Решение № 59 от 22.02.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Добрич, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Димитров при участието на секретаря Илияна Ст. Г.а като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно наказателно дело № 20233230201103 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. А. М., ЕГН **********, с адрес: ****, срещу наказателно постановление № 23-0851-000832 от 06.07.2023 г., издадено от И.В.Н. – началник група в сектор „Пътна полиция” към ОДМВРДобрич, с което на С. А. М., ЕГН **********, с адрес: ****, за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 700 (седемстотин) лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО

СРЕДСТВО за срок от ТРИ МЕСЕЦА.

На основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат общо 18 точки.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно и немотивирано.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, в писмено становище се иска съдът да остави жалбата без последствие и да потвърди 1 наложените наказания.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 971461/20.06.2023 г. АУАН е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, надлежно е връчен на нарушителя (което обстоятелство е документирано с подписа му) и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта, който е бил електронно генериран, нарушителят е заявил, че няма възражения, поради което и в акта е отбелязано: „Нямам възражения“ (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта пред наказващия орган. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. В действителност в АУАН, като дата на раждане на свидетеля Д. Ж. Д. е посочена датата на съставяне на АУАН и извършване на нарушението, а именно - 20.06.2023 г. Очевидно в случая се касае за техническа грешка в изписването на датата на раждане на свидетеля Д., която техническа грешка не може да се приеме за съществено процесуално нарушение, тъй като е посочен адрес по местоработата му и установяването на самоличността му от наказващия орган и съда е гарантирано. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната 2 нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че Д.ието е извършено и деецът е известен.

Въз основа на съставения АУАН серия GA № 971461 от 20.06.2023 г. е било издадено и обжалваното наказателно постановление (НП), като в наказателното постановление правилно е отбелязан, както номерът и серията на АУАН, така и че същият е съставен от М. А. М. – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Добрич. С други думи, обстоятелството, че серията (GA) на АУАН е изписана непосредствено пред цифрите, обозначаващи номера му, не е процесуално нарушение, още повече и съществено такова, водещо до отмяна на НП, поради което съдът не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че АУАН не бил правилно индивидуализиран в НП. Обжалваното наказателно постановление е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движението по пътищата и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени.

3

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираните нарушения и приложимия материален закон съдът установи следното:

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 06.05.2023 г., в 14:15 часа, в с. Бранище, до бензиностанция „****“, в посока к.к. „****, управлява лек автомобил „****“ с рег. № **** със скорост от 104 км/ч, при максимално разрешена за населено място от 50 км/ч. Скоростта е установена и запаметена с АТСС ARH CAM S1 с фабричен № 120СС76, снимка номер 74370 от дата 06.05.2023 г. След приспадният толеранс превишението на скоростта е с 51 км/ч – нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

За така установеното нарушение, на С. А. М., на основание чл. 182, ал.

1, т. 6 са наложени административни наказания глоба в размер на 700 (седемстотин) лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 (три) месеца, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 18 точки.

Жалбоподателят оспорва така описаното нарушение. Както с жалбата, така и в съдебно заседание навежда доводи, че не е извършил вмененото му нарушение. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя навежда доводи, че по приложената по делото фото снимка не ставало ясно кое лице е управлявало автомобила, тъй като автомобилът е бил заснет в задната си част.

В настоящия случай, съдът намира, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на С. А. М., по следните съображения:

Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Т.е., с разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е въведена една законова презумпция, че извършител на нарушението е собственикът на 4 автомобила, с който е извършено нарушението или лицето, посочено от него в декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.

Съгласно приложените по делото доказателства, към датата на извършване на нарушението собственик на процесното моторно превозно средство - лек автомобил „****“ с рег. № **** е бил Н.М.А., ЕГН **********. Именно като собственик на лекия автомобил „****“ с рег. № ****, в изпълнение на процедурата по чл. 188, ал. 1, изречение „второ“, Н.М.А. е представил в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Добрич писмена декларация с данни за лицето, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство – С. А. М., както и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство (л. 59 от делото).

Ето защо съдът намира, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя като физическо лице, извършило нарушението, респективно – като лице, ползвало и управлявало автомобила.

От събраните по делото писмени доказателства безспорно е установено, че извършването на процесното административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е установено и заснето с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен № 120СС76.

Възможността на контролните органи да установяват нарушения на правилата за движение по пътищата, чрез използване на технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство е въведена с чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП.

Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че „Автоматизирани технически средства и системи” са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б)мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния 5 процес. На основание чл. 165, ал. 3 от Закона за движението по пътищата Министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани техническа средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г., изм. и доп., бр. 6 от 16.01.2018 г., в сила от 16.01.2018 г.), с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани техническа средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. Въведените изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган – освен включването и изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата), отговарят на изискванията, залегнали в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС, Общо събрание на колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на „техническите средства” преди изменението на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП с ДВ, бр. 19 от 2015 г.

От доказателствата по делото се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 (Изм. – ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г.) от Наредбата – контролът да се осъществява с АТСС, пуснати в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология и преминали първоначална и последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

Съгласно приложеното по делото заверено копие на Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, издадено от Българския институт по метрология (л. 18), преносимата система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е одобрен тип средство за измерване. Видно от приложения по делото протокол за проверка № 042-СГИСИС/31.03.2023г., издаден от Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ при Български институт по метрология, преносимата система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен номер 120СС76 е преминала 6 проверка в периода 30.03.2023 г. – 31.03.2023 г., като периодичността на проверката е една година (л. 17). С други думи – средството за измерване преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен номер 120СС76, е било технически изправно и направените с него измервания към дата 06.05.2023г. са в съответствие със Закона за измерванията.