Определение № 36 от 08.01.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36 гр. Стара Загора, 08.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500883 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Подадена е въззивна частна жалба от ,,А.с.в.“ ЕАД, ЕИК ***, против разпореждане № 7937/01.12.2025 г. по ч. гр. д. № 4089/2025 г. на Районен съд – Стара Загора, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател против длъжника С. В. С., ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на разпореждането. Излага подробни съображения в жалбата си и моли, въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и издаде заповед за изпълнение за отхвърлените суми.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл.

410 ГПК от ,,А.с.в.“ ЕАД, ЕИК ***, срещу С. В. С., ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение за парични вземания, представляващи главница, договорна лихва и мораторна лихва.

В заявлението е посочено, че вземанията произтичат от договор за потребителски кредит № 11091888/13.3.2024 г., сключен между „ А.Ф.“ АД /правоприемник на „А.Ф.“ ООД/ и С. В. С. /кредитополучател/. На 20.02.2025 г. е подписано приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.11.2023 г. между „А.Ф.“ АД и „А.с.в.“ ЕАД, по силата на което вземанията, произтичащи от договора за потребителски кредит от 13.03.2024 1 г. са прехвърлени в полза на „А.с.в.“ ЕАД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за цесията с уведомително писмо от 22.02.2025 г., изпратено с известие за доставяне, от страна на „А.с.в.“ ЕАД, в качеството на пълномощник на цедента.

С разпореждане от 17.11.2025 г. заповедният съд е оставил заявлението без движение, като е указал на заявителя: да посочи обявяван ли е револвиращият кредит за предсрочно изискуем и от кое лице /цедента или заявителя/, уведомен ли е длъжникът за това волеизявление и на коя дата; получил ли е длъжникът и на коя дата уведомителното писмо от 25.02.2025 г. за цесията; да представи уведомление до длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, и доказателства за получаването му от него.

На 24.11.2025 г. е постъпила молба, в която заявителят е посочил, че изискуемостта на кредита настъпва на основание чл. 21 ал. 1 от договора за потребителски кредит „Бяла Карта“ с № 11091888 от 13.03.2024 г.

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че заявителят не е отстранил нередовностите на заявлението си, поради което същото следва да бъде отхвърлено на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК.

Разпореждането е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2 ГПК съдът разглежда заявлението и издава заповед за изпълнение, освен когато искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в 3-дневен срок; когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България и когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

Съгласно чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението трябва да отговоря на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК, а според чл. 410, ал. 3 ГПК, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението с прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

От данните по делото е видно, че в предоставения с разпореждането от 17.11.2025 г. срок, заявителят не е отстранил констатираната от заповедния съд нередовност на заявлението по чл. 410 ГПК, касаеща въпроса за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита. В молбата на заявителя от 24.11.2025 г. се посочва единствено, че изискуемостта е настъпила на основание чл. 21 ал. 1 от договора за потребителски кредит, без да е конкретизирано как и кога длъжникът е бил уведомен за обявяването на кредита за предсрочно изискуем.

Доколкото в случая не са посочени обстоятелствата, които обуславят настъпването на изискуемостта на задължението на кредитополучателя, а единствено е препратено към съдържанието на приложения договор за 2 кредит, следва да се приеме, че процесното заявление по чл. 410 ГПК не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1 ГПК.

С оглед изложеното, заявлението следва да се отхвърли изцяло на основание чл. 411, ал. 1, т. 1 ГПК, в какъвто смисъл се е произнесъл и районният съд.

Предвид изложеното, настоящият въззивен състав намира, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 7937/01.12.2025 г. по ч. гр. д. № 4089/2025 г. на Районен съд – Стара Загора.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36 гр. Стара Загора, 08.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500883 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Подадена е въззивна частна жалба от ,,А.с.в.“ ЕАД, ЕИК ***, против разпореждане № 7937/01.12.2025 г. по ч. гр. д. № 4089/2025 г. на Районен съд – Стара Загора, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател против длъжника С. В. С., ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на разпореждането. Излага подробни съображения в жалбата си и моли, въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и издаде заповед за изпълнение за отхвърлените суми.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл.

410 ГПК от ,,А.с.в.“ ЕАД, ЕИК ***, срещу С. В. С., ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение за парични вземания, представляващи главница, договорна лихва и мораторна лихва.

В заявлението е посочено, че вземанията произтичат от договор за потребителски кредит № 11091888/13.3.2024 г., сключен между „ А.Ф.“ АД /правоприемник на „А.Ф.“ ООД/ и С. В. С. /кредитополучател/. На 20.02.2025 г. е подписано приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.11.2023 г. между „А.Ф.“ АД и „А.с.в.“ ЕАД, по силата на което вземанията, произтичащи от договора за потребителски кредит от 13.03.2024 1 г. са прехвърлени в полза на „А.с.в.“ ЕАД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за цесията с уведомително писмо от 22.02.2025 г., изпратено с известие за доставяне, от страна на „А.с.в.“ ЕАД, в качеството на пълномощник на цедента.

С разпореждане от 17.11.2025 г. заповедният съд е оставил заявлението без движение, като е указал на заявителя: да посочи обявяван ли е револвиращият кредит за предсрочно изискуем и от кое лице /цедента или заявителя/, уведомен ли е длъжникът за това волеизявление и на коя дата; получил ли е длъжникът и на коя дата уведомителното писмо от 25.02.2025 г. за цесията; да представи уведомление до длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, и доказателства за получаването му от него.

На 24.11.2025 г. е постъпила молба, в която заявителят е посочил, че изискуемостта на кредита настъпва на основание чл. 21 ал. 1 от договора за потребителски кредит „Бяла Карта“ с № 11091888 от 13.03.2024 г.

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че заявителят не е отстранил нередовностите на заявлението си, поради което същото следва да бъде отхвърлено на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК.

Разпореждането е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2 ГПК съдът разглежда заявлението и издава заповед за изпълнение, освен когато искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в 3-дневен срок; когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България и когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

Съгласно чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението трябва да отговоря на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК, а според чл. 410, ал. 3 ГПК, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението с прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

От данните по делото е видно, че в предоставения с разпореждането от 17.11.2025 г. срок, заявителят не е отстранил констатираната от заповедния съд нередовност на заявлението по чл. 410 ГПК, касаеща въпроса за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита. В молбата на заявителя от 24.11.2025 г. се посочва единствено, че изискуемостта е настъпила на основание чл. 21 ал. 1 от договора за потребителски кредит, без да е конкретизирано как и кога длъжникът е бил уведомен за обявяването на кредита за предсрочно изискуем.

Доколкото в случая не са посочени обстоятелствата, които обуславят настъпването на изискуемостта на задължението на кредитополучателя, а единствено е препратено към съдържанието на приложения договор за 2 кредит, следва да се приеме, че процесното заявление по чл. 410 ГПК не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1 ГПК.