Решение № 689 от 19.12.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 689 гр. В. Т., 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. Т. в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Станислав Стефански Гражданско дело № 20214100100452 по описа за 2021 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Предявена е искова молба от С. В. С., ЕГН: **********, гр. С., ж.к.

„***“, № ***, със съдебен адрес: гр. В. Т., ул. „***“, № *** - адв. М. К., против Г. фонд гр. С., ***, ет.4, ЕИК:

12144665. В исковата молба е посочено, че на 12.01.2020г. в с. Р., Община В.

Т., на Път ІІІ – ***, ул. „Г. Д.“, в района на „***“ ЕООД е настъпило ПТП между неустановено към датата МПС управлявано от водач с неустановена самоличност и велосипедист В. С. И. от с. Д., Община П., като в следствие на това ПТП по непредпазливост е причинена смъртта на В. С.

И., а деецът е избягал от произшествието. Посочено е, че е било образувано Досъдебно производство № ***/2020г. по описа на РУ в МВР – В. Т. и Прокурорска преписка № ***/2020г. на Окръжна прокуратура – В. Т.. И в резултат на оперативни издирвателни дейности по това ДП е установено ПТП станало между нерегистрирано МПС, бракувано, марка „Опел ***“, управлявано от Н. Д. Х., като Н. Х. е напуснал местопроизшествието.

Посочено е, че МПС управлявано от Х. към датата на ПТП не е имало сключена задължителна „Гражданска отговорност на автомобилиста“.

1

Посочено е също, че ищецът е наследник по Закон, а именно син на починалото при реализираното ПТП лице. Твърди се, че във връзка с този случай ищецът е претърпял неимуществени вреди – душевни и психически болки, и страдания. Описва се по нататък как е бил уведомен ищеца за настъпилата смърт на неговия баща, какво изпитал, каква е била семейната връзка помежду им. Описано е, че с ответния фонд е водена писмена кореспонденция, но е налице неплащане в законово определения срок на търсеното обезщетение, поради което ищецът моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди Г. фонд да му заплати на основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от Кодекса за застраховане, във връзка с чл.558, ал.5, предложение последно от КЗ, сумата от 200 хиляди лева обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие смъртта на баща му В. С. И., настъпила в пряка причинно-следствена връзка от ПТП на 12.01.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.06.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението. Претендират се и разноски.

В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от ответния Г. фонд, с който отговор исковата молба се оспорва изцяло по основание и по размер. Изложени са писмени подробни съображения. Ответникът по делото – Г. фонд, гр. С. и в съдебно заседание оспорва предявения иск.

ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ - Н. Д. Х., ЕГН: **********, гр. В. Т., ул.

„***“, № *** - конституирано на страната на ответника – редовно призовано, не се явява, не заема становище.

След като обсъди доводите на страните, събраните по делото доказателства и ги прецени поотделно и в тяхната цялост, съобразно правилата на ГПК, съдът намира за установено следното:

Не е спорно по делото, че на 12.01.2020г. в с. Р., Община В. Т., на Път ІІІ – ***, ул. „Г. Д.“, в района на „***“ ЕООД е настъпило ПТП между неустановено към датата МПС управлявано от водач с неустановена самоличност и велосипедист В. С. И. от с. Д., Община П., като в следствие на това ПТП по непредпазливост е причинена смъртта на В. С. И., а деецът е избягал от произшествието. Било е образувано Досъдебно производство № ***/2020г. по описа на РУ в МВР – В. Т. и Прокурорска преписка № ***/2020г.

2 на Окръжна прокуратура – В. Т.. В резултат на оперативни издирвателни дейности по това ДП е установено ПТП станало между нерегистрирано МПС, бракувано, марка „Опел ***“, управлявано от Н. Д. Х., като Н. Х. е напуснал местопроизшествието. МПС управлявано от Х. към датата на ПТП не е имало сключена задължителна „Гражданска отговорност на автомобилиста“. Ищецът е наследник по Закон, а именно син на починалото при реализираното ПТП лице.

По делото е приложено заверено копие на влязла в законна сила присъда № 19 от 05.07.2023г. постановена по Наказателно дело от общ характер № 20234100200251 по описа за 2023 година на ВТОС, с която съдът ПРИЗНАВА подсъдимия Н. Д. Х., роден на *** г. в гр. ***., с постоянен и настоящ адрес гр. В. Т., ул. ,,***“ № ***, българин, български гражданин, със *** образование, ***, безработен, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 12.01.2020 г. в с. Р., общ. В. Търново, на път III- *** в посока към с. С., при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил „Опел ***“ с номер на рама ***, нарушил правилата за движение, регламентирани в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - не контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал; чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установяващ забрана за движение в населено място със скорост над 50 км/ч, като управлявал автомобила със скорост 80,7 км/ч, в резултат на което, допуснал пътнотранспортно произшествие, като блъснал попътно движещият се велосипедист В. С. И. на *** г. от с. Д., общ. П. и по непредпазливост причинил смъртта му, като избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 от НК, вр. чл. 343, ал. 3 , б. „б“, предл. I, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК, вр. чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП МУ НАЛАГА наказание „лишаване от свобода“ за срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл.66 от НК ОТЛАГА за изтърпяване така наложеното наказание за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

