Определение № 785 от 13.02.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 785 гр. Варна, 13.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванка Д. Дрингова

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502691 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 91918/04.11.2025г. от „Интернешънъл Фърничър Салюшънс" ООД, ЕИК 175425076, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. ********, представлявано от управителя П.Д.Г, чрез адв. И. З. от САК, срещу определение № 13955 от 13.10.2025г. по гр. д. № 7241/2025г. на ВРС, ХVIII-ти състав, в частта, с което е прекратено производството по предявения от частния въззивник иск с правно основание чл. 424 от ГПК, поради недопустимост на предявения иск.

Жалбоподателят намира за неправилни изводите на съда, че длъжникът не е положил дължимата грижа да подаде в срок възражение срещу издадената заповед за изпълнение, както и че фактите, на които се позовава ищецът, не са новооткрити. Счита постановения съдебен акт за немотивиран и лишен от логическа и правна връзка между установените факти и правните изводи.

Твърди, че по делото са налице новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл. 424 ГПК, които ВРС е игнорирал. Сочи, че първото и най-съществено ново доказателство е установената неистинност на пълномощното, представено от заявителя в заповедното производство, и въз основа на което заповедният съд е обосновал извод за наличие на вземане на заявителя по съществуващо облигационно правоотношение между страните.

Намира същото за ново в процесуален смисъл, защото дружеството не е било уведомено за заповедното производство, не е разполагало с копие от документа и не е имало фактическа възможност да го оспори преди влизането на заповедта в сила. Второто ново доказателство по смисъла на чл. 424, ал. 1 ГПК сочи да е отговор на Министерството на земеделието - Областна дирекция „Земеделие" – Варна, даден след приключване на заповедното 1 производство, отново игнорирано от ВРС и с който се удостоверява, че К. Ж.

К. никога не е извършвало плащане на „обезщетение" или такса в размер на 6 385,80 лв. във връзка с поземлен имот с идентификатор ******.50.59, собственост на „Интернешънъл Фърничър Салюшънс" ООД. Същото би имало съществено значение, защото пряко опровергава фактическото основание на заявеното вземане, върху което е издадена заповедта по чл. 410 ГПК. Счита това доказателство за ново в процесуален смисъл, защото е възникнало след влизането в сила на заповедта, а ищецът не е могъл да се снабди с него по-рано, тъй като не е бил страна в заповедното производство; не е знаел, че срещу него е подадено заявление и едва след като е установил наложената възбрана върху имота, е могъл да извърши проверка пред компетентния държавен орган. Моли за отмяна на определението в обжалваната част и за присъждане на разноски.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 7241/2025г. на ВРС, ХVIII-ти състав е образувано по предявен от „Интернешънъл Фърничър Салюшънс“ ООД срещу К. Ж. К. иск с правно основание чл. 424 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 6385.80 лева, представляваща сума за обезщетение към Министерството на земеделието, дължима във връзка със съсобствен на страните поземлен имот ******.50.59, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 28.05.2024г. до окончателното й изплащане, за която е издадена заповед № 2812 от 30.05.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 6409/2024г. на ВРС.

В исковата молба се излага, че управителите на ищцовото дружество са с обичайно местопребиваване във Великобритания, а самото дружество не осъществява търговска дейност, поради което съобщението за издадената заповед за изпълнение се счита връчено по силата на предвидената в чл. 50 ГПК фикция. Поради това дружеството не могло да узнае своевременно за издадената заповед и да подаде възражение в срока по чл. 414 ГПК. Поддържа се, че ответницата се е снабдила с изпълнително основание за несъществуващо вземане с цел да осъществи принудително отчуждаване на недвижим имот, собственост на ищеца. Твърди се, че по ч.гр.д. № 6409 по описа за 2024г. ВРС е приложено неистинско пълномощно от „Интернешънъл фърничър салюшънс“ ООД в полза на К. Ж. К., което ищецът установил след запознаване със съдържанието на заповедното производство на 05.03.2025г.

Наред с това при извършена на 12.05.2025г. справка в Министерство на земеделието станало ясно, че ответницата не е заплащала сумата, предмет на заповедта за изпълнение. Гореизложените според ищеца съставляват новооткрити обстоятелства.

С молба вх. № 83813/07.10.2025 г. ищецът заявява, че предявява евентуален иск за установяване недължимост на вземането по заповедта за изпълнение поради погасяване на същото по давност след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

2

С обжалваното определение районният съд е приел, че производството по делото е образувано по недопустим иск, като е изложил мотиви, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав.

Съобразно разпоредбата на чл. 424 от ГПК длъжникът може да оспори вземането по исков ред след влизане в сила на заповедта за изпълнение единствено при наличието на новооткрити обстоятелства или писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника в срока за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК или с които не е могъл да се снабди в този срок. Допустимостта на специалния отрицателен установителен иск по чл. 424 ГПК е обусловена от надлежното излагане в исковата молба на твърдения за съществуването на факти, чието установяване би обусловило извод за недължимост на вземането, за което е издадена влязлата в сила заповед за изпълнение /така ТР № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т. 16/.

В конкретния случай жалбоподателят излага, че е бил уведомен за образуваното ч.гр.д. № 6409/2024г. по описа на ВРС по реда на чл. 50 от ГПК.

Въпросът за редовното връчване на заповедта за изпълнение е разрешен положително с влязло в сила определение по в.ч.гр.д. № 930/2025г. на ВОС, с което не е прието възражението на „Интернешънъл Фърничър Салюшънс“ ООД по чл. 423, ал. 1 ГПК срещу заповед за изпълнение № 2812/30.05.2024г., издадена по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 6409/2024г. по описа на ВРС.

Следователно, след като длъжникът е бил редовно уведомен, то същият е разполагал с възможността да подаде възражение по чл. 414 от ГПК. Дори и да се приеме, че ищецът не е бил запознат със заповедта за изпълнение, то той, в качеството си на длъжник по образуваното заповедно производство, е бил длъжен да положи необходимите усИ. и грижа за работите си като търговец и да се запознае с нейното съдържание и от какво произтича задължението му, респ. да възрази срещу нея. В този смисъл, изложените в жалбата твърдения, че сочените от него факти и писмен документ са нови, защото дружеството не е било уведомено за заповедното производство, не е разполагало с копие от документа /пълномощно/ и не е имало фактическа възможност да го оспори преди влизането на заповедта в сила, както и защото соченият документ /отговор от МЗ-ОДЗ Варна/ е възникнал след влизането в сила на заповедта, а ищецът не е могъл да се снабди с него по-рано, тъй като не е знаел, че срещу него е подадено заявление, нямат характер на такива по смисъла на чл. 424 от ГПК. След като е стабилизирана изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение на материализираното в нея вземане, то не може да се оспорва от длъжника по съображения, твърдения и факти, които е могъл и е следвало да заяви преди влизането и в сила. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка.

Поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното определение на ВРС следва да бъде потвърдено, като правилно и 3 законосъобразно.

Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 13955 от 13.10.2025г. по гр. д. № 7241/2025г. на ВРС, ХVIII-ти състав, в частта, с което е прекратено производството по предявения иск с правно основание чл. 424 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на частните въззивници при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК, на осн. чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 785 гр. Варна, 13.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванка Д. Дрингова

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502691 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 91918/04.11.2025г. от „Интернешънъл Фърничър Салюшънс" ООД, ЕИК 175425076, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. ********, представлявано от управителя П.Д.Г, чрез адв. И. З. от САК, срещу определение № 13955 от 13.10.2025г. по гр. д. № 7241/2025г. на ВРС, ХVIII-ти състав, в частта, с което е прекратено производството по предявения от частния въззивник иск с правно основание чл. 424 от ГПК, поради недопустимост на предявения иск.

Жалбоподателят намира за неправилни изводите на съда, че длъжникът не е положил дължимата грижа да подаде в срок възражение срещу издадената заповед за изпълнение, както и че фактите, на които се позовава ищецът, не са новооткрити. Счита постановения съдебен акт за немотивиран и лишен от логическа и правна връзка между установените факти и правните изводи.

Твърди, че по делото са налице новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл. 424 ГПК, които ВРС е игнорирал. Сочи, че първото и най-съществено ново доказателство е установената неистинност на пълномощното, представено от заявителя в заповедното производство, и въз основа на което заповедният съд е обосновал извод за наличие на вземане на заявителя по съществуващо облигационно правоотношение между страните.

Намира същото за ново в процесуален смисъл, защото дружеството не е било уведомено за заповедното производство, не е разполагало с копие от документа и не е имало фактическа възможност да го оспори преди влизането на заповедта в сила. Второто ново доказателство по смисъла на чл. 424, ал. 1 ГПК сочи да е отговор на Министерството на земеделието - Областна дирекция „Земеделие" – Варна, даден след приключване на заповедното 1 производство, отново игнорирано от ВРС и с който се удостоверява, че К. Ж.

К. никога не е извършвало плащане на „обезщетение" или такса в размер на 6 385,80 лв. във връзка с поземлен имот с идентификатор ******.50.59, собственост на „Интернешънъл Фърничър Салюшънс" ООД. Същото би имало съществено значение, защото пряко опровергава фактическото основание на заявеното вземане, върху което е издадена заповедта по чл. 410 ГПК. Счита това доказателство за ново в процесуален смисъл, защото е възникнало след влизането в сила на заповедта, а ищецът не е могъл да се снабди с него по-рано, тъй като не е бил страна в заповедното производство; не е знаел, че срещу него е подадено заявление и едва след като е установил наложената възбрана върху имота, е могъл да извърши проверка пред компетентния държавен орган. Моли за отмяна на определението в обжалваната част и за присъждане на разноски.