Решение № 5286 от 12.06.2024, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5286

Пловдив, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - X Състав, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ЯНКО АНГЕЛОВ

При секретар ПОЛИНА ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 20247180700680 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Делото е образувано по жалбата на Х. Р. Н. с [ЕГН] срещу Решение № 2153-15-72/06.03.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-15-01517213/24. 01.2024 г. на Ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на административните актове и се иска тяхната отмяна от Съда.

В съдебно заседание – жалбоподателят чрез адв.Н. П. поддържа оспорването, претендират се разноски.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ Пловдив, чрез юрисконсулт В. намира жалбата за неоснователна, претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, представят се писмени бележки.

Административен съд - Пловдив, II отделение, Х състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, прие за установено следното:

В ТП на НОИ Пловдив от осигурителя „КОМУНАЛ“ ООД, с ЕИК ********* за жалбоподателя Х. Р. Н. са представени Удостоверения по образец съгласно приложение №9 към чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО с данни относно правото му на парично обезщетение по следните болнични листове /л.137 и сл./: Болничен лист №Е20200040676 (първичен), с период на временната неработоспособност от 08.01.2020 г. до 12.02.2020 г. вкл., представен със справка с вх.№Р-14-15-000-00-********** на 05.02.2020 г., по който на 12.02.2020 г. е изплатено парично обезщетение от НОИ за 15 работни дни за месец 01/2020 г., в размер на 767.60 лв. и на 17.02.2020 г. е изплатено парично обезщетение за 8 работни дни за месец 02/2020 г., в размер на 409.38 лв. Болничен лист №Е20200198706 (продължение), с период на временната неработоспособност от 13.02.2020г. до 03.03.2020 г. вкл., представен със справка с вх.№Р-14-15-000-00-********** на 05.03.2020 г., по който на 11.03.2020 г. е изплатено парично обезщетение за 12 работни дни за месец 02/2020 г., в размер на 614.08 лв. и за 1 работен ден за месец 03/2020 г., в размер на 51.17 лв. Болничен лист № Е20206017066 (продължение), с период на временната неработоспособност от 24.02.2020 г. до 15.03.2020 г., вкл., представен със справка с вх.№Р-14-15-000-00-********** на 05.03.2020 г., по който на 18.03.2020 г. е изплатено парично обезщетение за 8 работни дни за месец 03/2020 г., в размер на 409.38 лв. Болничен лист №Е20200241917 (продължение), с период на временната неработоспособност от 16.03.2020г. до 25.03.2020 г. вкл., представен със справка с вх.№Р-14-15-000-00-********** на 02.04.2020 г. по който на 08.04.2020 г. е изплатено парично обезщетение за 8 работни дни за месец 03/2020 г., в размер на 409.38 лв.

За първите три работни дни - 08.01.2020 г., 09.01.2020 г. и 10.01.2020 г. от временната неработоспособност по болничен лист №Е20200040676, приложение е намерила разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от КСО, според която осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.

За да издаде процесните актове, органът е съобразил данни от информационната система на НОИ, от които се установява, че към деня на настъпване на временната неработоспособност по болничен лист №Е20200040676 - 08.01.2020 г., Х. Р. Н. е осигурен по две трудови правоотношения, при „КОМУНАЛ“ ООД и „ДЕЯН АЛЕКСАНДЪР“ ЕООД, с ЕИК *********.

На „ДЕЯН АЛЕКСАНДЪР“ ЕООД е извършена проверка от контролен орган на ТП на НОИ Пазарджик, приключила с Констативен протокол №КП-5-12-01465254 от 22.11.2023 г./л.85/

Проверката е извършена въз основа на данни от информационната система на НОИ и представените от осигурителя документи, от които било установено, че Х. Р. Н. има сключен трудов договор №02 от 26.08.2019г. с „ДЕЯН АЛЕКСАНДЪР“ ЕООД, на основание чл. 111 от Кодекса на труда във връзка с чл. 70 от КТ. Н. е назначен на длъжност “Техник-механик“ (канал предпътни прегледи), с продължителност на работното време 4 часа. Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 03.04.2020 г. със заповед №003 от 03.04.2020 г./л.90/ При извършената проверка на ведомостите за работни заплати и присъствените форми било установено, че лицето е извършвало трудова дейност, без прекъсване в осигуряването, на 4 часов работен ден за периода от 01.01.2020 г. до 02.04.2020 г., а през периода от 18.03.2020 г. до 02.04.2020 г.

Н. е ползвал платен годишен отпуск на основание чл. 155, ал. 1 от КТ, който е разрешен със заповед №11 от 18.03.2020 г., /л.89/, а от представения дневник-регистър на заведените болнични листове за 2020 г. в осигурителя, контролния орган е установил, че Х. Р. Н. не е представил болнични листове.

Констатирано е още, че подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за периода от месец януари 2020 г. до месец април 2020 г. От „ДЕЯН АЛЕКСАНДЪР“ЕООД напълно съответстват между информацията в Регистъра на осигурените лица и данните във ведомостите за работни заплати.

Контролният орган при ТП на НОИ Пазарджик е констатирал, че Х. Р. Н. е упражнявал трудова дейност за периода от 01.01.2020 г. до 02.04.2020 г., която е основание за осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО - лица, подлежащи на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.

Съгласно чл. 46, ал. 3 от КСО, парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи.

При тази установена в административното производство фактическа обстановка, на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО е издадено разпореждане № РВ-3-15-01517213 от 24.01.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Пловдив за възстановяване на недобросъвестно полученото парично обезщетение за временна неработоспособност, както следва: По болничен лист №Е20200040676 в размер на 1176.98 лв.; По болничен лист №Е20200198706 в размер на 665.25 лв.; По болничен лист №Е20206017066 в размер на 409.38 лв.; По болничен лист №Е20200241917 в общ размер на 204.69 лв., в обхвата на който ответникът приема, че Н. е работил при осигурителя „ДЕЯН АЛЕКСАНДЪР“ ЕООД на 16.03.2020 г. и 17.03.2020 г., а в периода от 18.03.2020 г. до 25.03.2020 г. е бил в платен отпуск при същия осигурител, като му е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност на 100 % в размер на 409.38 лв., вместо полагащата му се пропорционална част в размер на 204.69 лв., на основание чл. 31, ал. 4 от НПОПДОО.

В хода на административното производство Х. Н. посочва, че е бил в трудово правоотношение с „ДЕЯН АЛЕКСАНДЪР“ ЕООД, но в процесния период не е извършвал трудова дейност, тъй като е бил във временна неработоспособност и е пребивавал у дома си.

Административният орган посочва, че в графа "бележки" на издадените болнични листове №Е20200040676, №Е20200198706, №Е20206017066 и №Е20200241917 представени от „КОМУНАЛ“ ООД не е отразено, че същите се издават в повече от един екземпляр, но няма спор, че съгласно справка за представени болнични листове в Електронния регистър на болничните листове и решения по обжалването им, за Х. Р. Н. на 15.11.2023 г. е издаден болничен лист № Е20233391593, с период на временната неработоспособност от 08.01.2020 г. до 12.02.2020 г. вкл. за осигурител „ДЕЯН АЛЕКСАНДЪР“ ЕООД.

Твърдяната недобросъвестност се обосновава с предназначението на паричните обезщетения от фондовете на държавното обществено осигуряване, регламентирани в КСО, които са да заместят доходите на осигурените лица по времето, когато поради настъпване на определени фактически обстоятелства те не са в състояние да упражняват трудова дейност, т.е. паричното обезщетение в случая трябва компенсира липсата на възнаграждение за положен труд. Административният орган счита, че получаването на трудово възнаграждение от Н. по трудов договор с „ДЕЯН АЛЕКСАНДЪР“ ЕООД изключва правото на парично обезщетение за временна неработоспособност, което с оглед на посоченото по-горе се явява недобросъвестно получено.

Според ответника упражняването на трудова дейност и получаването на трудово възнаграждение от Н. от „ДЕЯН АЛЕКСАНДЪР“ ЕООД изключва правото му на парично обезщетение за временна неработоспособност по болнични листове №Е20200040676, №Е20200198706, №Е20206017066 и №Е20200241917.

Въз основа на събраните по делото доказателства, в това число и събраните гласни доказателства, съдът намира, че са налице данни за незаконосъобразност на процесните административни актове.

За нуждите на делото бе назначена СГЕ, чието заключение се прие без възражения в хипотезата на чл.201 от ГПК. Видно от експертизата, която съдът кредитира като обективна и безпристрастна, подписът след „подпис:“ от името на Х. Р. Н. на фишове за работна заплата за м. януари и м. март 2020 г. не е изпълнен от Х. Р. Н..

По делото бе разпитан свидетелят Т., който заяви, че не познава жалбоподателя лично, но е научил за отсъствието му в началото на 2020 г., тъй като му е било възложено да изпълнява задълженията на Х. Н.. Свидетелските показания съдът кредитира, като същите не са в противоречие със събраните в хода на делото писмени доказателства. Показанията сочат за вътрешна реорганизация на дейността на „ДЕЯН АЛЕКСАНДЪР“ ЕООД, наложила се именно поради временната неработоспособност на Х. Н.. По силата на Заповед №1-001/09.01.2020 г./л.23/ Т. поради производствена необходимост е съвместявал длъжностите „Касиер“ и „Техник, механкик-експлоатация на автомобил“.

В чл. 46 от КСО са уредени материалноправни основания, при наличието на които не се изплаща парично обезщетение за временна неработоспособност, но никое от тях в случая не е налице.

По делото не се установява Х. Н. да е упражнявал трудова дейност по време на отпуск за временна неработоспособност и да е нарушил предписания от здравните органи режим в процесните болнични листи.

Горното изключва приложното поле както на чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО, така и на чл. 46, ал. 3 от КСО, на която последна норма се позовава административния орган.

На основание чл. 40, ал. 1 от КСО за осигуреното лице е възникнало правото на парично обезщетение за времето на отпуска поради временна неработоспособност, разрешен по основното трудово правоотношение, и заплатеното му такова е дължимо, защото Х. Н. не е извършвал действия, които да са причинили щета на ДОО. Т. е. погрешна е преценката на административния орган, че осигурителният разход е извършен неправилно и полученото от Х. Н. осигурително плащане е неоснователно, поради което подлежало на възстановяване в бюджета на ДОО ведно със съответната лихва.

В хода на административното производство не са ангажирани никакви доказателства, че в процесния случай е налице хипотезата по чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО, т.е, че при твърдяното от административния орган изпълнение на трудови задължения при втория работодател, нарушен да се явява режима, определен от здравните органи.

На първо място съгласно чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето, решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. Данни по делото, че болничните листове, от които Х. Н. черпи правата си са обжалвани или отменени няма.

Разпитания като свидетел в открито заседание А. Т., установява с показанията си две важни обстоятелства, че той е замествал Н. за изпълнение на трудовата му функция и самия Н. за процесния период не е престирал работна сила. В този случай, след като болничните листове са представени при т.нар основен работодател, не може да се обоснове извод, че той е извършвал трудова дейност /престирал е труд/ по втория си трудов договор.