Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 433 от 17.11.2023, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 68/2023
Вид
Решение № 433
Подписан
17.11.2023
В сила
02.07.2025
Състав
МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, ИГНАТ АСЕНОВ ТИМОФЕЕВ, ЛОРА РАНГЕЛОВА СТЕФАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 270, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 433 гр. Перник, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно гражданско дело № 20231700500068 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :

С решение № 39 / 22. 11. 2022г., постановено по гр. д. № 19 / 2022г. по описа на Трънския районен съд :

Е отхвърлен предявения от Н. Н. А. от ***, с ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците П. С. Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, П. С. Г. с ЕГН: **********, с адрес: *** и И. С. Б., с ЕГН: **********, с адрес: *** , че по силата на абсолютна придобивна давност ищецът е изключителен собственик на урегулиран поземлен имот, находящ се в землището на град ***, общ. ***, обл. ***, с площ от 170 /сто и седемдесет/ кв.м., съставляващ УПИ *** / ***/, в квартал ***/***/ по плана на град ***, при граници на парцела по скица: улица с о.т.1056-108, УПИ ***, УПИ ***,*** и УПИ *** , в кв.***по РП на гр. ***, който парцел представлява 170/334 ***/ идеални части от поземлен имот, находящ с е в гр. ***, общ. ***, област ***, с идентификатор *** /седемдесети три хиляди двеста седемдесет и 1 три точка петстотин и петдесет точка триста и осемдесет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.***, с административен адрес улица ***, целият с площ от 334 /триста тридесет и четири/ кв.м., при съседи на целия поземлен имот, имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, *** по KKKP.

Е осъден Н. Н. А. от ***, ЕГН **********, да заплати на П. С. Т. от ***, ЕГН **********, сумата в размер на 500 лева, представляваща направени от ответницата разноски за процесуално представителство.

Недоволен от решението е останал Н. Н. А., който чрез адвокат Е. П., го е обжалвал. Моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и предявен установителен иск да бъде уважен като основателен и доказан. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски. По обстойно изложени съображения, счита за незаконосъобразен изводът на Трънския районен съд, че ищецът не е установил придобиването на процесния имот, поради изтекла 10 годишна придобивна давност.

Насрещните страни П. С. Т. и П. С., чрез адвокат Р. З., в срок не са подали писмен отговор. Същите, чрез адвокат Р. З., в съдебно заседание оспорват жалбата. Навеждат доводи, че искът е невъзможен, тъй като е невъзможно процесния имот с площ от 170 кв. м. да бъде придобит по давност, а отделно, че ищецът не ги е придобил по давност.

И. С. К. не е подала писмен отговор. В съдебно заседение е изразила становище, че въззивната жалба е основателна и моли да бъде уважена.

Трънският районен съд, за да отхвърли иска е приел следното :

Приел е, че процесния имот е съсобствен между майката на ищеца И. С.

К., лелята на ищеца П. С. Т. и вуйчото на ищеца П. С. Г., в качеството им на наследници на И.Г.Р. и Т. С. Р.. Отбелязал е, че ищецът не е съсобственик.

Направил е извод, че в негова полза не е изтекла общата 10 годишна придобивна давност, тъй като същият не е доказал да е упражнявал фактическа власт върху процесния имот.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено 2 следното :

Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Пернишкият окръжен съд, служебно намира, че обжалваното решение се явява валидно и процесуално допустимо.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Изхождайки от изложеното във въззивната жалба, от доводите на участващите в производството страни, както и от доказателствата по делото, Пернишкият окръжен съд намира следното :

С оглед констатираните противоречия между обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум, както и тяхната неяснота, по отношение на кой недвижим имот ищецът иска да бъде признат за собственик, на основание изтекла 10 годишна придобивна давност, Пернишкият окръжен съд с определение 294, постановено в з.з. на 24. 03. 2023г. е дал възможност на ищеца да отстрани нередовността на исковата молба и конкретизира исковата си претенция.

С молба вх. № 2275 / 14. 04. 2023г. и молба вх. № 3209 / 26. 05. 2023г. на Пернишкия окръжен съд /л.30 - 41 и л.54 – 56 от въззивното производство/ ищецът е привел в съответсвие обстоятелствената част и петитума на иска и е конкретизирал, че исковата му претенция е за УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с площ от 170 кв. м., находящ се в землището на гр. ***, община ***, област ***, съставляващ УПИ ***, който е част от поземлен имот ***, в кв.

***по ПУП на гр. ***, представляващ поземлен имот с идентификатор 73273.550380 по КККР на на гр. *** с обща площ от 334кв.м., като претендираните от него 170кв.м., граничат с улица „***“, отделени са от улицата с непрозрачна, зЕ. декоративна пластмасова ограда, каквато ограда е поставена и от дясната страна на дворното мясно, спрямо ул. „***“, при което двете огради са разположени перпендикулярно една спрямо друга, а зад оградата, отделяща дворното мясно от улица „***“ е разположена градина с дължина 4-5метра и ширина 6 метра, а след тази градина се намира извършена от него постройка на един етаж с таванско помещение, която е разположена в УПИ***, кв.***, на регулационната линия между УПИ 3

***кв.***и УПИ ***,кв.***.

Така конкретизираната искова претенция се оспорва като неоснователна от П. С. Т., чрез адвокат Р. З..

И. С. К. признава така конкретизирания иск, като основателен и доказан и твърди, че ищецът /неин син/ е станал собственик по отношение на процесния недвижими имот на основание изтекла придобивна давност.

П. С. Г. не е изразил становище по конкретизирания иск.

След като Трънският районен съд се е произнесъл на нередовна молба, т.е. по недопустим иск, то обжалваното решение следва да бъде обезсилено на основание чл. 270, ал.3 от ГПК.

Пернишкият окръжен съд следва да прецени дали така конкретизирания пред него иск е допустим и ако той е допустим, то следва да прецени основателността му. Съдът намира, че искът е редовен и процесуално допустим /вече не се претендира и реална част и идеални части/, поради което дължи произнасяне по предявения иск.

Процесният имот представлява УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с площ от 170 кв. м., находящ се в землището на гр. ***, община ***, област ***, съставляващ УПИ ***, който е част от поземлен имот ***, в кв. *** по ПУП на гр. ***, представляващ поземлен имот с идентификатор 73273.550380 по КККР на гр. *** с обща площ от 334кв.м., и попада в югоизточната част на последния, като на комбинираната скица, изготвена от вещото лище инж. А.

Ц., е обозначен с буквита А-Б-В-Г-А. Същият не отговаря на изискванията на чл. 19 от ЗУТ, но представляваща УПИ ***, кв.***по регулационния план на гр. ***, одобрен със Заповед № 3945/1969г., който е и сега действащ регулационен план. Тези обстоятелства се установяват от заключението на съдебно – техническата експертиза на вещото лице инж. А. Ц., което не е оспорено от страните и съдът изцяло го възприема като обективно и компетентно дадено.

След като процесният имот представлявава УПИ ***, кв.***по регулационния план на гр. ***, одобрен със Заповед № 3945/1969г., който е и сега действащ регулационен план, то същият би могъл да бъде придобит по давностно владение, ако са налице предпоставките за изтекла придобивна давност.

4

На времето съпрузите И.Г.Р. и Т. С. Р. са били собственици на имот, от който впоследстви са били образувани процесния имот УПИ ***, кв.***, както УПИ ***,***, кв. ***. Във втория УПИ ***,***,кв.***, където има построена стара жилищна сграда са живели двамата съпрузи, впоследствите техните две дъщери, впоследствие тримата ответниците и техните деца. Там живее и в момента майката на ищеца – ответницата И. К.. Пред въззивната инстанция не се спори, че процесният имот е бил съсобствен между майката на ищеца И. С. К., лелята на ищеца П. С. Т. и вуйчото на ищеца П. С. Г., в качеството им на наследници на И.Г.Р. и Т. С. Р., като от около 30 години П.

Г. живее в гр. ***. Абсолютно без значение за изхода на делото е кой на какви идеални части е собственик, тъй като ищецът не е бил съсобственик на имота. Спори се дали ищецът го е придобил по давност за периода от 2009г. до 2019г. или не.

Имотът се намира на адрес ***, с предишно наименование ул. „***“ № ***– обстоятелство, по което не се спори пред настоящата съдебна инстация.

Отношенията между П. Т. от една страна и нейната сестра И. К. със семейството на последната от друга страна, били влошени. П. Т. също е живяла в къщата находяща се в УПИ ***,***, кв. ***и там отгледала децата си. Тя обаче придобила апартамент в гр. ***, в последствие преди около 5-6 години започнала да живее в с. ***, ***община, в наследствена къща, която останала от съпруга й.

В процесния имот УПИ ***, кв.***, е имало стара стопанска постройка /хамбар и кошара/, която преди това се ползвала от ответницата П. Т. за съхранение на дърва, въглища и зимнина. Тази сграда се намирала на границата със съседния УПИ и тъй като сградата била стара, започнала да се руши и части от нея падали в съседния УПИ ***, от което живеещата там съседка била недоволна. Ищецът Н. Н. А. изчистил процесния УПИ ***, кв.***от трева, стари клони и храсти и съборил старата стопанска сграда, като на нейно място построил със свои средства двуетажна жилищна сграда, оцветена в зелен цвят на комбинираната скица на вещото лице инж. А. Ц..

Клоните, храстите и парчетата от старата постройка били изкарани от там с микробуса на свидетеля С.И.К.. Преди около 4-6 години преди предявяване на иска, ищецът построил там без документи новата двуетажна къща. Същата била построена в груб строеж за около три месеца от циганска бригада от гр.

5

***. При строежа помагал и свидетелят С.Е.И.. Същият съветвал ищеца да си оправи документите за този строеж, но той отговарял, че вуйчо му живее далече, и той няма претенции, а от леля му /П. Т./ е искал разрешение.

Споровете с леля му Т. се ожесточили, когато той съборил старата постройка, построил на нейно място къщата, поставил катинари на външната врата и не я допускал нея и дъщеря й да влизат в двора.

Видно от приложените по делото приходни квитанции /л.44 – 59/ всеки от тримата съсобственици /ответници в процеса/ е заплащал на свое име данъците за процесния УПИ за периода от 2018г. до 2022г./. Доводите на ищеца, че той е заплащал тези данъци, но на името на всеки от тримата съсобственици, и поради това те се намират у него, с което иска да докаже, придобивна давност в негова полза, имат точно обратния правен ефект.

Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на С.Е.И., С.И.К., Р. Г. Н. и Х.Т.С. преценени в тяхната съвкупност, от обясненията на ответницата П. Т., дадени по реда на чл. 176 от ГПК пред Трънския районен съд, от приложените многобройни складови разписки, фискални бонове, превозни билети, данъчни бележки, както и частично от скицата на вещото лице инж. А. Ц..

Съдът не давя вяра на обясненията на ответницата И. К., дадени по реда на чл. 176 от ГПК пред въззивния съд, тъй като те са изолирани от целия доказателствен материал, освен в частта ми, че ищецът със собствени средства е изградил двуетажната сграда и е оградил процесния парцел.

Пернишкият окръжен съд намира следното :

Исковата молба е предявена на 17. 02. 2022г.

Свидетелят С.К. е заявил в съдебно заседание на 05. 07. 2022г. че има микробуса от около 7-8 години преди съдебното заседание.

Свидетелите С.И. и С.К. са виждали в двора Н. и неговото семейство още преди 2003г., но тогава цялото семейство е живеело жилищната сграда, находяща се в УПИ ***,***, кв. ***, а процесният УПИ са го ползвали като двор /градина/ като майка му И. К. е било съсобственик и в двата УПИ.