ПРИЗНАВА подсъдимия Н. Д. Х., роден на *** г. в гр. ***, с постоянен и настоящ адрес гр. В. Т., ул. „***“ № ***, българин, български гражданин, със *** образование, ***, безработен, неосъждан, ЕГН ********** з а ВИНОВЕН в това, че на 12.01.2020 г. в с. Р., общ. В. Т., на път III - ***, 3 управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил „Опел ***“ с номер на рама ***, което не е регистрирано по надлежния ред, поради което и на основание чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 от НК, вр. чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК МУ НАЛАГА наказание лишаване от свобода в размер на ТРИ МЕСЕЦА.

На основание чл.66 от НК ОТЛАГА за изтърпяване така наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

ПРИЗНАВА подсъдимия Н. Д. Х., роден на *** г. в гр. ***, с постоянен и настоящ адрес гр. В. Т., ул. „***“ № ***, българин, български гражданин, със *** образование, ***, безработен, неосъждан, ЕГН ********** з а ВИНОВЕН в това, че на 12.01.2020 г. в с. Р., общ. В. Т., на път III- ***, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил „Опел ***“ с номер на рама ***, си служил с табели с регистрационни номера ***, издадени за друго моторно превозно средство - за товарен автомобил „Опел ***“, с номер на рама ***, поради което и на основание чл.343, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 от НК, вр. чл. 345, ал. 1, пр. 1 от НК, МУ НАЛАГА наказание лишаване от свобода в размер на ТРИ МЕСЕЦА.

На основание чл.66 от НК ОТЛАГА за изтърпяване така наложено го наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 23 от НК НАЛАГА едно общо наказание, А ИМЕННО най- тежкото измежду наложените по настоящата присъда наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл.66 от НК ОТЛАГА за изтърпяване така наложеното наказание за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 343г НК ЛИШАВА подсъдимия Н. Д. Х.. ЕГН ********** от право да управлява МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Съгласно чл.300 от ГПК: „Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата 4 противоправност и виновността на дееца.”

Освен с принципа за правна сигурност, чл.300 от ГПК кореспондира и с принципа за процесуална икономия. Установените в случая, с влязлата в сила присъда факти относно деянието, противоправността му и вината да бъдат втори път установявани при разглеждането на гражданския иск за вреди от същото деяние.

Поради горното относно настъпване на увреждането, механизма, по който се е осъществило, неговото авторство и причинените съставомерни последици, настоящият състав е обвързан от присъдата на наказателния съд.

По делото са изслушани съдебно-автотехническа и съдебномедицинска експертизи, заключенията, по които са в унисон с установеното по наказателното дело.

При така приетата за установена фактическа обстановка настоящата инстанция счита, че е осъществен фактическия състав на непозволеното увреждане, визиран в чл.45 от ЗЗД. Налице са петте елемента от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите.

От присъдата на наказателния съд се установява противоправното деяние на водача на МПС, неговата вина и причинната връзка между действията на водача на МПС и причинената смърт на родителя на ищеца. Ето защо съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на претърпяното.

Така са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника. Според разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Според нормата на чл.51, ал.1 от ГПК се дължат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Съгласно чл.519, ал., т.1 от КЗ Гаранционният фонд извършва плащания в полза на увредените лица за вреди, причинени от моторно превозно средство, което е неидентифицирано или на което виновният водач няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или когато няма сключена задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците. Основанията за плащане на обезщетение са предвидени в чл.557 от КЗ, като ищецът предявява своята претенция на основание чл.557, ал.1, т.1 и т.2, б.„а“ от 5

КЗ, съгласно който Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Република България от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно средство) и смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Налице е кореспонденция с ответния Г. Фонд, тъй като е бил поканен за изплащане на обезщетение, респективно обаче не са извършени плащания.

Освен настъпването на застрахователно събитие следва да бъде установено, че в резултат на него ищецът е претърпял вреди - техния, вид, тежест и размер, и причинна връзка между вредите и застрахователното събитие. В случая се претендира обезщетение за репариране на претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на В. И. – баща на ищеца.

Несъмнено смъртта на близък роднина е тежка загуба и се отразява върху емоционалното и психическото състояние на синове, дъщери, майки и бащи, съпруг/а, братя и сестри, и въобще хора, с които пострадалото/загиналото лице се е намирало в особено близки отношения и най-вече поради наличната семейна връзка.

В случая ищецът е предявил иск за заплащане на обезщетение в размер на 200 хил. лева обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие смъртта на баща му В. С. И., настъпила в пряка причинно-следствена връзка от ПТП на 12.01.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.06.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението.