Определение № 112 от 26.07.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 112 гр. Бургас, 26.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно частно търговско дело № 20242001000106 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано по повод частната жалба на „Музикаутор“ ЕИК 831005050, със седалище град София и адрес на управление ул. „Будапеща“ №17, ет. 4, представлявано от Иван Димитров, чрез процесуалния му пълномощник, със съдебен адрес град София, бул.

„Александър Малинов“ № 51, вх. 5, ет. 7, ап. 15 против определение № 463 от 17.04.2024 година, постановено по търговско дело № 378/2022 година по описа на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за изменение на решение № 37 от 09.02.2024 година, постановено по посоченото по-горе дело в частта му, в която е разпределена отговорността за разноските чрез присъждане допълнително на сумата от 484 лева, представляваща направени разноски за държавна такса и адвокатски хонорар от негова страна в обезпечителното производство.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в противоречие с материалните норми и при съществени процесуални нарушения. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно приел, че искането му за разноски, направени във връзка с обезпечителното производство не следва да бъде уважено, тъй като липсвали представени доказателства за предмета и страните по въззивно частно гражд. дело № 9784/2022 година, от които да се направи преценка дали се касае за обезпечително производство, свързано с предявения от него иск, по който е образувано производството, по което е постановено и обжалваното 1 определение и поради това, че не бил доказан размера на разноските, направени във връзка с това обезпечително производство.

Първият изложен от съда доводи противоречал на събраните по делото доказателства. Предметът и страните по частното производство, образувано под № 9784/2022 година по описа на СГС били индивидуализирани още в исковата молба. Това били правилните данни, посочени в единствения документ, който имал значение за тяхното претендиране. Последващи изрични изменения на тези негови фактически твърдения не били правени.

Допуснатата техническа грешка при посочване номера на делото в списъка по чл. 80 от ГПК била ирелевантна за вече формулираното искане за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, включително за обезпечителното производство. Списъкът по чл. 80 от ГПК не установявал разноските нито по размер, нито по основание, а имал значение само относно допустимостта на искане за изменение на съдебния акт в частта за тяхното определяне и присъждане.

Поради това съдът и номерът на делото, по което била издадена обезпечителната заповед не били спорни, както и не било спорно между страните наличието на такова производство. Направеното с отговора на исковата молба оспорване касаело единствено и само техния размер. С отговора си, депозиран в образуваното производство по чл. 248 от ГПК ответникът дори изрично отбелязвал, че вече бил запознат с размера и основанието на разноските от поканата на ЧСИ и образуването на изпълнителното производство въз основа на обезпечителната заповед, което негово изявление можело и следвало да се тълкува като признание на тези обстоятелства.

Поддържа се от жалбоподателя, че доказателства за направените от него разноски в обезпечителното производство и тяхното плащане били представени към списъка по чл. 80 от ГПК. Съдът приел, че са представени в срок, но неправилно не ценил тяхното съдържание, от което явствали страните, основанието за тяхната направа и съда, допуснал обезпечението.

Номер на дело в платежните документи не можел да фигурира, тъй като те съпровождали самата молба по чл. 390 от ГПК и били направени преди входирането и в съда и образуването и в дело. Отново набляга на факта, че изписването в последващите молби на друг номер и съд, различни от тези в 2 исковата молба е единствено и само техническа грешка.

Бургаският апелативен съд намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено по следните доводи и съображения, а именно:

Както се сочи и в жалбата, с исковата молба е отправено искане за присъждане на направените в производството съдебно-деловодни разноски, включително и тези в производството по чл. 390 от ГПК, по което е образувано частно гражд. дело № 9784/2022 година по описа на Софийски градски съд, според записа на това място. Преди последното по делото съдебно заседание ищецът е представил списък по чл. 80 от ГПК, в който разноските по обезпечителното производство са вписани като направени по въззивно частно гражд. дело № 9784/2022 година по описа на Софийски апелативен съд. Към този списък са представени единствено потвърждение за плащане по сметка на Софийски градски съд на сумата от 40 лева като държавна такса обезпечение на бъдещ иск, „Карите 2016“ ЕООД, както и фактура и потвърждение за платена сума в размер на 444 лева като адвокатски хонорар ОП - „Карите 2016“, съответно само адвокатски хонорар, според записа във всеки един от тях. С последваща молба, след приключване събирането на доказателства, на гърба на същата е направено искане за присъждане на разноски за обезпечение на бъдещ иск срещу „Ласт кол“ ЕООД, направени по въззивно частно гражд. дело № 2893/2022 година по описа на Софийски апелативен съд.

При тези факти настоящият състав на съда намира преценката, направена от окръжния съд във връзка с дължимостта на ищеца от страна на ответника на разноски в размер на сумата общо от 484 лева, търсени като направени от него в обезпечително производство за правилна. В тази връзка, на първо място, следва да се има предвид общото правило, че отговорността за разноски по делото е правото на страната, в чиято полза е решено делото, да иска и задължението на другата страна да плати направените от първата разноски за неоснователно предизвикания правен спор.

