Определение № 22913 от 25.05.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 42049/2023
- Вид
- Определение № 22913
- Подписан
- 25.05.2025
- В сила
- 25.05.2025
- Състав
- АНДРЕЙ КРАСИМИРОВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 293, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 145, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл.58 · Закон за кредитните институции
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 22913 гр. С., 25.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20231110142049 по описа за 2023 година
1. Производството е по реда на чл. 267, пар. 1 ДФЕС.
2. То следва да установи дали националната съдебна практика, която тълкува разпоредби, с които се прилага чл. 6, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи с потребителските договори по отношение на договори за кредит, по които е предвидено олихвяване с променлива лихва, но съществуват сериозни съмнения дали клаузата, която определя механизма (алгоритъма) за изчисляване на лихвата, се основава на обективни критерии и не позволява субективно изменение на договора по волята на банката, тази клауза е вероятно неравноправна, и въпреки това на кредитора следва да се присъди сума по кредита, като националната практика предвижда замяната на променливата лихва с постоянна такава, за да се запази действието на договора, което не е ясно доколко съответства на критериите, установени от Съда на Европейския съюз в т. 30 и т. 40 – 43 от Решение от 25.11.2020 г. по дело C-269/19 Banca B.
1. СТРАНИ ПО СПОРА:
1.1. Ищец:
3. „Е.М“ ЕООД – регистрирано в Б. търговско дружество с разрешително за небанкова финансова институция, която се занимава с изкупуване на вземания, и има адрес на управление: Б., 1756 С., ул. „Р.“ ***** сграда „М.Т“.
4. По делото ищецът се представлява от адвокат Г. Х. от Софийската адвокатска колегия, с личен № ************, с адрес за призоваване: Б., 1000, С., бул. „В.“, ********; телефон: +*********** без посочен по делото електронен адрес.
1.2. Ответник:
5. В. П. М. – български гражданин, с адрес: Б., С., ж.к. „Р.“, **********.
6. Представлява се по делото от пълномощник – адв. П. К. от Софийската адвокатска колегия, с адрес на кантората: Б., С., ул. „Х.Б“ № **********, с телефон: + **********, без посочен адрес на електронна поща.
1
1.3. Искания на страните
7. Ищецът претендира, че е закупил от „П.“ АД вземане по договор за кредит, сключен между ответника и банката на 06.11.2013 г. и иска да бъде установено, че му се дължат вземания по издадена от съда заповед за изпълнение – неплатен остатък от главницата 6043,59 лева (вноски с падеж от25.12.2016 г. до 25.11.2021 г.); 3165,71 лева – възнаградителна лихва по договора за периода от 25.12.2018 г. до 25.11.2021 г., и законна лихва върху главницата от 17.12.2021 г. включително. За установяване на размера на вземанията си иска назначаване на счетоводна експертиза.
2. ФАКТИ ПО СПОРА:
8. Между страните по делото не е спорно, че на 06.11.2013 г. ответникът и негова съдлъжница (която не участва по настоящото дело) са сключили с неучастващо по делото лице – „П.“ АД, договор за потребителски кредит.
По договора ответникът е получил сума в размер на 6200 евро за погасяване на свои задължения по предишни договори за кредит и кредитна карта, и се задължил солидарно със съдлъжницата си да ги върне. Кредитът е следвало да бъде погасен на 120 равни месечни (анюитетни) вноски. В договора е посочен годишен процент на разходите (ГПР) от 19,12 %. В края на договора в изрична декларация страните са посочили, че той се сключва при общи условия и ответникът е получил екземпляр от текста на общите условия.
9. Точка 4 от договора за кредит, в раздел ΙΙ – „Лихви, такси и комисионни по кредита“ гласи:
„4. За ползвания кредит КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ/ИТЕ [= ответникът по делото] заплаща/т на БАНКАТА годишна лихва в размер на Базовия лихвен процент на Банката за евро, увеличен с надбавка от 8,51 (осем и 51) пункта.
Към датата на сключване на настоящия договор Базовия (sic) лихвен процентна Банката за евро е в размер на 7,99 %.“
10. В раздел IV от общите условия към договора се съдържат следните клаузи (запазен е текстът на банката без изменения):
„4.2. Дължимата от Кредитополучателя лихва, определена съгласно Договора, се изплаща периодично, в размер и на падежи, подробно описани в погасителен план – Приложение към Договора. Размерът на лихвените плащания, посочени в погасителния план, е изчислен върху главницата на кредита на основа Референтния лихвен процент за валутата на кредита, валиден към датата на сключването на Договора и не отразява точния размер на дължимата лихва за всеки отделен лихвен период, а има ориентировъчен характер.
4.3. Точният размер на дължимата от Кредитополучателя лихва се изчислява от Банката за всеки лихвен период на падежа на съответното лихвено плащане, посочен в погасителния план – Приложение към Договора.
4.4. При промяна на приложимия Референтен лихвен процент, договореният лихвен процент се променя съответно, считано от датата на промяната, без да е необходимо предоговаряне. В този случай Банката има 2 право едностранно да променя размера на месечните погасителни вноски, посочени в погасителния план, за което уведомява Кредитополучателя.
(...) 4.7. Банката има право едностранно да променя размера на лихвата по Договора и/или размера на разрешения овърдрафт при съществени промени в законодателни, съответно регулационни разпоредби от надзорни органи, засягащи дейността на банковата система и/или на Банката, както и при съществена промяна в паричната политика на Централната банка, като промяна в официалния валутен курс на българския лев към еврото, обезценка на лева, деноминация на лева и/или други промени в пазарните условия, за което Банката уведомява Кредитополучателя своевременно. Промяната на размера на лихвата и/или разрешения овърдрафт се прилага автоматично към Договора от датата на промяната, без да е необходимо сключването на допълнително споразумение с Кредитополучателя.
4.8. В случай на неизпълнение на което и да е от задълженията на Кредитополучателя по Договора и ОУ, Банката има право да увеличи размера на надбавката на лихвата, дължима от Кредитополучателя по Договора, считано от датата, на която е изтекъл срокът за изпълнение на съответното задължение на Кредитополучателя или от датата, на която Банката е констатирала неизпълнението, в случай че за изпълнението на съответното задължение на Кредитополучателя няма предвиден определен срок. В случай че въпреки забавата Кредитополучателят изпълни задълженията си, размерът на надбавката на лихвата може да се намали, считано от датата, на която Банката приеме, че Кредитополучателят е изпълнил задължението си съгласно условията на Договора.
4.9. Банката уведомява Кредитополучателя при всяка промяна на лихвения процент преди влизането й в сила чрез обявяването на референтния лихвен процент на интернет страницата на Банката на адрес www.fibank.bg или чрез осигуряване на разположение на хартиен или друг траен носител в банковите салони, или по друг уговорен начин. Информация за размера, броя или периодичността на вноските, ако се променят вследствие на новия лихвен процент, се осигурява при поискване на разположение на Кредитополучателите в писмена форма в банковите салони или на електронен носител, ако е уговорено.“
11. В т. 6 от договора е предвидено, че за разглеждане на искането длъжниците дължат такса от 25 лева, а в т. 7 – че при усвояване на заема банката ще удържи комисионна за отпускане на кредита в размер на 2,95 % от разрешения кредит. Общият размер на задължението при допускане, че ще се връща в срок и при условията към датата на отпускането му е 12 933,79 евро.
12. В т. 12 от договора е предвидено, че банката може да прехвърля вземанията си на трети лица. Това е направено с договор между банката и друго неучастващо по делото лице – „С.“ АД, от 19.12.2019 г. по рамков договор между тези две дружества, с който вземането на банката срещу ответника е прехвърлено на ищеца. Банката е упълномощила 3 неучастващо по делото дружество – „С.“ АД, представлявано от адвоката на ищеца по делото, да уведомява длъжниците, чиито вземания са прехвърлени с договора, за извършената промяна на кредитора, което българската съдебна практика допуска.
13. На 11.12.2020 г. получилото вземането дружество „С.“ АД е прехвърлило на ищеца вземането си към ответника с последващ договор за прехвърляне на вземания, като е упълномощило ищеца като последващ кредитор да уведоми от името на прехвърлителя длъжниците за промяната на кредитора, а ищецът изрично е упълномощил за това адвоката си по делото.
14. Съгласно първоначалния погасителен план месечната вноска по кредита, заплащана от ищците е била в размер на 106,15 евро.
15. След като по твърдения на ищеца ответниците не заплащали вноските по договора за кредит, на 17.12.2021 г. ищецът поискал от Софийския районен съд да издаде срещу двамата заповед за изпълнение за солидарно заплащане на сумите от 6417,02 лева – главница, ведно със законната лихва за забава за плащане на главницата от 17.12.2021 г. до окончателното плащане, и 6739,81 лева – възнаградителна лихва по договора за периода от 25.09.2016 г. до 25.11.2021 г. Образувано било частно гражданско дело № 72224/2021 г. на Софийския районен съд, 28. състав, по което е издадена Заповед за изпълнение № 19635/10.07.2022 г., с която ответникът и съдлъжницата му са задължени дали дължат на банката описаните в заявлението до съда суми. Заповедта е връчена на ответника на 18.01.2023 г., като в срок той е възразил, че не дължи изпълнение и съдът е дал на ищеца указания да предяви иск за вземането си, по който е образувано настоящото дело за част от вземанията по заповедта.
16. Ищецът иска описаните в абзац 8 вземания – част от тези по заповедта, като за останалите непредявени такива тя е обезсилена, като за установяване на размера на дълга иска назначаване на счетоводна експертиза с въпроси да установи непогасените вземания за главница и възнаградителна лихва.
17. Ответникът оспорва иска поради това, че смята, че договорът за кредит е недействителен, тъй като му липсват реквизити, а също така – че прехвърлянето на вземанията не е имало ефект, тъй като ответникът не е надлежно уведомен, и че вземанията или част от тях са погасени по давност, която не е прекъсвана и поради това, че е ефектите на прехвърлянето няма как да настъпят до датата на предявяване на иска пред съда, тъй като едва с исковата молба ответникът е уведомен за извършените прехвърляния на вземания.
3. ПРИЛОЖИМИ РАЗПОРЕДБИ ОТ БЪЛГАРСКОТО ПРАВО:
3.1. Закон за защита на потребителите (обн., ДВ, бр. 99 от 9 декември 2005г., в сила от 10. май 2006 г.; редакция, действала към 06.11.2013 г., когато е подписан договорът за кредит):
18. „Чл. 143. Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за 4 добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като:
1. освобождава от отговорност или ограничава отговорността на производителя, търговеца или доставчика, произтичаща от закон, в случай на смърт или телесни повреди на потребителя, причинени в резултат на действие или бездействие от страна на търговеца или доставчика;
2. изключва или ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон, по отношение на търговеца или доставчика или на друго лице при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения, включително изключва възможността за прихващане на задължение към търговеца или доставчика с друго насрещно вземане, което има спрямо него;
3. поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля;
4. позволява на търговеца или доставчика да задържи заплатените от потребителя суми, в случай че последният откаже да сключи или да изпълни договора, като същевременно не предвижда право на потребителя да получи обезщетение на същата стойност при несключване или неизпълнение на договора от страна на търговеца или доставчика;
5. задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка;
6. позволява на търговеца или доставчика да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя, както и да задържи сума, получена за престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора;