Решение № 14192 от 18.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14192 гр. София, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20231110160078 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Юробанк България“ АД срещу Д. С. З., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 2101,35 лева, представляваща главница по Договор за издаване на кредитна карта от 05.01.2018г., ведно със законната лихва считано от 03.12.2021г. до окончателно изплащане; сумата от 588,63 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 23.01.2019г. до 22.07.2021г.; сумата от 308,08 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 23.01.2019г. до 12.03.2020г.; сумата от 353,33 лева, представляваща договорни такси за периода от 10.05.2018г. до 30.03.2020г.; сумата от 269,78 лева, представляваща застраховки за периода от 27.04.2018г. до 28.06.2019г.; сумата от 24,00 лева, представляваща обезщетение за уведомяване за периода 17.06.2021г. до 23.11.2021г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от 14.12.2021г. по ч.гр.д. 69521/2021г. по описа на СРС, 175-ти състав.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за издаване на кредитна карта Mastercard от 05.01.2018г., по силата на който ищецът предоставил на ответника револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на 2 200 лв. и издал персонална кредитна карта. С оглед специфичния характер на кредитния продукт, се сочи, че картодържателят е усвоявал различни суми през различните периоди като е използвал предоставения кредит под формата на кредитен лимит. Поради описаното твърди, че ответникът дължи като главница само това, което е теглил/потребил през съответния месец.

Сочи, че съгласно чл. 8 от ОУ към Договора, до картодържателя е изпращано месечно извлечение, което отразявало: всички транзакции с картата, всички лихви, такси и други разходи, общо дължимата сума, минималната месечна вноска, както и датата за издължаване. Излага, че в случая претендираната главница е в размер на 2101,35 лв., представляваща сбор от всички усвоявания, като от тази сума били приспаднати направените погашения от длъжника. Относно погасяването на задълженията сочи, че съгласно чл. 9 от ОУ ответникът може да заплаща задълженията си в срок посочен в 1 месечното извлечение изцяло и без начисляване на лихва или на части, като в последния случай непогасената част се олихвявала с възнаградителна лихва, а приложимият лихвен процент се посочвал в месечните извлечения. В случай че ответникът избере да погаси задълженията на части – била дължима минимална месечна вноска, наред с всички задължения за които е в забава и тези с които е превишил кредитния лимит. При неплащане на минималната месечна вноска се сочи, че е дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху целия усвоен, но непогасен лимит. Ищецът претендира и такси както следва: 14 бр. месечни такси за обслужване на платежен инструмент на обща стойност 37,70 лв., начислени съгласно чл. 10.1 от ОУ към Договора; 14 бр. такси за надвишаване на кредитен лимит на обща стойност 210,63 лв., начислени съгласно чл. 10.1 от ОУ към Договора; 5 бр. такси за блокиране на карта/кредитен лимит на обща стойност 75,00 лв., начислени съгласно чл. 10.1 от ОУ към Договора; 1 бр. такса на стойност 30,00 лв., начислена съгласно Тарифа за таксите и комисионите, които „Юробанк България“ АД прилага по извършване на услуги на клиенти — физически лица, Раздел VIII, В, т. 13.

Твърди и че на 05.01.2018г. ответницата се е присъединила като застраховано лице към застрахователна програма „Защита на плащанията“, застрахователен пакет „Покритие на задълженията Плюс“ на картодържателите на кредитни карти, издадени от „Юробанк България“ АД, подписвайки нарочна декларация, като в последната изрично декларирала съгласие сумата на месечната застрахователна премия да се начислява като задължение по кредитната карта и да бъде превеждана на застрахователя. С оглед изложеното ищецът претендира сумата от 269,78 лв. - сбор от непогасени застрахователни премии. Поддържа, че доколкото ответницата не е изпълнила в срок поетите задължения, то банката упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което ответницата била уведомена чрез ЧСИ Сия Халаджова на 22.07.2021г. Във връзка с последното сочи, че са сторени разходи в размер на 24,00 лв., които също претендира. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен договор със соченото от ищеца съдържание, но развива съображения в насока, че претенциите не са индивидуализирани в достатъчна степен. Оспорва параметрична справка за движението по картова сметка. Оспорва да е получавала месечни извлечения. Оспорва дължимостта на претенцията за такси и застрахователни премии.

Оспорва ищецът да е упражнил надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Поради което смята, че и не дължи мораторна лихва в размер от 308,08 лева.

Излага, че не е запозната с ОУ на банката. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите от страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: възникването и съществуването на валидно облигационно правоотношение по силата на Договор за издаване на кредитна карта от 05.01.2018г.; че е предоставил на ответника револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на 2 200 лв., че същият е усвоен, както и предоставянето на кредитната карта; уговорената между страните възнаградителна лихва и непогасеният й размер; размерът и основанието за начисляване на таксите; присъединяването на ответника към застрахователна програма, както и размера на непогасените застрахователни премии, изискуемост на вземанията; предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита; както и сторените разходи за връчване 2 на уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, в това число и размера на обезщетението за забава. В доказателствена тежест на ответника при установяване на гореописаните обстоятелства е да докаже плащане на процесните задължения.

Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че между страните е сключен Договор за издаване на кредитна карта от 05.01.2018г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на 2 200 лв., както и че е издал и предоставил на ответника персонална кредитна карта.

От приетия Договор за издаване на кредитна карта № МК63463 от 05.01.2018г. се установява, че банката е предоставила на картодържателя револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит и издава, като средство за отдалечен достъп до средствата по кредитния лимит, персонална кредитна карта Mastercard Cash на картодържателя. В чл. 3 от договора е предвидено, че разрешеният кредитен лимит към датата на сключването му е в размер на 2200 лева. Според Приложение № 1 към договора, годишният лихвен процент на възнаградителната лихва е 19,90%, а годишният процент на разходите е 36,37%. Размерът на минималната месечна вноска е 3% от общо дължимата сума, но не по-малко от 15 лева всеки месец.

От приетото и неоспорено от страните експертно заключение по съдебносчетоводната експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че за периода от 08.01.2018г. до 01.04.2018г. ответницата е усвоила кредитния лимит до размера от 2151,70 лева чрез извършени тегления на пари в брой от банкомат и чрез извършени плащания чрез ПОС-терминал, като същевременно се установява /таблица № 2/ че през периода от 08.01.2018г. до 24.04.2019г. ответницата е извършвала спорадични плащания /първите три месеца – всеки месец, а след 23.03.2018г. – през три месеца/ на различни по размер суми, съставляващи общо 942,32 лева. Релевираното възражение, че ищцовото дружество не било издавало изискуемите по договора месечни извлечения по кредитната сметка, както и че представените с исковата молба такива са съставени за целите на процеса, е неоснователно, тъй като видно от експертното заключение по ССчЕ, както и от дадените от вещото лице разяснения в проведеното на 23.04.2024г. открито съдебно заседание, експертът е установил съдържанието и датите на издаване на всички извлечения и същите са издавани ежемесечно на посочените в таблица № 3 дати. Възражението, че извлеченията не били изпращани чрез обикновена поща на ответницата също е неоснователно, тъй като видно от заявлението за отпускане на кредит, ответницата е поискала извлеченията да й бъдат изпращани по електронен път на заявения от нея електронен адрес.

Видно от експертното заключение по ССчЕ, след последното си плащане от 24.04.2019г. ответницата е преустановила изцяло плащанията по кредитната карта, а вноските по представените по делото извлечения от 23.01.2019г. и 25.02.2019г. също не са платени, поради което за ищцовото дружество е възникнало потестативното право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Съгласно чл. 20, ал. 2 от договора, при непогасяване на минималните месечни вноскки по две последователни месечни извлечения, банката може да обяви задължението на картодържателя за изцяло предсрочно изискуемо. В настоящата хипотеза банката-ищец е упражнила това свое право с представената по делото покана, в която е посочено, че предвид допуснатото неизпълнение на договорните задължение, обявява целия кредит за предсрочно изискуем и дължим, като действието на договора се прекратява считано от датата на получаване на уведомлението. Тази покана е връчена на ответницата чрез ЧСИ Сия Халаджова, която е извършила връчване на книжа на основание 3 чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ, а съгласно препращащата норма на чл. 43 ЗЧСИ, съдебният изпълнител връчва книжата при условията и по реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс.

Видно от представената по делото покана и съдържанието на разписката за връчване /представляваща официален удостоверителен документ/, уведомлението за предсрочна изискуемост е връчено на адреса, посочен от ответницата в заявлението за отпускане на кредит съставляващо неразделна част от договора съгласно чл. 2 от него /който адрес е ответницата е посочила и в отговора на исковата молба по настоящото дело/ и връчването е извършено редовно на 22.07.2021г. по реда на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 ГПК – на пълнолетен член от семейството със задължение да предаде на адресата, а именно Мартин Зарев – син на ответницата. С оглед на това, възражението на ответницата, че не й било връчено уведомлението за предсрочна изискуемост, е неоснователно. При кумулативното наличие на предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем – забава за плащане, наличие на клауза в договора, уреждаща правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем в хипотеза на забава, и надлежно връчено уведомление за предсрочна изискуемост, се налага изводът, че ищецът е упражнил валидно своето потестативно право и кредитът е направен изцяло предсрочно изискуем на 22.07.2021г.