На следващо място, съгласно приетото по т. 5 от ТР № 6 от 06.11.2013 година по тълк. дело № 6/2012 година на ОСГТК на ВКС, направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайния му изход. Разяснено е, че въпреки, че е самостоятелна форма за защита, 3 производството по обезпечаване на иска се намира с исковия процес във функционална зависимост, доколкото създава сигурност за осъществяване на правата по решението. Обезпечаването на иска продължава докато се разглежда делото, до влизане на решението в сила. С оглед характера на обезпечителното производство (развива се едностранно до реализиране на правото на ответника да обжалва предприетите процесуални действия по налагане на обезпечението), отговорността за разноски не може да бъде реализирана в него по начина, по който това процесуално се осъществява в състезателния исков процес, в който се разрешава материалноправния спор.

Поради това, при своевременно заявено искане, направените за обезпечителното производство разноски следва да бъдат съобразени от съда, разглеждащ иска и да бъдат присъдени по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК в исковото производство. Същевременно, от функционалната връзка между обезпечителния и исковия процес следва, че правото на разноски за обезпечителното производство е кумулативно предпоставено от положителния изход на това производство за молителя и от разрешаване на спора по същество в исковото производство изцяло или частично в негова полза.

Не на последно място, за да се приеме, че разноските са направени в обезпечителното производство, ищецът следва своевременно в съответната инстанция да представи надлежни доказателства, че е сторил такива разходи.

В конкретния случай искането за заплащане на разноски, за които се твърди да са сторени в обезпечителното производство е заявено пред компетентния съд, а именно този, разглеждащ спора по същество, в указаните от закона срокове за това. С оглед изхода на спора по обезпечения иск, тези разноски са дължими, но основателността на искането за заплащането им зависи от представените по делото доказателства за действително сторените разходи.

В случая липсват представени от ищеца каквито и да са доказателства, както е посочил и окръжния съд в обжалваното определение, да е било образувано дело с предмет налагане на обезпечение, по молба на ищеца, срещу ответника, по която да е образувано дело по описа на Софийски градски съд и то соченото такова като номер от него в исковата му молба. Тук е необходимо да се посочи, че категорично е налице и неяснота относно това 4 кой е изобщо съда, сезиран с искане за допускане на обезпечение, респективно кой го е допуснал, ако такова е било допуснато. Налице е съвпадение само по отношение на номера, но не и на съда, като в исковата молба делото е посочено като частно гражданско, а в списъка по чл. 80 от ГПК - като въззивно частно гражданско и вече по описа на въззивен съд. Окръжният съд, при липса на каквито и да са доказателства, от които може да се заключи, че обезпечително производство изобщо е било образувано, очевидно е в невъзможност да прецени къде номера на това сочено като съществуващо дело е посочен вярно, като същевременно същият не е длъжен служебно да установява предмета и страните по дело № 9784/2022 година по описа на СГС, респективно на САС. При тези противоречиви данни, правилно същият е приел, че следва да се води от записаното в списъка по чл. 80 от ГПК, в който именно страната ясно - за съда и другата страна - изразява волята си относно вида и размер на разноските, които претендира да и бъдат присъдени.

Съпоставката на представените със същия доказателства и претендираните разноски е обусловила и правилния извод за неоснователност на заявеното искане за присъждане на сумата от 484 лева за държавна такса и адвокатски хонорар, направени във връзка с обезпечаването на разгледания иск.

Следва да се отбележи допълнително във връзка с искането за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, че ищецът не е представил по делото договор за правна защита и съдействие за обезпечителното производство. Съгласно приетото по т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 година по тълк. дело № 6/2012 година на ОСГТК на ВКС и разясненията в мотивите, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. Само, когато е доказано извършването на разноски по такъв договор, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 от ГПК. В договора следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин (например - по банков път).

По тези съображения настоящият състав на съда приема, че не са налице предпоставките за отмяна на атакуваното определение, поради което и същото следва да бъде потвърдено, тъй като е правилно, а жалбата срещу него неоснователна.

Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд

5

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 463 от 17.04.2024 година, постановено по търговско дело № 378/2022 година по описа на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлено искането на „Музикаутор“ ЕИК 831005050, със седалище град София и адрес на управление ул. „Будапеща“ №17, ет. 4, представлявано от Иван Димитров за изменение на решение № 37 от 09.02.2024 година, постановено по посоченото по-горе дело в частта му, в която е разпределена отговорността за разноските чрез присъждане допълнително на сумата от 484 лева, представляваща направени разноски за държавна такса и адвокатски хонорар от негова страна в обезпечителното производство.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6