Ш. нанесли множество удари на свид. П. А..

В резултат на това станала суматоха, започнали да се разменят удари и между останалите лица от двете групи, при което на свид. Д. Д. и на подс. Т. били причинени телесни увреждания.

След това двете групи тръгнали в различни посоки, като свид. П. А., подс. Т., свид. А. Ш. и свид. К. М. тръгнали в посока центъра на града. На бул. „Цар Освободител“ същите били спрени от полицейски служители, като били проверени дали имат оръжие, но в тях не били установени нито боксове, нито някакви остри оръжия.

На място останал пострадалият Д. Д. заедно със свидетелите А. Ш., М. М. и С.

С.. После всички заедно се насочили към градската градина, където поседели известно време на пейка.

От заключението на назначената по делото съдебно - медицинска експертиза се установява, че пострадалият Д. Д., в резултат на нанесения побой на 26.02.2024 год., е получил контузия в областта на лицето с клинични и от образното изследване данни за счупване на долната челюст, в областта на нейния десен ъгъл и възходящ клон, без дислокация на костните фрагменти с наличие на кръвонасядане и травматичен оток на меките тъкани в областта с изразени палпаторна (при опипване и натиск с пръстите на ръката) и функционална (при движение на челюстта) болезненост. Според заключението на вещото лице описаното телесно увреждане има травматична генеза, дължи се на механичното действие (удар) на твърд тъп или тъпоръбест предмет и е възможно да бъде получено по време и начин, описани в материалите по досъдебното производство, а именно чрез нанасяне със значителна сила на удар със свита в юмрук ръка или крак. Посочено е в експертизата, че в момента на нанасяне на удари с ръце или крака същите придобиват характеристиките на твърди тъпи и тъпоръбести предмети. Според заключението на вещото лице увреждането се дължи на един единствен удар с твърдия предмет, нанесен директно в травмираната област, т.е. в дясната половина на лицето в областта на ъгъла на долната челюст. Посочено е в експертизата, че в резултат на силен удар в дясната половина на лицето, в областта на 2 ъгъла на долната челюст пострадалият Д. Д. е получил счупване на челюстта в травмираната област, без дислокация на костните фрагменти, което увреждане е осъществило смисъла на медико - биологичния характеризиращ признак счупване на челюст, което води до затрудняване на дъвченето и говоренето за продължителен период от време (л. 88-95 от ДП).

От заключението на назначените по делото видео-техническа (л. 76-82 от ДП) и допълнителна видео-техническа експертизи (л. 98-100 от ДП) се установява, че са свалени на хартиен носител кадри от предаден с Протокол за доброволно предаване от 07.03.2024 год. диск, съдържащ запис от охранителните камери, монтирани на входа на Спортното училище.

В хода на досъдебното производство било извършено разпознаване на лица – Протокол за разпознаване на лица и предмети от 25.04.2024 год., при което разпознаващото лице – свид. М. М. посочил като извършител на деянието подс. Т. (л.

36-37 от ДП).

От приложеното по делото заверено копие от Лист за преглед на пациент в КДБ/СО при МБАЛ „Д-р И. Селимински“ АД – гр. Сливен се установява, че на 28.02.2024 год. в 08,10 часа свид. Д. Д. бил прегледан, като в Анамнеза било отразено „По данни на пациента преди 2 дни е ударен в областта на лицето с бокс. Съобщава за болка и затруднено движение на долната челюст в дясно. Направена рентгенография на лицеви кости“ (л. 15 от ДП).

От приложеното по делото заверено копие от Амбулаторен лист се установява, че на 28.02.2024 год. свид. Д. Д. бил прегледан от лицево-челюстен хирург, в който било отразено: „Анамнестични данни за нанесен побой преди три дни.“ (л. 16 от ДП).

От приложеното по делото заверено копие на Съдебномедицинско удостоверение (СМУ) № 69/2024 год. издадено на 28.02.2024 год. от д-р Ч. – управител на СМДЛ „Медексперт д-р Ч.“ е видно, че на посочената дата на свид. Д. Д. бил извършен преглед и освидетелстване по негово желание, като в предварителните сведения е отразено, че същият е заявил, че на 26.02.2024 год. около 21,00 часа на паркинга пред Спортното училище бил ударен силно с юмрук от едно момче, което освидетелстваният познавал, който сложил в ръката си метален бокс и след това го ударил в областта на дясната половина на долната челюст. В СМУ в раздел „Обективно при прегледа се установи:“ е посочено, че се установява умерено изразен болезнен травматичен оток на тъканите в областта на дясната половина на долната челюст, непосредствено в областта на ъгъла на долната челюст като болките се засилвали при опипване с ръка и при функционална активност; както и че други видими травматични увреждания при прегледа на освидетелствания не се установиха (л. 17 от ДП).

От приложеното по делото заверено копие на Съдебномедицинско удостоверение (СМУ) № 71/2024 год. издадено на 01.03.2024 год. от д-р Ч. – управител на СМДЛ „Медексперт д-р Ч.“ е видно, че на посочената дата на свид. П. А. бил извършен преглед и освидетелстване по негово желание, като същият е заявил, че на 26.02.2024 год. по време на спречкване бил бит и съборен на повърхността на местопроизшествието. Посочено е в СМУ, че при прегледа и освидетелстването на свид. П. А. са установени данни за контузия на главата с наличие на болезнен травматичен оток на тъканите и охлузване в дясната задушна област, болки в областта на лявата половина на лицето и болки в областта на задната повърхност на лявата лакътна става; както и че установените увреждания са получени в следствие 3 действието на твърди тъпи или тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по начин и време, както съобщава освидетелствания. Отразено е в СМУ, че получените от освидетелствания травматични увреждания са му причинили „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, т.е. разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК (л. 50 от ДП).

От приложеното по делото заверено копие на Съдебномедицинско удостоверение (СМУ) № 70/2024 год. издадено на 01.03.2024 год. от д-р Ч. – управител на СМДЛ „Медексперт д-р Ч.“ е видно, че на посочената дата на подс. Т. бил извършен преглед и освидетелстване по негово желание, като същият е заявил, че на 26.02.2024 год. по време на спречкване бил бит, като бил получил множество удари в областта на лицето, главата и други части на тялото му от около 5-6 човека, бил съборен на земята. Посочено е в СМУ, че при прегледа и освидетелстването на подс.

Т. са установени данни за контузия на главата и лицето с болки в теменните области на главата и охлузване под формата на значително одраскване в областта на дясната половина на лицето от дясното око надолу към дясната буза с болезненост на тъканите; както и че установените увреждания са получени в следствие действието на твърди тъпи или тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по начин и време, както съобщава освидетелствания. Отразено е в СМУ, че получените от освидетелствания травматични увреждания са му причинили „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, т.е. разстройство на здравето, извън случаите на чл.

128 и чл. 129 от НК (л. 64 от ДП).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност. В показанията на всички свидетели се съдържат отделни елементи, касаещи процесния случай.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свид. Д. Д., свид. С. С., свид. А. Ш., свид. П. А., свид. К. М. и свид. А. Ш., в частта относно придвижването на всяка една от двете групи към Спортното училище в гр. Сливен; причината за срещата, а именно, че е имало спор между свид. Д. Д. и свид. П. А., тъй като последният се дразнил с приятелката на свид. Д. Д.; както и че инцидентът е започнал, когато свид.