Решение № 222 от 27.02.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. София, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Красимира Г. Г. като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20211000500831 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 3/01.02.2021 г., постановено по гр. дело № 141/2018 г. по описа на ОСгр. Видин, ГО, изцяло са уважени предявените кумулативно обективно и пасивно субективно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 75, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.) – макар в тази правна норма тези искове да са назовани „осъдителни” (с тези искове се цели съдът да допусне поисканата правна промяна, а именно отчуждаване в полза на държавата на притежавано от проверяваните лица имущество, придобито от незаконен източник), за отнемане в полза на държавата от патримониума на П. И. В. и „Евро Дивидент Инвест” ЕООД на основание чл. 72, във вр. с чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.), респ. по чл. 66, ал. 2, във вр. с чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.) имущество на обща стойност от 963946,20 лв., както следва: I) от П. И. В.: 1) сума в размер на 14868,63 лв. равностойността на „платената сума за уравняване на дялове по договор за доброволна делба на идеални части от недвижим имот, сключен през 2010 г. между П. И. В. и брат му В.

И. В.” и 2) сума в размер на 500 лв. – внесена сума от трето лице по разплащателна сметка в лева с IBAN ********** от „Първа инвестиционна банка” АД и II) от „Евро Дивидент Инвест” ЕООД: сумата от 485000 евро (с левова равностойност от 948577,55 лв.), представляваща получен превод по сметка в евро с IBAN ********** открита в „Алфа Банк” АД на 14.12.2015 г., с нов IBAN *********** в „Юробанк България” АД, налична към момента на предявяване на исковата молба.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника П. И. В.

(чрез назначените му от ОС-гр. Видин по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК пет особени представители – такова „колективно” представителство нито е уредено в закона, нито би могло да постигне целите на закона, тъй като при противоречие в защитните позиции на множеството особени представители би се достигнало да фактически отказ от оказване на 1 високо квалифицирана правна помощ), който поддържа релевирания довод за недопустимост на обжалвания съдебен акт, тъй като не било ясно дали все още е висящо образуваното срещу него наказателно производство (за извършено от него престъпление по чл. 253 НК), респ. не е бил спазен преклузивният срок за извършване на проверката, уреден в чл. 27 ЗОПДНПИ (отм.). Счита, че в процеса на доказване не са установени по несъмнен начин материалноправните предпоставки, обуславящи възникването на потестативното право за отнемане на незаконно придобито имущество от проверяваното лице, респ. от контролираното от него капиталово дружество – 1) имуществото да е придобито от незаконни източници; 2) сумите, които се иска да бъдат отнети в полза на държавата, да са били налични по сметка на проверяваното лице към момента на започване на проверката, респ. към момента на предявяване на исковата молба и 3) несъответствието между придобито през проверявания период имущество да надвишава значително нетния доход на проверяваното лице.

Но като е изяснено в Определението от 12.04.2021 г., постановено по реда на чл. 267, ал. 1 ГПК от настоящия съдебен състав, по силата на чл. 76, ал. 2, във вр. с чл. 66, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.) ответниците – физическо и юридическо лице (по твърдение на ищеца първият ответник контролира втория ответник по смисъла на определителната разпоредба, уредена в § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.)), са необходими задължителни другари, поради което съобразно тяхното тъждествено материалноправно положение решението задължително следва да е еднакво за тях – при възникналата съвместна процесуална легитимация (арг. чл. 216, ал. 2 ГПК). Именно защото ответникът-физическо лице е принципал на ответника-капиталово търговско дружество (от момента на учредяването му до настоящия момент), той изцяло го контролира, поради което за целите на специалния закон имуществото на ответното дружество трябва да се счете, че е притежавано от едноличния собственик на капитала.

Въззиваемият е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, в който излага становище за нейната неоснователност, като поддържа, че в процеса на доказване са установени всички материални предпоставки, обуславящи възникването на потестативното право за отнемане в полза на държавата на процесните суми.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата, освен когато трябва да се приложими императивна материалноправна норма, какъвто е настоящият случай.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

ОС-гр. Видин, ГО е бил сезиран с кумулативно обективно и пасивно субективно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 75, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.). Тъй като КПКОНПИ е била сезирана от надлежния орган (ОП-гр. Пловдив) на 09.02.2016 г., 2 следва да се прилага ЗОПДНПИ (отм.).

Преди въззивният съд да разгледа материалноправния спор по същество, трябва да отговори на поддържаните и пред САС правни доводи за недопустимост на исковото производство.

Както за допустимостта, така и за основателността на предявените от държавата (чрез своя процесуален субституент – КПКОНПИ) конститутивни искове за отнемане на незаконно придобито от ответниците имущество през проверявания период е ирелевантно обстоятелството дали образуваното наказателно производство е все още висящо, респ. дали то е прекратено – арг. чл. 2 от закона, предписващ, че производството ЗОПДНПИ (отм.) се провежда независимо от наказателното производство срещу проверяваното лице и/или свързаните с него лица (в тази смисъл е и правната норма, уредена в чл. 153, ал. 6 (нова ДВ, бр. 1/2019 г.) ЗПКОНПИ, която изрично изясни този процесуалноправен спор – „Не съставляват законова пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобитото имущество в полза на държавата прекратяването на наказателното производство или влизането в сила на присъда, с която подсъдимият е признат за невинен…”. Това законодателно разрешение бе възприето след постановяването н а ТР № 4/07.12.2018 г. на ОСГК на ВКС, в което беше възприето противното правно съждение.

Срокът по чл. 27 ЗОПДНПИ (отм.), през който се осъществява проверката, е инструктивен, а не преклузивен, поради което неговото изтичане не предпоставя недопустимост на съдебното производство, образувано по конститутивен иск за отнемане на незаконно придобито имущество през проверявания период. В този смисъл са и задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в ТР № 1/4.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 1/2018 г., ОСГК – „ Изтичането на срока за проверка по… чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.)… не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т. е. предвиденият в… чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.)… срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, е инструктивен, и е допустимо образуване на производство по… чл. 74 ЗОДНПИ (отм.)… след изтичане на този срок”.

Следователно, всички поддържани и пред настоящата съдебна инстанция правни доводи за недопустимост на настоящото исково производство, респ. за недопустимост на първоинстанционно решение се явяват неоснователни, поради което въззивният съд трябва да разгледа по същество предявеното пред съда спорно материално право.

За да възникне потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) проверяваното лице, което контролира определено юридическо лице по смисъла на § 1, т. 2 от закона, през проверявания период да 3 е привлечено като обвиняем за престъпление измежду тези, които са изброени в чл. 22, ал. 1 от закона; 2) през проверявания период да е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на определителната разпоредба, уредена в § 1, т. 7 от ДР на закона – при несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващ 150 000 лв. за целия проверяван период; 3) въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото от проверяваното лице имущество е от незаконен източник, като съгласно определителната правна норма, уредена в чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.), обосновано е онова предположение, когато се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице (над 150000 лв.); 4) имуществото да е придобито в срока по чл. 27, ал. 3 от закона – в период от 10 години назад от предявяване на иска и 5) то да не е придобито със законен източник на средства.

Първите четири материални предпоставки следва да бъдат установени от ищеца чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, а на ответника принадлежи процесуалното задължение (доказателствената тежест) да установи, че имуществото, което е на значителна стойност, е придобито със средства от законен произход (в този смисъл са и задължителните за правоприлагащите органи тълкувателни разяснения, дадени в ТР № 7/30.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 7/2013 г., ОСГК – „Неустановяването на законен източник за придобиване на имущество не замества основателното предположение…, а само освобождава Комисията от тежестта да я установи по несъмнен начин ”, което, макар и да е прието по приложението на чл. 4 ЗОПДИППД (отм.), в тази част не е загубило своето действие.

ВКС вече е формирал константна практика по правилното тълкуване и прилагане на ЗОПДНПИ (отм.) - с Решение № 97/18.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3224/2017 г., IV г. о., ГК, препотвърдена с Решение № 137/02.11.2018 г. по гр. д. № 2507/2017 г., ІV г. о. на ВКС, Решение № 83/20.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4939/2017 г., IV г. о., ГК; Решение № 147/16.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1998/2018 г., IV г. о., ГК и пр., поради което настоящият съдебен състав следва да се ръководи от принципните правни постановки в Решение № 97/18.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3224/2017 г., IV г. о., ГК, които за целите на настоящото изложение трябва да се цитират, като важните за правилното решаване на настоящия спор съждения трябва да се подчертаят - за яснота на изложението и на страните.

Приход е всяко постъпление на имуществено благо в патримониума на правния субект, а разход - всяко напускане на имуществено благо от същия патримониум...

Задължение да отчитат приходите и разходите си имат само търговците и другите физически и юридически лица, които по закон са длъжни да водят счетоводство. Останалите лица не са длъжни да отчитат и доказват нито приходите, нито разходите си . Приходи и разходи не подлежат на отнемане по никакъв ред... Доход са имуществените блага, с които се увеличава патримониума на лицето в резултат на получените приходи от отделна дейност и извършените разходи, свързани с осъществяването на дейността. Доходите могат да бъдат законни и незаконни, доколкото са свързани с определена дейност, която може да е забранена със закон (дейността може да е абсолютно забранена, да е подчинена на особен 4 режим, който позволява само на определени лица да я извършват или да е забранено извличането на доход от тази дейност) или незабранена. Само доходите от забранена със закон дейност са незаконни (те са краен брой, тъй като са изрично и изчерпателно посочени в действащите към съответния момент закони), всички останали доходи от всякакви възможни дейности са законни (те са неизброими). Затова доход може да бъде отнет само на основание чл. 53, ал. 2, б. „б” НК, когато той произтича от надлежно установено по реда на НПК престъпление, ако придобитото чрез престъплението (според терминологията на НК) не подлежи на връщане или възстановяване. На това основание по наказателноправен ред може да бъде отнета равностойността на придобитото чрез престъплението, ако то липсва или е отчуждено.