Решение № 13688 от 10.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13688 гр. **, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20231110132524 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба с вх. № 209852/24.07.2023 г., подадена от „*** срещу Д. С. Г., в качеството му на наследник на Л. Н. *********.

В исковата молба се твърди, че Л. Н. ********* била потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ и приложимите през процесния период общи условия на ищцовото дружество в качеството си на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. ******, аб. № ***, в периода от м. май 2020 г. до м. април 2021 г., поради което за нея били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*** на потребители в гр. **, съгласно които бил определен 45дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече от публикуването на издаваните от дружеството фактури на неговата интернет страница. Доставената от ищеца топлинна енергия до процесния топлоснабден имот било ползвана, но цената на същата не била заплатена.

Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „***. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни 1 месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от него, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За процесния имот били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Предвид настъпилата към датата на подаване на исковата молба смърт на Л. Н. *********, исковата претенция е насочена срещу нейния наследник по закон Д. С. Г.. Отправено е искане да бъде постановено решение, с което да бъдат уважени изцяло предявените срещу ответника искове за заплащане на формираните задължения за потребената в процесния имот топлинна енергия. Претендират се и направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Д. С. Г. за отговор, като с подадения в срок такъв исковите претенции се оспорват в цялост като неоснователни по основание и размер. Изложени са твърдения, че ответникът нямал качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и не е ползвал доставената в процесния имот топлинна енергия. Изложени са твърдения, че през исковия период не съществувало валидно договорно правоотношение между ищеца и „***. Отправено е искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на сторените в хода на производството разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца в производството „*** изразява становище за основателност на исковите претенции.

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

От представените по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот от 18.12.1*** г. (л. 92 от делото) и Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 17.01.1990 г. (л. 76 от делото) се установява, че на 18.12.1*** г. **** е придобил правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. *** № ** (**), **, и впоследствие - на 17.01.1990 г. - е прехвърлил така придобитото право на собственост в полза на дъщеря си Л. Н. Б., като е запазил за себе си пожизнено правото на ползване върху имота. Родствената връзка между двамата се установява както от данните в нотариалния акт за продажба от 17.01.1990 г., така и от изготвената по делото справка за съпруг и родствени връзки на Л. Н. Б. (л. 33 от делото). Съгласно посочената справка, Л. Н. Б. е починала на 17.03.1990 г. и е оставила за свой единствен наследник по закон ответника Д. С. Г. (син). Видно от справката, ****, имащ качеството на възходящ праводател на Л. Б. и вещен ползвател на описания имот, също е починал.

По делото е представен Договор № **/03.06.2020 г. (л. 30 от делото), сключен 2 между „*** като възложител и ***** като изпълнител, с предмет възлагане извършването на услугата дялово разпределение. Съгласно т. ІІІ.1 и т. V.4 от договора, възложителят –„*** – се задължава да заплаща на изпълнителя – ***** – цената на извършваната услуга, въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение.

Съгласно протокол от общо събрание на етажните собственици, живущи в гр.

***“, **, проведено на 24.08.2001 г. (л. 18 от делото), дружеството, избрано да извършва услугата дялово разпределение в процесната етажна собственост, е *****.

От приложения към протокола списък е видно, че сред собствениците, взели участие в ОС на ЕС от 24.08.2001 г., е вписан ***, положил подписа си като собственик на апартамент № 8. Представен е и Договор № ***/10.10.2001 г. за извършване на услугата „дялово разпределение“, сключен между ***** и етажните собственици на процесната сграда (л. 16 от делото). Съгласно чл. 2.5 и чл. 7.2 от договора, същият е сключен за срок от две години, като се удължава автоматично с още една календарна година, в случай че никоя от страните не го прекрати с писмено предизвестие, дадено едни месец преди изтичането на срока, като прекратяването в този случай е уговорено, само ако е допуснато неизпълнение на договора от една от страните.

Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*** на клиенти в гр. **, приети с Решение по Протокол № 53/28.03.2013 г. на Съвета на директорите на „*** и одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани на 11.07.2016 г. във в. „Монитор“.

Третото лице-помагач е представило по делото (л. 80 и сл.) документите за дялово разпределение и за годишен отчет през исковия период, от които се установява, че до процесния ап. № 8 не е осигурен достъп за отчет на измервателните уреди при извършените две посещения на 14-ти и 22-ри май 2021 г.

С доклада по делото е отделено като безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че Д. С. Г. е наследник по закон на Л. Н. Б..

Съгласно приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, процесната сграда е била с непрекъснато топлоснабдяване през исковия период, като ежемесечно са извършвани отчети на общия топломер, преминал метрологичен контрол, а дяловото разпределение е извършвано съобразно приложимите методики и нормативна уредба. Вещото лице сочи, че извършените измервания в абонатната станция, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяването на потребената топлинна енергия в процесния имот са съответни с изискванията на действащите Наредби за топлоснабдяването и с актуалните цени на топлинната енергия за исковия период.

Съгласно приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, за процесния период няма данни за извършени от абоната плащания, а с 3 изравнителните сметки за възстановяване не са извършвани погасявания на задължения извън процесния период. Вещото лице сочи, че главницата за потребена топлинна енергия през исковия период възлиза на сумата от 1435,31 лева, а главницата за дялово разпределение - на сумата от 27,76 лева, съответно - дължимата лихва за забава върху главницата за топлинна енергия е в размер на 257,51 лева, а лихвата за забава върху главницата за дялово разпределение - в размер на 6,83 лева.

От правна страна:

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Д. С. Г., в качеството му на наследник на Л. Н. Б., да заплати на ищцовото дружество следните суми, представляващи задължения, начислени за топлоснабден имот, находящ се в гр. ******, аб. № ***, в периода от м. май 2020 г. до м. април 2021 г.: 1/ 1435,31 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м. май 2020 г. до м. април 2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 2/ сума в размер на 257,51 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 15.09.2021 г. до 27.04.2023 г. върху претендираната цена за доставена топлинна енергия; 3/ сума в размер на 27,76 лева, представляваща цена на услугата „дялово разпределение“ за периода от месец май 2020 г. до месец април 2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 4/ сума в размер на 6,83 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 16.07.2020 г. до 27.04.2023 г. върху претендираната цена за услугата „дялово разпределение“.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

За уважаването на иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативните предпоставки на предявената претенция, а именно наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия през процесния период, използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия, стойността на същата и изискуемостта на претендираното вземане.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в Закона за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените 4 сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В този смисъл са и разрешенията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.

140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

С оглед посочената законова разпоредба, за да се приеме, че ответникът, съответно - неговият наследодател, е бил потребител на топлинна енергия през исковия период, е необходимо „*** да докаже в условията на пълно и главно доказване, че същият е бил собственик или вещен ползвател на процесния имот в този период. От представените по делото доказателства се установява, че процесният топлоснабден имот е бил придобит от Л. Н. ********* - наследодателят на ответника, през м. януари 1990 г., като нейният праводател **** е запазил пожизнено за себе си правото на ползване върху имота. След смъртта на Л. Б., настъпила през м. март 1990 г., правото на собственост върху процесния имот е преминало в изцяло в патрумониума на ответника Д. Г., на основание чл. 5, ал. 1 ЗН. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че ответникът се е разпоредил с правото си на собственост върху имота преди исковия период. В същото време се установи, че учреденото право на ползване върху процесния апартамент е погасено поради настъпилата смърт на вещния ползвател ***. Следователно, съобразно действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, ответникът Д. С. Г. се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди за потребената такава в процесния апартамент, предвид притежаваното от него право на собственост.