Решение № 207 от 18.07.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Варна, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно търговско дело № 20253001000239 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано е по две въззивни жалби, едната от ищеца Н. И. Р., представлявана от адвокат К. Д., другата от ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:

ЖИ.т и Здраве“ АД срещу решение № 8/20.01.2025 година по търг. дело № 65/2024 година на ДОС. С обжалваното решение съдът е постановил осъждане на застрахователното дружество да заплати в полза на ищцата сумата от 72 000 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.10.2023г. до окончателното изплащане и сумата от 5370 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие претърпяно на 10.06.2022г. в гр.Генерал Тошево, по път II-29 ПТП, виновно причинено от водача на лек автомобил с рег. № *****, марка „Фолксваген“, модел „Туран" – С.С.Р., застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Съдът е отхвърлил предявените искове, съответно по претенцията за претърпени неимуществени вреди за горницата над 72000 лева до 150000 лева, както и по претенцията за претърпени имуществени вреди за горницата над присъдените 5370 лева до търсените 8950 лева.

Ищцата обжалва решението в отхвърлителната част за сумата над 72000 лева до 150000 лева обезщетение за неимуществени вреди, както и за сумата над присъдените 5370 лева до 8950 лева обезщетение за имуществени вреди.

„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД 1 обжалва решението единствено по отношение на произнасянето по претенцията за претърпени от ищцата неимуществени вреди за горницата над 45 000 лева до присъдените 72 000 лева.

Във въззивната жалба на Н. И. Р. решението се обжалва като незаконосъобразно. Основните възражения на ищцата са свързани с неправилно приложение на принципа за справедлИ.ст по чл. 52 ЗЗД за определянето размера на следващо се обезщетение за неимуществени вреди, като се твърди липса на принос на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат, евентуално за определяне процент на съпричиняване в размер от 10 %. Сочи се неправилното възприемане на приноса за настъпването на вредата, като се възразява, че първата инстанция погрешно е редуцирала размера на дължимото обезщетение за имуществени вреди. По въпроса за справедливия размер на обезщетенията възразява по отношение извършената от първата инстанция преценка на обективно съществуващите обстоятелства около процесното произшествие. Акцентира върху понесените физически наранявания, провежданата физиотерапия, последвалите травматични процеси, емоционалния срив, който е настъпил. Присъдените обезщетение намира за несъобразено със съдебната практика по прилагането на законовата норма. Изводът за принос от страна на пострадалата смята за необоснован. Твърди липсата на причинна връзка между непоставянето на обезопасителен колан и настъпилите увреждания на пострадалото лице, като възразява, че протИ.правното поведение, в разрез с разписаното в чл. 137 ЗДвП, не е доказано безспорно. Възразява срещу приетия извод за съществуването на принос за настъпването на вредите от страна на ищцата.

Позовава се на относима съдебна практика. Иска отмяна на решението в обжалвания дял, евентуално определянето на занижен принос от 10 % за настъпването на вредите, с който да се редуцира размерът на определените обезщетения. Претендира разноските във въззивното производство.

Във въззивната жалба на застрахователното дружество – ответник в първата инстанция са отправени оплаквания за незаконосъобразно завишен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Позовава се на неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД и сочи че определеният от съда размер на обезщетение за неимуществени вреди от 120 000 лева, преди намаляването му поради принос от пострадалия, е несправедлив. Възразява да са налице правни и фактически основания за присъждането на обезщетение в такива размери. Коментират се нараняванията, възстановителния процес, следата, която уврежданията са оставили в пострадалото лице, като се сочи, че при определяне на размера на неимуществените вреди, съдът е следвало да съобрази икономическата ситуация в страната и застрахователните лимити.

Иска се отмяна на решението в обжалвания дял. Иска се присъждането на разноските, сторени от страната.

В срока за отговор са постъпили писмени отговори по въззивните жалби на страните. Всяка от страните изразява своите правни и фактически твърдения за неоснователност на жалбата на насрещната по спора страна.

2

Застрахователят твърди изплащането на сумата от 45000 лева за неимуществени вреди, ведно с лихвите върху същата главница, както и присъдения от първата инстанция размер на имуществени вреди.

Извършените плащания намира за съответни на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и покриващи болките и страданията на пострадалата. Присъдената горница над сумата от 45000 лева намира за неправилно установена. Изразява своите съображения за законосъобразност на определения размер на приноса, с оглед поведението на пострадалата страна.

В отговора на ищцата по спора не се оспорва изплащането на въпросните суми от страна на застрахователя. Размерът им се определя като самоволен, по неясни критерии на застрахователя, които не запълват понятието за справедлИ.ст по чл. 52 ЗЗД. Излага своите съображения за неоснователност на въззивната жалба на застрахователя.

В проведеното съдебно заседание пред въззивната инстанция страните изразяват становища по жалбите, претендират разноски, които са сторили, представят доказателства за извършването.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства на предявени кумулативни искове по отправена пряка претенция срещу застраховател за обвъзмездяването на вреди от настъпило застрахователно събитие.

Решенията на първоинстанционния съд, съдържат реквизитите по чл.

236 ГПК, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено.

Решението като необжалвано за размерите до присъдените 45000 лева, неимуществени вреди и до размера на присъдените имуществени вреди от 5370 лева, е влязло в сила.

Спор пред въззивната инстанция не е въведен относно механизма на настъпване на произшествието и състава на претенцията. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част, по правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. Предметният обхват на въззивния контрол се свежда до въпросите за справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди и за приноса на пострадалия за настъпването на увреждането, съответно неговия процентен израз, което е дало отражение в намаляването на претенцията за обезщетение за имуществени вреди.

Информация за понесените от ищцата увреждания носят представената медицинска документация и изслушаната медицинска експертиза. При настъпилото ПТП пострадалата Н. Р. е получила травматичен шок, счупване на шийката на лявата раменна кост, субтрохантерна открита фрактура на 3 лявата бедрена кост, коса диафизарна фрактура на дясна бедрена кост, супракиндилна фрактура дясна бедрена кост, изкълчване на дясна тазобедрена става, множество разкъсно-контузни рани на двете мишници, двете подбедрици и ляво бедро. Описаните увреждания са в пряка връзка с настъпилото произшествие.

Поради тежкото общо състояние на пострадалата при приемането й в медицинско заведение е интубирана и поставена на апаратна вентилация.

Извършена е протИ.шокова, антибиотична и рехидратираща терапия, но поради тежкото състояние се наложило привеждането на пострадалата в МБАЛ „Св. Анна" гр. Варна, където е била оперирана, извършена е кръвна репозиция и използване на метални импланти на фрактурираните крайници.

Както излага вещото лице по отношение на възстановителния процес, счупването на двете бедрени кости и изкълчването на дясна тазобедрена става водят до трайно затруднение движението на долните крайници за период от 10-12 месеца. Счупването на шийката на лява раменна кост е довело до трайно затруднение движението на лявата ръка за период от 3-4 месеца. Разкъсноконтузиите рани на крайниците обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та. Обичайният възстановителен период при подобни тежки счупвания на крайниците е 10-12 месеца. От представена епикриза, издадена от МБАЛ „Света Анна Варна“ АД, Варна се установява, че ищцата Н. И. Р. е била хоспитализирана в лечебното заведение за периода от 16.06.2022 година до 08.07.2022 година. В епикриза, издадена от СБР „Св. Елена 1", гр. Варна са описани специфични рехабилитационни процедури, проведени с пострадалата ищца, като проведеното лечение и рехабилитация са правилни и отговарящи на добрата медицинска практика. По делото няма данни за настъпили усложнения в оздравителния процес, но е налице удължаване на възстановителния период с наличие на болкови синдром и трудно движение на долните крайници до около година и половина, както и проява на хипотрофия на мускулните групи на долните крайници и седалището.

Във връзка с възстановителния процес на ищцата и следоперативното състояние, са събрани и гласни доказателства, които въззивната инстанция кредитира по реда на чл. 172 ГПК. Същите са относими и съдът приема за достоверни, доколкото се подкрепят от останалите доказателства събрани по делото. Лицата С.С.С. (син на ищцата) и Р.А.М. (майка на съпруга на ищцата) разказват за тежкото състояние на пострадалата и необходимата ежедневна грижа, която е изисквало състоянието й. Цялото семейство се грижело за ищцата, тъй като тя не можела нищо да прави самостоятелно. Идвала медицинска сестра, която сменяла превръзките от раните. Ищцата се чувствала зле, изпитвала болки, не разговаряла с членовете на семейството, имала неспокоен сън, събуждала се и сънувала кошмари. Претърпяното довело до промяна в психическото състояние на ищцата, не се чувствала психически добре, не искала с никого да разговаря. Към настоящия момент (на разпита пред съда) се оплаквала от болки в коляното, наблюдава се промяна в походката, които възпрепятстват нормалното извършване на 4 действия в домакинството и дейности от бита.

С практиката по постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 184/08.11.2011 г. по т. д. № 217/2011 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 173/27.10.2016 г. по т. д. № 2663/2015 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО, решение № 55/14.05.2012 г. по т. д. № 362/2011 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 88/09.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО и много други, която изцяло се споделя от настоящия състав на съда, е прието, че при мотивиране на решението си съдът дължи да извърши анализ на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като задълбочено изследва както общите, така и специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите – възрастта на пострадалия, броя, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки, страдания и емоционални преживявания, вида и периода на лечебния и на възстановителния процес, да отчете дали вредите продължават да се търпят към момента на постановяване на решението и в каква степен, има ли остатъчни поражения за здравето на пострадалия и какви са прогнозите за понататъшното му състояние, да съобрази конкретните икономически условия в страната, ориентир за което са съответните нива на застрахователно покритие.

Съобразявайки указанията и в ППВС № 4/1968 по приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, въззивният съд съобразява всички критерии и обстоятелства, които в конкретния случай формират съдържанието на понятието „справедлИ.ст“.